Депутати отсега се опасяват, че приемите по мерките от Стратегическия план може да бъдат отворени чак през 2026-27 г.

Ще успеем ли да се справим с усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони до края на годината бе тема на последното заседание на Комисията по земеделие в парламента.

За справка, даде Пламен Абровски, Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. стартира през 2008 г. и приключи през 2015 г. – периодът е осем години. ПРСР 2014-2020 г. стартира през 2015 г. и към момента 2022 г. отново са 8 години.

По мярка 112 от 2007-2013 г. изплатени бяха 5028 проекти. По мярка 6.1 от настоящия период, на осмата година имаме едва 2153 договорирани. По отношение на мярка 121, първообраза на 4.1, в първия програмен период имаме 4560 платени проекти, по 4.1 сега са само 1670 договорирани. Така, както вървим, имаме за какво да се опасяваме.  

По информация на ДФЗ общият бюджет на ПРСР 2014-2020 е в размер на 3,764 млрд. евро (3 764 057 416 евро плюс национално съфинансиране). От тях 2,491 млрд. евро са договорирани, а от тях изплатени са едва 2,017 млрд. евро. Остават 1,746 млрд. евро. Съгласете се, че това е огромен ресурс, който трябва да бъде не само усвоен, а първоначално договориран, напомни председателят на комисията. 

Но освен, че сме в края на програмния период, Абровски се опасява, че през есента трябва да започнат и инвестиционните мерки по Плана за възстановяване и устойчивост. Това означава нови приеми за близо 300 млн. евро, които ще се управляват от Държавен фонд „Земеделие“.  Паралелно с това трябва да започнем и прилагането на Стратегическия план по ОСП. И за да има демаркация, приемите по инвестиционните мерки няма да се случват по едно и също време. Най-вероятно министерството ще ги забави. Както е тръгнало, да не се окаже, че тяхното изпълнение ще започне чак през 2026-27 г.

Средствата ще бъдат усвоени, увери към финал зам.-министър Момчил Неков - до 2023, тогава ще могат да стартират изпълнението на Стратегическия план. 

Има над 1 млрд. и половина евро неусвоени, но в тях на разположение са 700 млн. евро от преходния период 2021-22 г. и 200 млн. евро по Плана за възстановяване. Хипотетично ще може да се договорират и разплащат мерки до 2025 г. по тях. 

Два са вариантите на министерството за усвояването на тези милиард и половина евро до 2025 г.  Песимистичният касае загуба от 56 млн. евро, а оптимистичният – 16 млн. евро.

В следващия Съвет на министрите ще стане ясно дали ще можем да използваме и 5% от бюджета на втори стълб  от 2021-2022 г. към директните плащания. Тогава ще имаме на разположение 33 млн. евро да дадем като помощи за високите разходи на производителите.

Пред нас тази хипотеза – да загубим 140 млн. евро, както беше през 2007-2013 – сега я няма, изтъкна Неков. По-скоро предизвикателствата са свързани с инфлацията.

От своя страна, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Николай Каварджиклиев, изтъкна, че Фондът работи на пълни обороти. За периода от първите 4 месеца на т.г. ясно се вижда ръстът на броя договори, сравнено с договорираните през 2021 г.  - между 2 и 3 пъти е между съответните мерки, посочи той, изреждайки няколко примера.

Стараем се да изпълним предизвикателството да приключим договорирането на инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 от миналата година и тази. От началото на годината са сключени 379 анекса по инвестиционните мерки, повечето от тях имат искане за удължаване на срока, много от тях по чисто формална причина, но това също води до забавяния. Прекратени и оттеглени проекти има, някои от тях, защото отпада съответен интерес, заради влиянията на войната. По 4.1 отказаните договора са 6, в размер на 3 млн. евро субсидия. Шест са и отказаните по 4.2, за 6 млн. евро. По 6.1 – 9 отказани договора, и по още мерки, общо заради които са отказани малко над 12 млн. евро субсидия от първото тримесечие.

Държавен фонд „Земеделие“ има изграден екшън план как да не губи средства, увери Каварджиклиев. По техен анализ за 2022 г. се очаква да изтекат 1313 бр. договори за 196 млн. лева. За 2023 г. се очаква да изтекат 1833 бр. с оставаща субсидия 418 млн. лева. В момента във Фонда в оборот за заявки за плащане са 91 млн. лева като очакват 90% от тази сума да бъде разплатена. Предвид данните за изтичащите проекти през 2022-та и наличните заявки в оборот, ДФЗ очаква изпълнение и подаване на заявки за 113 млн. лева.

А за проектите с краен срок на изпълнение 2023 г. към момента са изплатени предсрочно малко под 10% от одобрения бюджет, до края на т.г. ще бъдат изплатени още 10%. Или общо 82 млн. лева.

Ива Йорданова, директор договаряне в ДФЗ, допълни че в момента се работи по всички подадени проекти. По подмярка 4.1 това са 1868 броя, по 4.2 по приключилия последен прием сме изпратили посещение на място на всички проекти – ок. 600, които включват СМР (строително-монтажни дейности), и те първа ще се стартира обработката за допустимост. По подмярка 6.1 (ок. 200 бр.) и .6.3 (1868 бр.) са създадени оценителни комисии, също са в процес на обработка и изпращане на екипи на място.
Проектите на МИГ са 24 броя.