Обречени ли са българските производители на плодове

28 септември 2011
Растениевъдство
21499
 

Спомняте ли си как няколко години след промените изглеждаха овощните ни градини? Градини, които някога са осигурявали плодове не само на нашата страна, но и за много страни в Европа и Азия. Изглеждаха като филм на ужасите - изоставени, буренясали, с изсъхнали и стърчащи стволове и клони. Направо тръпки да те побият и да се чудиш кой малоумник може да позволи да бъде съсипана една такава трайна инвестиция, каквато е овощарството. Гледката, а и страданието по разсипаните градини, разбира се, ги преживяхме. Постепенно някъде дръвчетата бяха изкоренени и създадени, макар и доста по-късно, нови градини. На други места площите смениха предназначението си, но както и да е. Поне се възвърна надеждата, че България отново е в играта - ще имаме овощни градини, ще произвеждаме плодове и въобще този отрасъл ще го има.

Ситуацията в момента обаче по-скоро попарва тези надежди за възраждане на бранша, както и за неговото бъдеще. На ръба на оцеляването сме, не знам докога ще успеем да гледаме дръвчетата, споделя Тодорка Петрова, земеделски производител от с. Славяни, Ловешко. Тази година е изключително трудно. Каквото успеем да продадем на пазарчето, това е, другото отива за ракия.

Тодорка и семейството й отглеждат 400 дка праскови в землището на с. Славяни, като малко над 100 дка са нови насаждения. Направили ги, като се надявали, че бизнесът с праскови ще потръгне и ще имат пазар за продукцията им. Да, прасковата е сред предпочитаните плодове, следователно търсена култура, би трябвало да има пазар. Има, но оказва се не и за български праскови. Факт е, че вносът съсипва нашите производители. Тонове праскови преминават границата от съседна Гърция и завземат пазарите ни, разказват нашите производители. Българските праскови нямат шанс, т.е. не са конкурентни на чуждите. А защо?

Ами защото отрасълът не се подпомага. Българските производители вземат субсидии само за площ, т.е. 28 лв. на декар. Смешна цена за това производство. Гръцките производители на праскови обаче вземат пари и за плодопроизводство. На тях им дават достатъчно евро, за да отглеждат културата, а какво става с продукцията? Ами може и да я продадат - буквално за жълти стотинки, а може и да си я оставят в градините да изгние, били сме свидетели на такива случаи. Така че комшиите внасят прасковената си продукция у нас на минимални цени, въпреки че цените на прасковите държат доста високи цени, от което имат допълнителна печалба. А самите разходи, както и калкулирана печалба, отдавна са покрити от евросубсидиите, които им се отпускат.

За каква лоялна конкуренция и за какъв свободен пазар между европейските държави говорим въобще? Няма никаква равнопоставеност. Редно е и нашите производители да вземат допълнително субсидии за плодопроизводство. Редно е и държавата да намери механизъм да спре вноса от чужди страни, дори и европейски, когато местните фермери прибират реколтата. Има начини как това да стане, въпросът е държавата да реши да го направи и да не се оправдава с това, че в ЕС има свободно преминаване на стоки и услуги.

Преди 2-3 години нямахме проблем с реализирането на продукцията, разказва Тодорка Петрова. Продавахме както едрите и качествените праскови, така и по-дребните и наранените, които се изкупуваха от преработвателните предприятия за каша за натурални и други сокове. Сега всичко е внос, предпочитат да внасят готова каша, сигурно им излиза по-евтино, споделя Тодорка. А това срива нашето производство.
Да, съвсем скоро се публикува информация, че 99% от натуралните сокове се правят с вносни концентрати. У нас не се внасят плодове, които да се преработват, не се внасят дори каши, както беше доскорошната практика, а направо концентрати, при които сухото вещество понякога достига 70%, т.е. те са почти на прах. Няма да коментираме доколко истински, свежи и със запазени качества на съставките на плода са, твърди се, че са. По-скоро проблем е, че няма никаква комуникации и взаимна връзка между българските производители на плодове и нашите преработвателни компании. В нормалните държави преработвателите на плодова продукция се позиционират в близост до фермите, където се отглеждат овощни видове и така си осигуряват плодовете, които после преработват в един или друг продукт. Не търсете такова сътрудничество у нас, оказва се, че няма.

Със своите 400 дка праскови семейството на Тодорка няма как продаде цялата продукция за прясна консумация. Въпреки че те сами са си организирали пазар, където предлагат от всичко, което произвеждат, това не е достатъчно. Ежедневно тонове праскови се бракуват, както казахме, отиват в казана, тъй като няма къде да се реализират.

Не знам докога ще издържим, споделя и Цветелина, дъщеря на Тодорка. Все се надяваме, че следващата година положението ще се промени, защото хвърляме много труд и средства, за да отглеждаме насажденията. Мислихме и да затворим цикъла, като направим преработвателен цех, но засега е невъзможно, тъй като инвестицията е непосилна. Добре че са зърнените култури - пшеница, царевица, слънчоглед, заедно с прасковите 8 000 дка, та компенсираме печелившите с губещите производства и така оцеляваме.

Прасковите, както всяка овощна култура, си искат своите грижи - обработка, торене, пръскане, бране, а особено важна е резитбата. Някои от дейностите за насажденията като резитбата и брането се извършват на ръка, което е сериозен разход, а това повишава себестойността на продукцията. Затова вносът на евтини праскови подбива нашите фермери, които няма как да направят производството си толкова евтино, за да са конкурентни.

За да са силни производителите ни, трябва и да са обединени, което на този етап не е така. Тодорка споделя, че в техния район също имат някакво сдружение, на което дори тя е председател. Но къде е сдружението, пита се тя? Не работи.

Ходихме в Сърбия на обмяна на опит, разказва фермерката. Не ми се говори какви неща видяхме там. Фермери от 2-3 села засадили сливи, а между тях малини. В близост до насажденията хладилна камера, берат, съхраняват, продават. Но сдружили се, единни. Питаме се, ще ги стигнем ли сърбите? Не може да ги стигнем.

Докато у нас сдруженията не станат работещи, ще е много трудно за фермерите. Осъзнават го и самите те, но какво от това. Засега всеки ще се спасява поединично, докато може или докато не променим мисленето си. После - времето ще покаже.

Още от Растениевъдство
0

В България почвено-климатичните условия са много подходящи, а културата се отглежда лесно Ваня Велинска Маслодаен лен. Културата в момента е най-новото предизвикателство пред българските фермери

0

Със затопляне на времето първите вредители нападат посевите Рапицата е култура, която се напада от много неприятели. Те вредят в различни фази от развитието й

0

Земеделието й се нареди сред най-добрите не само в Европа, но и в света * Крупен износител е на качествени плодове Интензивните сектори в земеделието, които носят висока добавена стойност, са тези

0

Един от най-големите производители е Перу Ива Тончева През последните години Перу се наложи на световния пазар на джинджифил и сега страната четвъртият по големина износител на джинджифил

0

Учените анализират хиляди растения, за да разберат какви промени в структурата или клетъчния апарат могат да увеличат производството Международен проект

Последни новини
0

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш в размер на 10 070 457 лева на 11 504 земеделски стопани по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола

0

За 26 януари Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ обяви предупреждение от първа степен за потенциално опасно време - жълт код, за значителни валежи от сняг и дъжд за цялата

0

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ от прием 2020 г

0

Интересува се Стоян Димитров от Симитли Специалистите съветват смеската да се приготвя само за едно хранене, тъй като лесно вкисва и може да предизвика храносмилателно разстройство

0

В зависимост от продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи. При по-голям студ това може да се отнася обаче и за пръчките

Коментари
1 от Penka_1946@abv.bg на 09 октомври 2011
Za temata-Obrecheni li sa Bulgarskite proizvoditeli na plodove?? Schte buda priam:Plodovete koito e rajdala i rajda bulgarskata zemia,s nai-vkusnite na sveta, do 1989g., Bulgarskite plodove se prodavaxa po pazarite v Evropa, no sled tazi data, ovoschtarstvoto konkretno ostana kato zaxvurlenite detsa po kofite za otpadutsite????Koi schte potursi otgovornosta na Ministerstvoto na zemedelieto???.V Shumenska oblast,nastoischtem ima mnogo mladi ovoschtari, no ne sa organizirani v zdrujenie,viarvam, che v Bulgaria nastoiaschtem ima mnogo ovoschtari, koito tursiat podkrepa za organizirane na deinosta- proizvodstvo,i Pazari, no nikoi ne im obruschta vnimanie???Obruschtam se kum vestnik "Bulgarski fer5mer", da organizira edno subirane na konferentsia na vsichki Ovoschtari v Bulgaria, i togava da se postaviat za razglejdane na problemite, s prisustvieto na prestaviteli ot Ministrstvoto na zemedelieto.Chakam otgovora na v"Bulgarski fermer"

Обиден коментар

2 от Penka_1946@abv.bg на 09 октомври 2011
Blagodaria, che priexte moiat komentar za statiata,"Obrecheni li sa Bulgarskite proizvoditeli na plodove?, ot 28.09.2011g., v razdela za "Rustenievudstvo"komentirano ot Todorka Petrova ot s.SLAVIANE, lOVECHKO.nADIAVAM SE DA IMA I DRUGI KOMENTARI???

Обиден коментар

3 от Semenhxy на 08 август 2017
http://pultseo.ru - СТАТЕЙНОЕ ПРОДВИЖЕНИЕ http://interpult-s.ru - http://s03.radikal.ru/i176/1703/3b/941812b7c21c.png https://post-seo.blogspot.ru - поисковая оптимизация drupal 7 =Inter=

Обиден коментар

4 от Semensbz на 08 август 2017
http://pultseo.ru - ПОИСКОВОЕ ПРОДВИЖЕНИЕ http://interpult-s.ru - http://s019.radikal.ru/i642/1703/30/bd6c1e12c5ee.png http://interpult.ru - регистрация сайта в каталогах статей =Inter=

Обиден коментар

5 от JeffreyJef на 20 август 2017
http://vest-best.vsemaykishop.ru - Создай майку http://vest-best.vsemaykishop.ru - http://s41.radikal.ru/i093/1708/b8/662d3e3603cf.png

Обиден коментар

6 от Semenwqs на 20 август 2017
http://pultseo.ru - ПРОГОНЫ ПО ПРОФИЛЯМ http://pultseo.ru - http://s04.radikal.ru/i177/1703/25/956216fa63c4.png http://interpult.ru - можно раскрутить сайт сети =Inter=

Обиден коментар

7 от RandallUtisp на 20 август 2017
http://bit.ly/21LrAQb - Часы «Socany» http://bit.ly/21LrAQb - http://s018.radikal.ru/i520/1708/d7/cdd85f8740ec.png http://bit.ly/21LrAQb - http://s019.radikal.ru/i634/1703/80/511fb7c108bc.png

Обиден коментар

8 от JeffreyJef на 27 август 2017
https://vest-best.vsemaykishop.ru - Создай свою майку https://vest-best.vsemaykishop.ru - http://s41.radikal.ru/i093/1708/b8/662d3e3603cf.png https://vest-best.vsemaykishop.ru - ‡аказать женскую футболку с надписью Tiesto

Обиден коментар

9 от Kimesdarlor на 08 февруари 2019
Interested in hardrock? How about KISS? The band is on a tour in 2019 all across the US. Visit http://w2.neoges.cl/gallery-post/ to know more about KISS tour dates in 2019.

Обиден коментар

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2021”
Отговор:Потърсете мнение от специалистите от Института по овощарство в Пловдив. Само по снимка и описание обаче, те едва ли могат да дадат точен отговор. Определянето на сорт става въз основа на много...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Освен натуралните съставки използвайте и правилни техники за грим Kрасивите устни са сочни, плътни и големи. Така повелява модната тенденция напоследък, но, от друга страна, всяка жена ги иска, защото те придават сексапил и изразителност на лицето. Освен това излъчват и здраве. Много жени мислят, че тези устни се получават с операции или

772 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица през изминалите 24 часа, което е с 651 случая повече от вчера. За последното денонощие са направени общо 13540 теста, oт които 3263 са PCR, а 10277 са с бърз антигенен тест. Това показват данните в Националната информационна система. Така общият брой на потвърдените случаи става 215 589

l Първият е склададжия, а вторият - разпределител, и двамата са с чисти досиета l Дрогата с чистота от 67 до 75% в различните пакети е оценена на 88 млн. лв. от експерти по делото Николай Петров от село Златия до Вълчедръм и Манол Николов от Тополовград ще бъдат съдени за 367-те кг кокаин, които МВР намери в апартамент в кв. “Студентски град”