Безброй нюанси на лилавото

В света на цветята има много багри и нюанси. А всеки градинар има любим цвят и цвете. Някои предпочитат ярки и екстравагантни, дръзки тоналности, а градината или балконът им будят весело настроение и приповдигат духа. Други намират спокойствието там и залагат на пастелни краски, които успокояват ума и сърцето.

Градината за всеки градинар е място, в което могат да бъдат себе си и да дадат почивка на тялото и съзнанието си или да си набавят необходимото физическо натоварване.

Ние днес сме решили да насочим прожекторите към една група цветни герои, които провокират лек конфликт в съзнанието.

Като деца сте смесвали боички, нали? Кога се получава лилаво? Когато червеното и синьото се прегърнат. Според някои именно това е причината за дилемата – два напълно срещуположни цвята. В най-общия случай цветът се свързва с мистика и мъдрост, с величие и лукс, с мир и одухотвореност. Все пак не бива да забравяме, че както хората се променят, така се променят и възприятията им за заобикалящия ги свят, камо ли за цветовете...

Първото цвете, за което ще ви разкажем е по-скоро цъфтящо (и то разкошно) дръвче

известно с впечатляващото име

орхидеено дърво 

Това е баухинията. Причислена към семейството на бобовите, с около 300 представителя, тя е рядка находка в нашите ширини.

Дръвчето може да се отглежда в контейнер и да се поддържа в компактен вид чрез резитби. С тях обаче трябва да се внимава, за да не се отстранят цветовете преди да са напъпили. А те са повече от прекрасни и мистични! Събрани са в съцветия по връхните части на клонките и се багрят във всички нюанси на лилавото, а понякога и в бяло.

Колкото красива, толкова и лечебна е красавицата. Всичките ѝ части се използват в народната медицина в родината ѝ. Като типично тропично или субтропично растение, баухинията предпочита високи температури и задължително трябва да се прибира през зимата.
На второ място нареждаме растение,

кръстено на цвета, в който цъфти – иохромата  

Тя е храстче отрупано с лилави (или червени) тромпети, което цъфти през цялата топла част от годината. Цветчетата са събрани в съцветия, леко клюмнали надолу, сякаш ей сега от тях ще потече сладък нектар.

Иохрома има колекционерска стойност и не се предлага на масовия пазар. Притежателите ѝ обаче са повече от щастливи и доволни, защото към обилния цъфтеж добавят и още едно много голямо предимство – лесното отглеждане. Полива се умерено, подхранването следва същата линия. Напролет се провежда резитба.

Когато няма опасност от измръзване, растението може да се отглежда на открито, на слънчево място, без силни въздушни течения.

-------.

Любимка ни е и дурантата 

Защо ли? Защото е невероятно красива и цъфти божествено и безобразно дълго без много усилия. От известно време се появява спорадично на масовия пазар, при това на доста приемлива цена.

У нас тя се отглежда само в контейнер и може да се оформи като малко дърво или храст според желанията на притежателя си. Дурантата изисква пряко слънчево огряване през по-голямата част от деня, полива се умерено, но редовно. Ако се засуши страда, цветчетата опадат, а на по-късен етап и листата. Растението се възстановява, но процесът отнема време.

Препоръчваме, независимо дали цъфти или не, да се пресади веднага в по-голям контейнер и да се подхранва редовно през топлите месеци. Зимата се прибира.

За следващата ни героиня сме разказвали, а историята ѝ е повече от завладяваща.

Наричат я „вчера, днес и утре" 

Досетихте ли се коя е? Брунфелсия, да.
Тя е едно от най-атрактивните растения, което цъфти в лилави нюанси, но почакайте, не просто лилави. Цветовете се отварят в наситена краска и постепенно изсветляват до чисто бяло. Ефектът е сякаш в една саксия има няколко растения, а не само едно.

Брунфелсия се отглежда сравнително лесно, но расте бавно в контейнер. Издръжливо растение е.

Предпочита слънчево изложение и умерено поливане. При добри грижи може да достигне височина над метър, но за доста дълго време.

Няма да я срещнете на масовия пазар, но ако се влюбите в нея, има от къде да я вземете.

Тирбухините идват от Америка 

Няма да ни стигнат суперлативите, ако трябва да изкажем всичко за представителите на групата на тибухините. Разкошни е малко. Повечето произхождат от Мексико, Карибите и Аржентина, което определя тяхната топлолюбива и издръжлива природа.
Най-често срещаната и най-лесна за отглеждане в контейнер тибухина притежава кадифени зелени листа, които при застудяване придобиват червеникави и огнени отенъци. Не е желателно да се стига до там, макар краткотрайни застудявания да не вредят особено много.

Цветовете са впечатляващи – ярки и едри. Разполагат се на върховете на клонките, което подсказва, че при по-чести резитби и сгъстяване, те ще бъдат още повече. Растението може да се оформя и поддържа в компактна форма. Расте бързо при добри грижи. Чувства се добре на слънце или шарена, лека сянка. Не понася преовлажняване.

Единствен недостатък на тибухините е, че цветовете са сравнително нетрайни. Положителното е, че са безбройни и от лятото до зимата, все цъфтят.

Всички знаем, че сред луковичните цветя има много, които ще се впишат повече от добре в темата на днешния брой. Това са лалета, зюмбюли, минзухари, мускари, гладиоли, колхикуми, хианодокси и още, и още. Те са традиционни и често срещани, добре познати. Ето обаче

  една екстравагантна и ярка хубавица – бабиана 

Бабиана цъфти в края на зимата, а в топлата част от годината си почива и събира сили. На размери е дребничка, но когато зацъфти, няма как да не я забележите. Цветовете ѝ са нестандартни и впечатляващи.

Смята се за истинско съкровище за всеки, който я притежава в колекцията си. Поради специфичния си цикъл на растеж и развитие става ясно, че не се отглежда лесно.

Обичате ли пеперуди? А виждали ли сте лилави? Ако не сте, потърсете си полигала. Освен, че цъфти красиво, гледа се лесно, а и напоследък е достъпна в търговската мрежа на приемливи цени според размера на растението.

 Полигала е вечнозелено растение, което обича слънце и предпочита умерено поливане 

У нас може да се отглежда като едногодишен храст с пролетно-летен цъфтеж или може да се засади в контейнер, а преди зимата да се прибира. За съжаление, презимуването на закрито е доста стресов период за топло- и слънцелюбивите растения и полигалата не прави изключение.

В рода има над 600 представители. Сред тях има храсти и почвопокривни, едногодишни и многогодишни видове.

Малко или много, изброените до тук растения с лилави цветове са по-нестандартни и екзотични. Нека отделим и няколко реда за традиционалистите:

Едно от най-предпочитаните растения с лилави багри е вистерията. Тя е многогодишна, понякога доста агресивна лиана, която е способна да задуши дори себе си в силната си прегръдка. Ако ѝ се осигури стабилна основа, може да се превърне в уникален акцент.

Има ли нужда да споменаваме люляците? Всички единодушно можем да кажем, че техния опияняващ аромат е едно от най-незабравимите и любими ухания. Сортовите люляци са повече от впечатляващи. Трябва да се пазят от акари.

И като стана дума за аромати, лавандулата се нарежда на почетно място сред лилавите цветове. Интересен факт е, че вече има и бели сортове, но те не са толкова разпространени. Още нещо, ако искате рязан цвят и изсушени китки, заложете на лавандина.
Перуниките също се нареждат сред цветята в днешния брой. Именно сега е момента да бъдат размножени и/или подмладени. Не забравяйте, че ризомите не бива да се поставят дълбоко в почвата, а да бъдат покрити до 2/3-и.

Любимка ни е и кампанулата. Всъщност, тя не е само една, много са видовете звездовидни и камбанковидни хубавици във всякакви размери и форми. Голяма част от тях са многогодишни и студоустойчиви и освен лилави нюанси, могат да се похвалят със синьо и бяло в гамата си.

Няколко пъти споменахме бобовите красавици. Още една такава е лупината. Като всяко бобово, тя обогатява почвата с азот, може да се ползва не само за украса, но и за фураж или с други цели.

Добавяме още аквилегията, еустомата, декоративни лукови, вероники, ралици, аубриети, анемонии, хортензии, астри, лобелии и още, и още...

Какво се оказва? Има лилаво цвете за всеки вкус. Вие в кое се влюбихте?