Забрана за клетъчно отглеждане на определени видове животни към момента е неприемлива за България

Стимулирането на малките биопроизводители и преработватели трябва да бъде един от основните приоритети в Плана за действие за развитието на биологичното производство. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел.Той поясни, че заложените в проекта на заключения на Комисията приоритетни цели създават една стабилна рамка за ефективното прилагане на плана, съобщават от агроминистерството.

„Необходимо е обаче те да бъдат съобразени със спецификите и степента на развитие на биологичното производство във всяка отделна държава членка“, категоричен бе министър Бозуков. По думите му е необходимо осигуряване на целево финансиране за промоционални кампании. Така допълнително ще се стимулира по-ефективното реализиране на продуктите от биологично производство.

По време на заседанието министрите са обменили мнения за представената от Европейската комисия информация за

свързаните с търговията въпроси на селското стопанство

В тази връзка, министър Бозуков е подчертал, че към момента чувствителни продукти за България са вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и Меркосур, както и защитата на географските означения. Той е дал пример с включването на българското розово масло в споразумението за свободна търговия с Австралия, както и намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия.

Министър Бозуков е съобщил, че България подкрепя съвместното предложение на Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Унгария и Румъния относно

подкрепа за здравето на пчелните колонии

чрез националните пчеларски програми. Той е пояснил, че ситуацията в сектора на пчеларството в Република България е много сходна. „И при нас намаляването на пчелната паша, резките промени в климата, както и повишената зимна смъртност влияят негативно върху числеността на пчелната популация и ефективността от производството. Това пряко се отразява върху интереса да се отглеждат пчели“, е казал още българският земеделски министър.

За гражданската инициатива „Края на клетките“,

проф. Христо Бозуков е заявил, че към настоящия момент приемането на подобна забрана за клетъчно отглеждане на определените видове животни, е неприемливо за България. „За страната ни е от особено значение следването на балансиран подход. Важно е да бъдат взети предвид и внимателно преценени всички съпътстващи фактори и последствия при въвеждане на нови норми и стандарти на отглеждане на животните. Новите правила следва да бъдат въведени поетапно, с цел плавно и регулирано прилагане. Така ще се избегнат значителни сътресения и нежелани последствия за животновъдния бранш, производството на храни от животински произход и продоволствената осигуреност на страните членки на ЕС“, е казал още той.

Българският земеделски министър е предупредил, че евентуалната забрана на клетъчното отглеждане на определените видове животни, може да доведе до дефицит на яйца и други продукти от животински произход.

„Необходимо е да се осигури достатъчно дълъг преходен период, с оглед амортизацията на съществуващите инсталации, които са въведени в експлоатация през периода 2010-2020 г. Адекватната финансова подкрепа на национално и европейско ниво, предвид загубите, които ще бъдат претърпени от страна на сектора, са от съществено значение за запазване на неговата стабилност, конкурентоспособност и възможности за развитие и разширяване“, категоричен е бил министър Бозуков.

На заседанието е обсъдена и

евентуалната забрана за системно убиване на мъжките пилета

Министър Бозуков е изтъкнал, че преди да бъде взето такова решение трябва да се проучат нагласите и да се оцени въздействието на национално ниво, предвид съществуващите специфики и особености на развитие на животновъдството във всяка държава членка на ЕС. Той подчерта, че е важно активното участие на операторите и индустрията.

По искане на Германия, към дневния ред на заседанието министрите са обсъдили ситуацията с опустошителните наводнения. Проф. Бозуков е изразил съчувствие към пострадалите от наводненията в Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург и се е включил към призива за бързо активиране на механизми за тяхното подпомагане.