По-слаба реколта при доматите, цената им расте, повлияна от вноса

За да постигнеш хубав разсад, е цяла наука, но той е формулата за добри резултати на полето, казват от опит стопани

Масовата беритба на домати е в разгара си, зеленият пипер също е започнал. Той не представлява огромен интерес, но стопаните трябва да оберат първите количества, за да стимулират зачервяването на другите етажи от пипера. След това, след 25 август ще започне масовото бране на червената капия, от нея засега са набрани едва 5-10% при първите хибридни сортове.

В климатично отношение годината е почти нормална, въпреки че има и при двете култури на полето закъснение с около 15 дни, което се дължи на студената пролет. Няма форсмажорни обстоятелства като градушки, проливни дъждове, които да компрометират площите.

Но какъв ще е крайният резултат все още не може да се каже. При доматите има две-три заболявания с по-изразен характер като нощенка и трипс. Те могат да унищожат и над 70% от посевите. Така че всичко, което виждаме, че е наред, след 20 дни може и да не е.

Не така е при оранжерийните производители, където процесът на отглеждане е контролиран. Дарина от старозагорското село Горно Ботево е производител на зеленчуци и разсад от близо 15 години. Според нея, виждайки своите колеги и клиенти, в последните години полското доматопроизводство не се слави с добър берекет, с изключение на безколовия домат, което вероятно се дължи на тревата, която го пази от прегаряне. Другият фактор за това са промените на климата и резките температурни амплитуди - от 20 градуса през деня, пада до минус 4-5 градуса през нощта, което е много травмиращо за едно растение.

Въпреки че сега е масовата беритба на домати, Дарина ще излезе на пазара с реколта след септември, тъй като през пролетта в своите оранжерии отглежда разсад на различни зеленчукови култури. Отсега вижда трудностите в реализацията, които се повтарят от години. Причината е пределно ясна – голям внос на ниски, подбиващи цени, които продължават и през есента.

Тази година вижда ръст в цената на домата на дребно, от 2 лв. миналата година едър розов домат сега е 2,50–3,50 лева за кг. „Не е огромно вдигане на цената, но понякога и стотинките са важни, защото ако имаш големи декари те стават друго число“, допълва тя.

По думите ѝ изключително ниска е цената на краставиците, няма и търсене. Доста хора си купиха разсади, затова трудната реализация може би се дължи на по-високо производство, търси причината. Цените на чушката сега са добри – 2,50 лв./кг за зеления пипер, информира за следващия традиционен летен зеленчук. Но само в началото е така, допълва от опит.

Като разсадо- и зеленчукопроизводител допълва, че в годините търсенето на разсад се е завишило за сметка на зеленчуците за прясна консумация. Колегите им масово си произвеждат сами разсада и когато имат недостиг по-късно прибягват до тях. Но за да постигнеш хубав разсад, е цяла наука, в която се напредва с времето. А производителят изкарва около 1 тон от декар хубави домати.

Искам да призова хората да си засадят зеленчук, независимо какъв и дали изобщо ще върже, за да имат представа как се отглежда, какво струва и да оценят храната на трапезата си, апелира тя. Зеленчукопроизводството е трудно и скъпо, дори и без да отопляваш. Тази година има семки по 40-50 ст. домат, дава един от примерите тя, а цените на качествените сортове бяха 15-20 ст. през предишните години.

Според нея, въпреки че много оранжерийни производители отказваха да садят в ранна пролет и го отложиха за по-топлите месеци, не вижда да има свръхпроизводство. Така или иначе много производители вече се отказаха.

Тя залага на сортове, които се търсят от района – сортът краставици с бодлички и хубавите едри розови домати. Нищо, че колкото по-големи са доматите, толкова по-малко на брой са на корен, но вкусът и качеството са различни.

Какво показва агростатистиката

Според оперативните данни на земеделското министерство към 28 юли 2022 г. добитите количества домати и пипер са между 8,9% (за полски домати) и 63% повече на годишна база, което се дължи основно на по-големия размер реколтирани площи. Средните добиви обаче не са толкова добри: -17,4% при пипера на годишна база и -13,4% за полските домати.
Общото производство на оранжерийни домати от началото на годината до 28 юли нараства с 14,6% спрямо същия период на миналата година, средният добив е с 12% повече спрямо 2021 г.

Засадени площи и изменение за година: пипер на открито – с 14,8% по-малко т.г.; домати на открито – минимална разлика от 0,1% повече, оранжерийни – 7,1% повече.

Цените на повечето зеленчуци растат на годишна база. На доматите: със 75,6% - за вносни, и 65% за оранжерийни; пипер зелен – с 10%.

МАРИАНА МИЛТЕНОВА, Национален съюз на градинарите: 

При така заложените средства за обвързана подкрепа новият програмен период едва ли ще помогне на сектора

Ще произвеждаме по-малки количества зеленчуци, за да можем да си продадем продукцията и да вземем по-добра цена. Това съобщават на председателката на асоциацията на градинарите Мариана Миленова техни членове. Колкото повече засаждаш, толкова повече губиш, произведеш ли по-голямо количество, започват да те изнудват. Но до крайния клиент доматите и краставиците са 3 пъти увеличени.

Да не говорим и, че консумативите растат. Огромно е увеличението на таксите на „Напоителни системи“. А как ще има създаване на площи с трайни насаждения без напояване, както е заложено в целите ни след 2023 г., пита риторично Милтенова. И напомни, че се спряха средствата за напоителни системи; в същото време не признават за инвестиция и съдове за вода по проекти в ПРСР, същите които Европа от години използва.

Още недомислици коментира Милтенова: Може ли да предложиш бюджет за обвързана подкрепа за домати 8 млн. лева за цял годишен период, в същото време да предложиш 24,9 млн. лева за планински плодове и зеленчуци? При това като виждаш, че има общо намаление на плодовете и зеленчуците?! Производителите на домати ще получат около 138 евро на стопанство на година, кой да се хване да произвежда? Какви зеленчуци ще отглеждаме в планината? Зелени домати за сурова туршия? Или кайсии, които ще мръзнат всяка година? Още през 2005 г. говорим за нуждата от райониране на земеделски култури. Подвежда ли ги някой в министерството? За какво участваме в Тематичните работни групи, когато не се вслушват в нас?

Ако едно стопанство с домати не е на „млад фермер“, или биологично, остава с 250 лева на година. Затова още се отказват стопаните. Секторът бавно и сигурно затъва..., завършва мисълта си шефката на градинарите. Намалението на площите с домати е 8 пъти от 2001 г. до 2020 г., на краставици е около 5 пъти. Такова ще е бъдещето и в новия програмен период, смята тя.

Въпреки някои добри инициативи със супермаркетите, визирайки голяма българска верига, която се стреми да предложи повече българско пред чуждото, България остава далеч от своите европейски колеги, които защитават собственото си производство.

И във Франция, и в Испания има регулирани законодателни отношения със супермаркетите. Румъния постави условието колко процента месна продукция да се продава. Дава пример и с Норвегия: отиваме да договаряме износ на череши, но с уговорката, че в момента, в който излязат техните череши, а те са едва 900 тона, спират всичкия внос. Може да не са първо качество, но това е манталитет, разбиране и на търговците, и на гражданите, създадено без никакви законодателни мерки. Ние не можем у нас да го постигнем.

Едно от решенията за нея е да се помисли дали веригите имат свръхпечалба и ако са чужди, дали тя се изнася, като така се унищожават производителите, апелира към политиците.
…………..
ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ, Асоциация български пипер: 

Ще настъпи ред и демокрация, когато цената се формира от търсенето и предлагането

Едва 18 хил. дка заема пиперопроизводството у нас, 22 хил. дка бяха преди година, 2020 г. – 29 хил. дка, а 2019 г. – 33 хил. дка. Произвеждаме средно около 40 хиляди тона пипер, а внасяме около 180 хиляди тона от над 15 държави. Консумираме около 220 хил. тона. От 20 години нито един килограм пипер не е изнесен.

Площите намаляват с всяка изминала година не само с пипер, а и на всички зеленчуци. Нито едно производство не е рентабилно. Вносът е 10 пъти по-рентабилен за този, който го прави. От доматената република на бившия соцблок се превърнахме в единствената държава, която вкарва повече домати за прясна консумация, отколкото банани - най-големият импортен плод в света. Победени сме много отдавна, посочва секретарят на Асоциация Български пипер Георги Василев. И вината за това се корени не само у стопаните.

Затова свидетелства свиването от 30 хил. дка с домати, когато дойде на наша почва преди 15 години италианският производител Фабрицио, до едва 5 хил. дка. „Мислеше, че сме глупави (себестойността на техния домат е 8 ст./кг, у нас – 25 до 40 ст.) и не можем да произвеждаме. Дойде да ни го покаже, но стана като българите. Не зависи само от теб, а от бизнес средата, която държавата създава. У нас такава няма.

Първи фактор – магазините. Чуждите вериги се настаняват у нас със своите десетки хиляди доставчици, които произвеждат на много по-ниски цени – а това постигат не заради различно субсидиране, а заради… практики. В България няма завод за разсад. В Германия 95% от зеленчуците им е с купен разсад, 90% в Полша, в Турция – 75%, толкова е и в Гърция. У нас само1,2%, казва ни статистиката Василев. „Такъв завод струва между 50 и 100 млн. евро, огромна инвестиция. Вътре работят академици, научни институти и произвеждат разсад, от който можеш да изкараш 7 тона пипер от декар. Ние изкарваме едва 2 тона. нидерландците – 18 тона.

Разсадопроизводството е алфата и омегата на зеленчукопроизводството, и когато става дума за хиляди декари, нямаш право на загуби. Ако не се направи както трябва, се стига до много зарази. Заводът за разсад спестява всичко това. Ако имаме завод за разсад за 3 до 5 години от 200 хиляди декара зеленчуци, могат да станат сто пъти повече, смята Василев.

Втори фактор – липсва борса, която да гарантира за справедливото ценообразуване. Тези, които познаваме у нас, казва Василев, са тържища, никъде няма цена и всеки се договаря на момента.

Една от основните черти на демокрацията са борсите, където производителят получава справедливата за деня пазарна цена, автоматично на база търсене-предлагане. Утре може да е друга.

У нас сега са хиляди други причини за сформиране на цена, но не и тази. Което значи, че цената не е справедлива. Ние консумираме най-скъпите зеленчуци в света, не само в Европа.

А тези 58 тържища в страната бързо могат да станат борси. И дава пример от близкия Солун. „Г-не, защо ви е борсата, когато всяка вечер се договаряте с едни и същи фирми, борсата ви взима пари, брокерът също, задържате стока…?“, попитал Василев грък. Той му отговорил – „само българи могат да питат това, у нас законът ни задължава“. Никой там няма право да се договори на полето, отиват на борсата, където получават справедливата за деня цена.

Според Василев третият фактор е валутният борд и това, че курсът лева - евро е фиксиран, което потиска родното производство и стимулира импорта. А международната цена е 10 пъти по-стабилна от местната цена, тъй като тя се формира, ако не от целия свят, поне от цяла Европа. Промяната не е повече от 1-2 цента в рамките на 5-6 години.

Четвърто, продължава Василев, нямаме изкупвателни пунктове за дребните стопани. В съседна Македония има между 5 и 10 пункта във всяко село. Ако произвеждаш половин декар, съседа също – големите вериги са недостижими, но в пункта можеш да го продаваш. Излиза квитанция, на която пише за какво качество колко пари и кога ще получиш. Това стимулира производството и е държавна политика. 

Георги Василев с член от асоциацията