12° C, предимно ясно
Цитрусите (портокали, лимони, мандарини, грейпфрути, лайм, помело) са най-ценните плодове за международната търговия. Но те не са устойчиви на замръзване и могат да се отглеждат само в тропичен и субтропичен климат, освен ако не се култивират в отопляеми оранжерии с изкопаеми горива.
Въпреки това, през първата половина на двадесети век започват да се отглеждат доста по-далеч от (суб)тропичните региони. Агрономи и фермери от бившия Съветски съюз успяват да отглеждат цитрусови плодове на открито, където температурите са падали до -30?С и без използване на стъкло или изкопаеми горива.
Преди Първата световна война общата площ, заета от цитрусови насаждения в Руската империя, се оценявала на 160 хектара, разположени почти изцяло в крайбрежната зона на Западна Грузия. Този регион се радва на сравнително мек зимен климат поради близостта си до Черно море и Кавказката планинска верига – което го предпазва от студените зимни ветрове, идващи от руските равнини и Западен Сибир.
Въпреки това такъв климат далеч не е идеален за производство на цитрусови плодове: средната зимна температура е над нулата, но топлинните минимуми могат да паднат до -8 и -12?С. Замразът е смъртоносен за цитрусовите растения, дори и краткотраен. Например, в края на 19-ти век, обширната цитрусова индустрия във Флорида (САЩ) била почти напълно унищожена, когато температурите паднали за кратко до между -3 и -8? С, сравнява Крис де Декар, автор на международното издание Low-tech Magazine.
От 20-те години на миналия век руснаците разширяват областта на отглеждане на цитрусови плодове до региони, считани за още по-неподходящи. Първоначално производството на цитрусови плодове се простира на запад по крайбрежието на Черно море - незащитено от планини място, където температурите могат да паднат до -15?С, в Сочи и южния бряг на Крим. Отглеждането на цитруси се простира и на изток до западния бряг на Каспийско море, в Азербайджан, както и в други региони със зимни температури до -20?С и където земята замръзва до дълбочина 20-30 см (Дагестан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, южните области на Украйна и Молдова). След като е пожънал успех, СССР „насели“ цитруси още по на север в тези региони, където зимните студове са -30?С и земята може да замръзне до дълбочина от 50 см.
От зависимост от внос към самодостатъчност
Преди Първата световна война почти всички цитрусови плодове в Русия идват от чужбина. Основните доставчици били Сицилия (за лимони) и Палестина (за портокали). Около 20-30 хил. т е бил годишният внос.
През 1925 г., след Руската революция, отглеждането на цитрусови плодове става обект на планирано развитие. Създали са няколко изследователски учреждения и разсадници, както и тестови полета на повече от 50 места. За 15 години площите нараснали до 17 000 ха, а производството достига 40 хил. т. До 1950 г. площта, засадена с цитрусови плодове, достига 30 хил. хектара (56% мандарини, 28% лимони, 16% портокали), а производството нараства до 200 хил. т. годишно.
Все пак не били само мразовете, които пречат за отглеждането им в тези части на света. Регионът се характеризира и с прекомерни летни горещини и силни сухи ветрове.
Три принципа в техниката
Има три причини руснаците да успеят да отглеждат цитрусови плодове в региони, които са били (и са) считани за напълно негодни за това. Първо, отглеждат сортове, които са по-устойчиви на студ. Големият дял на мандариновите дървета се дължи именно на това, те са най-студоустойчивите и понасят студове до около -2?С. Лимоните пък са най-малко устойчиви на студ.
Второ, те подрязват растенията по радикални начини, които ги правят по-устойчиви на студ, топлина и вятър. Толкова пълзящи, че са били само на 25 см от земята. Трето, засаждали са ги най-вече в окопи с дълбочина до два метра.
Адаптирали сортове
Вносните сортове са оцелели само в няколко изолирани точки по Черноморието, които се радват на особено благоприятен микроклимат. За да подготвят по-добре цитрусовите плодове за студ, съветските агрономи следват метода „прогресивно студено втвърдяване“ - стратегия за отглеждане, която първоначално е била разработена за кайсиеви дървета и грозде. Така създали нови сортове, адаптирани към местните условия.
Методът се състои в засаждане на семе от оценено дърво малко по на север от първоначалното му местоположение и след това изчакване да даде семена. След това тези семена се засаждат още малко по-на север и процесът се повтаря бавно, но стабилно. С тази техника успели да развият кайсиевото производство от Ростов в Мичуринск - 650 км разлика. Директното засаждане на семе в Мичуринск пък се оказало неуспешно.
Методът се оказа успешен и за цитрусовите плодове, които запазват високи добиви и високо качество на плодовете. Агрономите създали хибридни сортове чрез подбор от обширна колекция студоустойчиви сортове с най-добрите местни сортове.
Джуджетата са устойчиви на студ
До този момент по света резитбата на цитрусови растения е много рядка. Харолд Хюм, известен канадско-американски ботаник, дори съветва „да държим лозарските ножици колкото е възможно по-далеч от плантацията“.
Подрязването обаче е от решаващо значение за отглеждането им на студ – техника, която руснаците познават от преди 20-те години на ХХ век и прилагат с други плодни дървета. Първо, че ги поддържали едва на метър – два от земята (конвенционалните лимони израстват до 5 метра, портокаловите – дори до 12 метра). Второ, тези дървета подрязвали допълнително, за да са с компактни корони.
По-малките дървета имат две предимства: ще бъдат защитени от вятър, а и температурните вариации не ги засягат толкова много.
През зимата отделни насаждения били покрити с навес от тензух или сламени рогозки. Насаждения също били заобиколени от ветрозащитни завеси, подредени по такъв начин, че да смекчават както студените зимни ветрове, така и горещите сухи летни ветрове. Тези завеси също канализирали студените въздушни маси, спускащи се от върховете на хълмовете извън насажденията.
Допълнителна защита срещу студ и вятър била генерирана и чрез засаждане на дървета много близо едно до друго – до 3000 растения на хектар.
Прекомерните летни горещини се противодействали чрез пръскане на вар върху горната част на листата, което понижавало температурата им с около 4?С.
Пълзящи дървета
Пълзящите дървета са ключът към разширяването на цитрусите във всички региони на Черноморието, където дотогава това е било невъзможно. Постига се чрез подрязване и насочване на цитрусовите растения във пълзяща форма, което намалява височината им до едва 25 см.
Короната на пълзящите цитрусови растения се формира по два начина. При първия метод стволът заема наклонена позиция веднага щом израстне. Основните клони на короната, оформени в едностранно ветрило, докосват земята, плодовете също.
При втория метод: 10-15 см високо стъбло се поддържа изправено, докато основните клони се развиват радиално под ъгъл от 90 градуса спрямо ствола, наподобявайки тялото на паяк. В този случай клоните и плодовете не докосват земята и това се оказва най-успешният метод.
Кой е най-ефективният метод?
Пълзящите цитрусови дървета предлагат още по-добра защита срещу студ и вятър в сравнение с дърветата джуджета и полуджуджета, тъй като пълзящата корона създава микроклимат, който смекчава както летните максимуми, така и зимните минимуми. По време на 10-годишен тест е установено, че през зимата въздушният слой на нивото на пълзящата корона е средно с 2,5 до 3?С по-топъл от въздушния слой на 2 метра над земята. През лятото, по време на горещо време, разликата в температурата може да надвиши 20?С.
Защитата от вятър също е ефективна. Скоростта на 2 метра достига средно 10,4 м/сек, докато на нивото на пълзящите лимонови дървета е само 1,8м /сек. Това намалява обезводняването на короната, така че е необходимо по-малко вода.
Освен това като защитна стратегия се оказва по-ефективна: през зимата на 1942-43 г., когато температурите по Черноморието са паднали до -15?С, пълзящи лимонови дървета, защитени с двоен слой тензух и от ветрозащитни ленти, оцелели, докато подобно защитените лимони с по-високи стъбла са измръзнали до корените. Може би е изненадващо, но пълзящите цитрусови растения имат и по-високи добиви от полу-джуджетата цитрусови растения. Плодовете узрявали по-рано и давали повече плодове, особено през първите години.
Култивиране в окопи
Нито един от гореспоменатите методи на отглеждане не би бил достатъчен за отглеждане на цитрусови плодове в региони, където земята замръзва и температурите са под -15?С. Тук цитрусите са били култивирани в окопи. Очевидно това било практично само с джуджета и – най-често – пълзящи растения. При този метод топлината на почвата предпазва цитрусовите плодове от замръзване.
Дълбочината на окопите варира от 0,8 до 2 метра, в зависимост от зимната температура, дълбочината на замръзване на земята и нивото на водата. Дърветата могат да бъдат засадени в единичен или двоен ред. Окопите обикновено са трапецовидни, за да влиза повече светлина, около 2,5 м широки в долната част и 3 м в горната за единични редове растения; 3,5 м на 4 м за двойни редове.
Стените са били обмазани с глина или тухлени. Вътре растенията са разположени на 1,5 м едно от друго. При два реда – шахматно. Дължината на окопите зависи от естеството на терена, но не надвиша 50 метра.
Окопите са разположени на равен терен или леки склонове, ориентирани от изток на запад с цел оптимална слънчева светлина през зимните месеци. Били са на разстояние 3-5 метра един от друг при един ред и 4-6 метра, когато са имали двоен ред растения. Окопите могат да бъдат свързани помежду си, което прави по-удобно грижата за растенията.
Покриване на изкопите
През лятото растенията получават същите грижи като тези, засадени в земята при „обикновени“ условия. През зимата окопите биват покрити с 2 см дебели дървени дъски и единични или двойни сламени рогозки, в зависимост от климата. Това запазва топлината на почвата в изкопа, като същевременно предпазва от валежи. Ако слой сняг покрие дъските, той се оставя за допълнителна изолация. Дъските са наклонени под ъгъл 30-35 градуса. Когато през зимата температурата се повиши над нулата, покривалото се повдига от южната страна или напълно се отстранява през деня.
Този метод не може да се приложи към никое друго растение. Цитрусовите растения понасят много ниски нива на светлина в продължение на 3-4 месеца годишно, при условие че температурата на въздуха в контакт с короната се поддържа между 1 и 4 ?С. При тази температура метаболизмът на растенията отслабва, което подобрява устойчивостта им на студ.
Стъклото се използвало пестеливо. Растенията се нуждаят от разсеяна светлина, така че до една четвърт от заслона на изкопа е била покрита със стъклени рамки, останалата част с дъски, сламени рогозки, както и горно покритие от пръст и глина. Само няколко отвора тук-там са осигурявали светлина и вентилация.
Отглеждането на пълзящи цитрусови растения в окопи, макар и трудоемко, било прост метод, който не изисква големи инвестиции и осигурява добри добиви (80 до 200 плода на стъбло годишно). Всички видове цитрусови плодове били отглеждани в окопи.
Коментари