Промени от последните години в селското стопанство в западната ни съседка дават плодове днес

Радина Иванова

Според Сръбската статистическа служба селското стопанство е един от най-важните сектори за икономиката на страната, като заема около 21% (равняващо се на 680,000 души) от цялата работна сила, както и заема голям процент от износа.

Голямата част от износа отива ЕС - 64%. Вторият по големина партньор са страните от Централна и Източна Европа (ЦЕФТА), с които Сърбия има излишък в резултат на износа не само на селскостопански продукти, но и на желязо и стомана. Най-значимият излишък е от търговията със съседните страни: Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, България, както и Италия.

Земеделието обикновено се развива дотолкова, колкото е развито самото общество в дадения икономически сектор, каза Милан Борич, президент на Сдружението на младите фермери в Сърбия за Emerging Europe - английска неправителствена изследователска организация с фокус Централна и Източна Европа. Днес съществуват противоположни пътища, към които индустрията и конвенционалното земеделие се стремят, казва той. В земеделието това са екологичните тенденции, които държат производството да е основано на строги екологични принципи.

Според Борич средният годишен растеж на селското стопанство в Сърбия е само 0,45% за последните 30 години като една от причините е небрежността на правителството.

Той вярва също, че бъдещето на сръбското земеделие е да използват и развиват биотехнологията и да оценяват биологичните принципи на почвата.

Младите фермери често търсят модерни подходи към различните отрасли, тъй като модернизирането на традиционните земеделски дейности чрез използването на съвременни технологии спестява много време и ресурси, включително работна ръка.

Междувременно земеделското министерство на страната от 2015 г. насам работи за подпомагане на дребните земеделски стопани. Голямата промяна, която направи тогава, е, че намали минималният размер за регистрирано стопанство от 100 ха на 20 ха. Така и най-голямата част от фермери могат да получават държавни субсидии - приблизително 94% имат до 20 ха в страната.

Оттогава насам бюджетът на сектора расте всяка година

Статистиката показва, че износът на селскостопански стоки е около 20% от целия износ през 2016 г. с печалба от 1,4 милиарда долара, което е с 130 милиона повече от 2015 г., основно заради увеличение на износа с преработени плодове и зеленчуци.

Освен промените в държавната политика и законодателство, страната използва и грантове от ЕС. Например през 2015 г. ЕС отпусна близо 200 млн щатски долара за развитие на селските райони в Сърбия за периода 2015-2020. Програмата има за цел да повиши безопасността на храните и да подобри сектора.

Сърбия обаче все още е изправена пред различни предизвикателства. Едно от тях е вътрешната миграция: поради по-ниския стандарт на живот в селските райони, хората все повече напускат провинцията и се насочват към големите градове. От 4700 села в Сърбия 1200 са на прага да изчезнат.

За да подобри това, от миналата година сръбският парламент одобри увеличение на бюджета за земеделие от 8% спрямо 2016-та или с 28 млн щатски долара повече (равнява се общо на 374 млн. долара). А също и въведе нови кредити за стартиращи млади фермери в бедните райони.

От миналата година е въведена нова наредба за субсидиране; според нея засаждането на култури се равнява на 4000 динара (67 лв.)/ ха. като половината трябва да са за закупуване на семена, а другата - на торове.

Според наредбата обаче, държавната помощ за мляко не мърда - 7 динара (12 ст.)/ л.

Субсидиите в животновъдството варират от 100 динара (1,67 лв.) за кокошка носачка до 25,000 динара (417лв.) за крава. 720 динара (12 лв.) е субсидията за кошер.

За подпомагане на биологично земеделие страната е заделила 818,000 млн. долара и за запазване на растителни и животински генетични ресурси - 590 млн. долара.

Нови мерки за закупуване на селскостопанска техника, както и новата програма за развитие на селските райони "ИПАРД II" (инструмент за предсъединителна помощ към ЕС), която влезе в сила на 12 юни тази година, са също част от промяната.

Страната ни най-сетне започна да признава силата на младите в сектора, за да им предложи по-добър живот и да ги насърчи да останат в селата си, каза Милан Борич. Той смята, че за се запази населението в селата и в страната, държавата трябва да се обърне повече внимание на младите хора - бъдещите млади земеделски производители в страната и тяхното селскостопанско образование в средните и средните училища. Осигуряването на подходящо селскостопанско образование, преподаването на нови технологии и съвременните начини на отглеждане е от решаващо значение за бъдещето на земеделските производители и техния персонал, които ще създадат аграрното бъдеще на Сърбия.

Борич смята, че средствата на ЕС могат да имат важна роля в този смисъл. Освен това е нужна и дългосрочна концепция за аграргно развитие, която да се концентрира повече върху експортно ориентирани продукти и върху южните райони. Това го казва във връзка, че по-голямата част земеделска земя е съсредоточена на север - най-вече във Войводина.

Статистика:

Около 90% от земеделските земи са частни, 10% са държавни; страната разполага с общо 5.5 милиона хектара земеделска земя.

Общият бюджет за селското стопанство за 2017 г. се състои от директни плащания към земеделските производители, които възлизат на 18,67 млрд. динара (170 млн. долара), подкрепа за развитие на селските райони с 2,85 млрд. динара (26 млн. долара), кредити за стартиращи фермери 670 млрд. динара (6,1 млн. долара) конкретни стимули 250 млн. динара (2,3 млн. долара) и средства за IPARD подкрепа от 250 млн. динара (2,3 млн. долара).

И Сърбия вече се хвали с кооперативи

За укрепването на селското стопанство Сърбия вече активно е поела пътя към кооперативността.

Според ФАО голяма част от сръбските производители не признават кооперациите като полезна за бизнеса им. От 2015 г. обаче различни правителствени и европейски стимули за кооперативни структури (чрез събития, обучения, наредби и др.)все повече променят картината.

Тази година са определени 825 млн. динара за всички кооперации, което е четири пъти повече от миналата година. Тези средства ще получат общо 70 кооперации. За тригодишен проект за съживяване на кооперациите държавата е отпуснала общо 25 млн. евро.

На скоро сърбите са горди с първата с обединена земеделска кооперация Учредена е на 19 юли в гр. Ариле, събрана от пет регионални кооперации, тя се занимава със събирането и съхраняването на плодове, преработката и пускането им директно на пазара. Без посредници.

Директор и основател на кооперацията "Агро еко воче" (АгроЕкоПлод), Божо Йокович настояваше за създаването на такава структура, най-вече заради развитието на бизнеса с малини в региона.

Миналата година кооперацията получи 12,5 милиона динара от по национална програма. Жокович изтъкна, че парите са предназначени за увеличаване на производството и преработката на плодовете в крайния продукт. Той каза, че кооперацията има около 150 членове, повече от 100 ха малинови насаждения и че тази идея се разпространява и в други региони.

Западните ни съседи вярват, че с такъв съюз в дългосрочен план мрачната картина на сръбско селище ще се промени. А тя сега е с 50 000 изоставени къщи и други 145 000 за сезонно пребиваване, както и тревожния факт, че в 86% от населените места броят на жители намалява. Всяка година в селските райони населението се губи колкото за един малък град и почти 4,2 млн. ха обработваема земя остава неизползвана.

За кооперирането Сърбия се учи от Словения

където според председателя на словенския кооперативен съюз Петър Вриска, почти 80% от националните продукти на пазара в страната са от някоя фермерска организация. Примерът на кооперативните мандри е особено илюстративен, тъй като благодарение на 45% от акциите на членовете плюс държавни помощи, са увеличили преработвателния капацитет. Освен на словенския пазар, те успяват да се реализират и в съседните държави в ЕС, както и бавно проникват на огромния китайски пазар.

Източници: emerging-europe, ФАО, The International Trade Administration, Sputnik Srbija и RTS (Radio televizija Srbije)