Страната ни трябва да отговори как и защо е избрала границата от 600 ха за преразпределителното плащане

Европейската комисия публикува писмото с бележки по проекта на българския стратегическия план по ОСП 2023-2027. На сайта на ЕК е качен и отговорът на министъра на земеделието Иван Иванов.

От България се иска да бъде обосновано как и защо е избрана границата от 600 ха за преразпределителното плащане. Страната ни следва да преразгледа и изменението на единичната сума, предвидена за допълнителното преразпределително подпомагане на доходите. Според експертите на Брюксел процентите на изменение изглеждат много високи и не са обосновани по подходящ начин.

При подпомагането на младите стопани от България се иска:

- да уточни изискването за новосъздадено стопанство в случай на правен субект и група земеделски стопани;

- да предвиди правила за кумулиране в случай на бенефициери, които получават настоящото плащане за млади земеделски стопани и бъдещо допълнително подпомагане на доходите за младите земеделски стопани;

- да поясни твърдението, че плащането се увеличава ежегодно, като се има предвид фактът, че размерът на планираната единична сума е еднакъв;

- да обясни планираната единична сума и изменението от 25% с оглед на техния принос за привличането и подкрепата на млади земеделски стопани.

България се приканва да добави условия за допустимост за инвестиции в енергия за „собствено потребление“, като например подобряване на енергийната ефективност. ЕК изрично уточнява, че обикновената подмяна на стари машини не може да се счита за допустима.

България се приканва да обмисли укрепването на плана в областта на пестицидите чрез изясняване на очаквания принос на съответните интервенции и чрез включване на практики за интегрирано управление на вредителите с цел да се намалят употребата на химически продукти за растителна защита и рискът от тях и употребата на по-опасни продукти за растителна защита.

ЕК посочват и някои явни грешки в плана. Например според описанието на интервенцията по LEADER отпуснатият бюджет е 10% от пакета за ЕЗФРСР, докато въз основа на оценката на финансовите данни той е 8% от пакета за ЕЗФРСР. Затова и България следва да коригира това несъответствие.

Българският план съдържа само анализ на заданието за стратегическата екологична оценка, но не и нейното обобщение. Страната се приканва да допълни стратегическата екологична оценка и нейното обобщение и да ги представи най-късно с отговора си на настоящото писмо с коментари.

България ще разгледа конкретните констатации и ще определи как те могат да бъдат съответно отразени с оглед кратките срокове, за да се обосноват допълнително стратегическите избори, направени в плана, пише в отговора на министър Иванов до ЕК.

Проектът на стратегически план на България беше изпратен на 25 февруари или почти 3 месеца след крайния срок - декември 2021 г. Писмата за наблюдение от ЕК са междинна стъпка в цялостния процес на оценка и одобрение от страна на ЕК. Срокът за одобрение на плановете е 6 месеца, а прилагането им трябва да започне от януари 2023 г.