6° C, разкъсана облачност
Какво да правим при убождане от морски таралеж?
Ако сте ходили на почивка в Средиземно, Егейско или Адриатическо море, най-вероятно сте чували, че трябва да влизате във водата с джапанки, за да не се убодете на морски таралеж. За разлика от земните, морските бодливковци са твърде неподходящи за отглеждане в домашна среда, но и твърде интересни за наблюдение от далеч и още повече за изучаване. Затова ето няколко интересни факта за морската „твар“, които най-вероятно не сте чували и съвети какво се прави при убождане.
Да започнем с това, че морските таралежи са иглокожи огранизми, които се срещат в соленоводни басейни на дълбочина до 5 000 м. Обикновено са между 6 и 12 см, най-големите видове могат да достигнат 36 см. Оцветени са в черно, тъмни зелени нюанси, маслинено, кафяво, лилаво, синьо или червено. Повечето имат сферични и симетрични тела, други видове притежават двустранно симетрична овална форма.
Анатомия
Морските таралежи имат ендоскелет, но са безгръбначни, тъй като нямат гръбначен стълб. Скелетът им е образуван от слети една с друга плочи или варовити костилки.
Долната половина на тялото на таралежа се нарича „орална повърхност“ - там се намира устата. Тя съдържа 5 зъба или челюсти от калциев карбонат – още наричана фенер на Аристотел и е заобиколена от устни с по-мека тъкан, наречена перистом. Горната повърхност е аборална, там са разположени анусът и заобикалящият го перипрокт.
Вътрешните органи като храносмилателен тракт и стомах са затворени в кръгла и твърда обвивка между двата отвора. Както останалите иглокожи не разполагат с мозък, а разчитат на водно-съдова система, която действа като кръвоносна и нервна. На база на нейната водна хидравлика се придвиждват, макар и бавно, чрез тръбни крачета.
Подобно на рибите, дишат чрез хриле, но също могат и да отделят отпадъчни вещества чрез тях.
Нямат очи, но могат да виждат
Изследователи от университета Лунд в Швеция установяват, че таралежите нямат очи, но може би виждат с подобните си на пипала крайници. Проучването установява, че в тръбните си крачка, както и по шиповете имат светлочувствителни клетки. Това обяснява реакциите на иглокожото, когато установи приближаваща се към него сянка. Зрението им може да е с много ниска резолюция, но все пак го има. В крайна сметка това е достатъчно за нуждите и поведението на животното и никак не е зле за такова, което не разполага с очи.
Размножаване
Физически трудно се разграничават женските от мъжки екземпляри. Мъжките избират открити места за разпръскване на семенната си течност, така че да е податлива на морските течения. Женските пък избират ниско разположени места в пукнатини из морското дъно, за да снесат там яйцата си, където са по-защитени от хищници. Оплодената яйцеклетка се развива като свободно плуваща бастула за около 12 часа. След няколко месеца ларвите (още наричани ехиноплутеус) завършват своето развитие, потъвайки на дъното за едночасова метаморфоза в зряла форма. При някои видове растежа може да трае до 5 години.
Храна
Морските таралежи са с отлични защитни характеристики, но хищните видове, които притежават зъби, челюсти, нокти и достатйчно сила могат да ги преодолеят. Морските таралежи са част от менюто на омари, раци, видри, морски звезди, лъчеперки, вълчи змиорки и други хищни видове. Въпреки че таралежите притежават отлични защитни характеристики, хищниците, които имат зъби, челюсти, нокти и достатъчно сила ги надмогват. Те самите са всеядни – похапват от скалите докато се придвижват предимно водорасли или разлагащи се мъртви риби, миди и гъби. Присъстват като кулинарен деликатес и в човешкото меню – особено в кухнята около Средиземно море, където се ядат сурови с лимон, или в ястия и супи.
Убождане
Снабдени са с остри шипове от 1 до 3 см и дебелина 1-2 мм, за да се предпазват от хищници. С тях стават и обичаен източник на болезнените наранявания в човешката кожа, но ако бъдат премахнати незабавно не са опасни. Усложнения възникват, ако останат по-дълго време в кожата. Някои тропически морски таралежи са известни с отровните си бодли, а други с отровните си челюсти. Такива радко се срещат в плитките части на Егейско море, така че ако сте там няма от какво да се притеснявате! Единственото, което може да ви предаде чрез пипалата си е някой паразит.
Превантивни мерки при убождане
Болката варира спрямо начина, по който сте го настъпили или докоснали – може да е като убождане от игла или като ужилване от пчела или оса. Обикновено при настъпване се убождате на няколко места, заради гъстота на игличките.
При проблеми с дишането, световъртеж, гадене, частична парализа, болки в гърдите, силно подуване и почервеняване, потърсете незабавна лекърска помощ! Ако изпитвате някой от следните симптоми, вероятно сте попаднали на таралеж, който е инжектирал известно количество отрова в тялото ви. Втората опция е да проявявате алергична реакция.
На първо място трябва да излезете от водата и да не стъпвате или пипате мястото. Болката може да стане нетърпима в рамките на 15-30 минута от убождането, когато се достига неговия максимален интензитет и може да продължи до няколко часа. Опитайте се да извадите бодлите с пинсета, ако нямате опитайте с пръсти. Ако стъпите върху останали забити бодли е много вероятно да ги натрошите и да се набият навътре в кожата.
Ако прецените, че сте достатъчно добре да се справите сами и нямате нужда от медицинска намеса, почистете мястото с вода и сапун. Това измиване може да е болезен процес, но е важно да се случи. Потопете крака в максимално горещата вода, на която издържате. Дръжте го 20-30 минути и доливайте гореща вода за поддържане на горещината.
Като извадите крака кожата ще се е разширила и най-вероятно бодлите или парчета от тях ще са изпаднали. Алтернативен метод е да намажете разтопен восък на мястото и с него да издърпате залепилите се бодли. Накиснете мястото със сок от лимон или оцет за 15-20 минути. Бодлите на морските таралежи са изградени предимно от калций, така че оцетът ще разтвори остатъците. Изплакнете с топла вода.
Не превързвайте раната, тя трябва да диша. Може да правите компреси с оцет и да повтаряте горепосочената процедура, докато се освободите напълно от иглите. Може да използвате обезболяващи на всеки 6 часа, докато болката отмине. След това може да мажете мястото с успокояващи кремове.
При възпаление се консултирайте с лекар, ако нямате достъп до такъв вземете кортикостероиден крем с локален антибиотик. Наблюдавайте мястото за инфекция, признаците за такава са гной, попули, нодули, подуване на лимфните жлези около зоната и висока температура. При такива симптоми също търсете лекарска помощ. Пълното възстановяване може да отнеме до няколко седмици.
Коментари