Особено подходящи са най-топлите райони на страната, където продукцията е готова месец по-рано*

Боряна Плашкова

Полиетиленовите тунели са вид елементарни култивационни съоръжения без отопление, които успешно могат да се използват за форсаж на културните растения. Така растежът и плододаването им се ускорява с 10 до 30 дни. С тяхна помощ можете да подобрите температурния и въздушно-газовия режим на отглеждане, както и по евтин начин да се предпазите от късните пролетни и ранните есенни слани. Подходящи са както за редово, така и за лентово отглеждане на зеленчуци за ранно полско производство.

Носещата конструкция на арковидните тунели се състои от дървени, пластмасови или метални дъговидно огънати пръчки с дължина 1,50-1,80 м и с дебелина 0,5-2 см, които се забиват през 0,8-1 м по дължина на реда или на лехата.

В зависимост от размерите на покривното фолио тунелите са широки 0,6-1 м, високи 40-50 см и дълги 10-15 м.

Доматите са подходяща култура за такъв начин на отглеждане, тъй като имат по-малки изисквания към топлината и понасят с по-малки физиологични смущения колебанията на температурата през денонощието в съоръжението.

Растежът и плододаването им се ускорява с 10 до 15 дни, а по-ранното изнасяне на продукцията на пазара носи високи доходи.

Изборът на сортове трябва да бъде съобразен с високата ранозрелост и добивност, устойчивостта на гъбни и вирусни болести, както и с качеството на получените плодове. За препоръчване са детерминантните и полудетерминантните сортове домати с ограничен растеж на стъблото.

Подбират се ветрозащитни площи с лека, добре дренирана и бързо затопляща се почва. Житите, бобовите и тиквовите култури са добри предшественици на доматите.

Подготовката на почвата се състои в есенно подхранване и дълбока обработка и пролетно култивиране или фрезуване. Последната обработка е оформянето на браздова или на лехо-браздова повърхност, като лехите са широки 1м и високи 20-25 см. Между браздите разстоянието е 90 см. Набраздяването може да се извърши и през 140 см.

На малки площи засаждането може да стане на равна повърхност, след култивиране на почвата.

За засаждане се използва 60-65-дневен добре закален разсад, пикиран в саксийки. Най-подходящо е времето след като премине опасността от спадане на температурата на въздуха в сутрешните часове да е над 9-10 градуса.

Това е началото на април в Южна България, средата на април за Северна, а в Петричко-Сандански регион - края на март.

Растенията се засаждат в двуредова лента при разстояния 100+40х30 см или редово при 90х25-30 см. Няколко дни след засаждане може да се извърши първото окопаване на 10-15 см, за подобряване на аерацията и температурата на почвата.

До първата беритба се окопава още 1-2 пъти, но по-плитко.

Поливките трябва да са редовни, като в началото на беритбата е добре да са през интервал 10-15 дни. Торенето се извършва непосредствено след поливане.

Подхранва се 2-3 пъти с азотни торове, като първото подхранване се извършва преди масовия цъфтеж, а следващите - през 15-20 дни.

През първите няколко дни, тунелите се проветряват по изключение и то само в обедните часове, чрез отваряне на късите страни на тунела. След това се поддържа температура 2025 градуса при слънчево време и с 2 градуса по-ниско през облачно, като при повишаването ѝ тунелите се проветряват.

По-късно проветряването вече се извършва с повдигане на дългите страни, а при топло време може да се отварят изцяло, като привечер се покриват отново.

Не трябва да се допуска въздухът в съоръженията да е много топъл и влажен - създават се условия за изресяване на цветовете и поява на болести. За да се регулира проветряването с по-малко разход на труд, се използва перфорирано фолио, което също така намалява температурните амплитуди.

В началото на май фолиото се премахва, след като е преминала опасността от слани и резки температурни колебания.

След премахване на полиетилена се извършва привързване на растенията към опорна конструкция. Извършват се и резитби - при появата на колтуци, те се отстраняват.

Постепенно, с нарастване на плодовете, може да се отстраняват и 1-2 листа в основата на стъблото. Окончателно прекършване на стъблото става 50-60 дни преди края на беритбите - така се осигурява нормалното нарастване и узряване на плодовете от най-горните съцветия до 15-20 юли.

Беритбата започва в началото на май в Южна България и в края на май в останалите региони. Масовото плододаване е през втората половина на юни, a до средата на юли добивите достигат около 7-8 тона на декар.

--------------------------------

* В текста е използван лекционен материал от гл.ас.д-р Милена Йорданова, Лесотехнически университет София