Високите норми имат ниска икономическа ефективност и могат да имат отрицателен ефекти върху добива и качеството на продукцията

Минералните торове са сериозен разход в земеделското производство. Правилното и икономично им използване е от съществено значение за по-ниската себестойност на произведената продукция. Неправилното дозиране, неравномерното и ненавременно торене води до съществени загуби на добив и по-ниско качество.
Сроковете на внасяне на торовете зависят от нуждите на растенията според фазите на растеж и от свойствата на самите торове. В зависимост от срока на торене се различават следните начини на торене: основно, предсеитбено, присеитбено, подхранване по време на вегетацията.

Основно торене

Обикновено се извършва за пролетните култури, по възможност едновременно с основната обработка, или в краен случай с първата пролетна обработка. По този начин се внасят фосфорни и калиеви торове, които са слабо подвижни в почвата и не се измиват. С оранта те се поставят на по-голяма дълбочина и стават достъпни за корените на растенията. Органичните торове се внасят с основната есенна обработка на почвата.

Предсеитбено торене

Извършва се едновременно с предсеитбената обработка на почвата - дисковане или предсеитбена оран за есенните култури и култивиране на пролетните. Торовете се разхвърлят преди обработката, с което се осигурява размесването им с почвата на дълбочината на обработката. По този начин се внасят азотните торове за пролетните култури при неполивни условия. При есенните култури предсеитбено се внася цялото количество фосфорни и калиеви торове и част от азотните - обикновено до 1/3 от нормата.

Присеитбено торене

Извършва се едновременно със сеитбата, като се използват комбинирани сеялки и гранулирани торове (обикновено комбинирани). Предимството е, че торовите гранули попадат в непосредствена близост до семената, усвояването е по-добро и това позволява нормата на торене да се намали.
Присеитбено торене с азотни торове непосредствено със или до семената не трябва да се прави поради опасността от повреда на кълняемостта на семената.

Запасяващо торене

Прилага се при многогодишни култури (люцерна, трайни насаждения) за торене с органични, фосфорни и калиеви торове. В този случай с основната обработка (дълбока оран на 30 см при люцерната и риголване на 50-60 см при трайните насаждения) се внасят количества торове, които представляват нормите на торене за няколко години (обикновено за 3-4 години при фосфорни и калиеви торове).

В зависимост от културите се прилагат няколко схеми на торене.

1. Есенни житни култури - пшеница, ечемик и др. Внасянето на фосфорните и калиеви торове се извършва с предсеитбената подготовка на почвата (дискуване или предсеитбена оран). Азотният тор се внася еднократно или двукратно. При двукратното торене част от общата норма на торене (обикновено 1/3 до 1/2) се внася предсеитбено, а остатъка като ранно пролетно подхранване преди или в началото на вегетацията.

2. Пролетни култури. По принцип фосфорните и калиеви торове трябва да се внасят с основната обработка, но ако това не е направено, се извършва с първата предсеитбена обработка през пролетта. При сухи условия азотното торене се извършва еднократно с предсеитбената подготовка. При царевица, отглеждана при поливни условия, една част се внася предсеитбено, а остатъкът като едно или две подхранвания преди поливането и окопаване на културата.

3. Многогодишни култури - люцерна, трайни насаждения. Фосфорното, калиево и органично торене се прави като запасяващо торене с дълбоката оран или риголването.

Азотното торене при овощните дървета се прави 2-3-кратно

от ранна пролет до лятото с обработката на почвата. При лозята се извършва еднократно с ранното пролетно окопаване.
Внасянето на торовете може да се извърши разпръснато или локално по редовете, в близост до растенията.

* При разпръснатото торене торовете се разпределят възможно равномерно върху цялата повърхност на почвата или посева със самолети и надземна техника (центробежни торосеялки).

* За редово торене на окопните култури могат да се използват култиватори торосеялки, които едновременно с окопаването внасят локално торовете в непосредствена близост до редовете на желаната дълбочина.

Нормите на торене представляват количеството на торовете

изразени в активно вещество (а. в.), което се дава на единица площ (декар) за вегетационния период на дадена култура.
За азота активното вещество се изразява като чист азот (N), а за фосфорните и калиеви в окисна форма – съответно като Р2О5 и К2О. На тази база нормата на торене във физически килограми се пресмята по формулата:
Х = А х 100/Б

Х – количеството на тора в кг/декар; А – количеството на тора в активно вещество и Б – процентното съдържание на а. в. в тора.
Нормата на торене зависи от биологичните особености на културата, получавания, планиран добив, почвената характеристика (съдържание на хранителни вещества, последействие от торове и предшественици, почвена реакция и пр.), сеитбообращение и т. н.

Като правило културите, от които се получават по-големи количества биомаса и добив от растениевъдна продукция, се нуждаят от повече торове. Културите, отглеждани за вегетативна маса (тревни фуражи, силажни култури), се нуждаят от повече азот, а зърнените култури изискват не само азот, но и повече фосфор.

Калиеволюбивите култури консумират и се нуждаят от повече калий. Бобовите култури, които усвояват азот от въздуха от въздуха чрез азотфиксиращите симбиотични култури, се нуждаят от по-малко азот.
При културите, които идват след много добри предшественици (ранни едногодишни или многогодишни бобови), нормите на торене обикновено се намаляват с 25-30%, а след късни и лоши предшественици те се повишават.

При поливни условия се получават по-високи добиви

за които са необходими повече хранителни елементи и следователно торовете трябва да бъдат съобразени с плануваните и възможни добиви.

Много високите норми на торене, несъобразени с изискванията на културите и реално възможните добиви, имат ниска икономическа ефективност и дори могат да имат преки отрицателни ефекти върху добива и качеството на продукцията вследствие на полягане, нападение от болести и други стресови фактори. Неправилното торене може да има отрицателни влияния върху околната среда (чистота на почви, подпочвени води, водни басейни и атмосферата).

..
СЪХРАНЕНИЕ НА ТОРОВЕТЕ 

Повечето минерални торове при съхранение се навлажняват, сбиват и губят от състава си. Поради това съхранението трябва да става в проветриви и сухи помещения, при относителна влажност на въздуха 50-70%.

Азотните торове трябва обезателно да се съхраняват в заводските полиетиленови опаковки, тъй като са силни хигроскопични и в контакт са въздуха се втвърдяват. Суперфосфатът и калиевите торове могат да се съхраняват в насипто състояние, но височината на куповете не трябва да надминава 2-3 м. Сбитите торове при неправилно и продължително съхранение трябва предварително наситнени, за да се осигури равномерното внасяне в почвата.

Възможно е два отделни тора, съдържащи различни хранителни елементи, да бъдат внесени заедно, но трябва добре да се познават възможностите и условията за тяхното смесване.