16° C, предимно облачно
Как секторът, които сериозно държи на традициите, подава ръка на иновациите показаха учени и специалисти в учебно-опитната база на Аграрния университет край Брестник
Дигитализацията в земеделието, за която доскоро говорихме, като за процес, който предстои да се случи, вече започна да става реалност. Работи се в различни направления и при различни култури. Това е и една от целите на проекта AgroDigiRise, ръководен от АгроХъб.БГ, а една от демоточките в него, свързана с лозарството и винарството, е позиционирана в учебно-опитната база край с. Брестник на Аграрния университет – Пловдив.
Какво всъщност представлява демоточка?
Идеята е на различни места в страната, например в стопанства, в опитни бази на институти или другаде, да се обособят т. нар. точки, в които да се проведат опитите, а и където всеки един земеделец, който се интересува от културата, да може да отиде, да види и да се запознае с технологията. Целта е да прецени на място дали тя е подходяща за неговото стопанство и дали си заслужава да инвестира в нея.
А какво по-добро място за опит с дигитализация при отглеждане на лозя и производство на вино от опитната база на Аграрния университет край Брестник. Мястото е повече от уникално, твърди всеки, които е имал удоволствието да го види.
В лозовите масиви се отглеждат
всички български сортове грозде,
има голямо разнообразие и от световната селекция, могат да се намерят и стари сортове, които вече почти не се отглеждат, както и най-популярните в момента. Винарската изба произвежда различни вина, които често печелят отличия от изложения.
Затова и съвсем резонно мястото е избрано за демоточка, в която среща си дават високотехнологични решения на няколко агрофирми с познанията на науката за лозята и виното.
Учените, както и земеделците, които отглеждат лозя знаят, че това е едно от най-трудните производства. Лозата като културно растение има много изисквания. От една страна тя е изключително взискателна по отношение на средата – климат, почви, влага, и т.н., и т.н. От друга – има много голямо разнообразие от сортове, които също си имат своите специфики. Не на последно място културата се напада от икономически важни болести и неприятели, чието проследяване, както и вземане на навременни мерки срещу тях е от решаващо значение за опазването на гроздовата реколта. Всичко това изисква не само много знания, но и време, ресурси, разходи. Именно с цел улесняване на добрите практики, които съпътстват отглеждането на лозата, идва и дигитализацията.
Един от акцентите е поставянето на метеорологична станция в лозовите масиви. Чрез нея
се проследяват условията на средата
и съответно риска от възможно развитие
на дадена зараза
Данните се записват, архивират и са в помощ и занапред.
Чрез нашата система извършваме постоянно наблюдение на лозите, като информацията от всеки един момент се записва в дигитален формат - може да бъде мобилен телефон, лаптоп, различно устройство, разяснява Николай Сапунджиев от „Бивайн". На база обобщените резултати се дава прогноза за възможни зараза. Това са т. нар. модели за болести, които показват индикации за това дали има или няма риск от дадено заболяване. Ако има – системата алармира. Идеята е земеделският производител във всеки един момент за всеки един сорт да знае какво се случва, има ли опасност от зараза, дали да третира. По-този начин растителната защита става по-ефективна, тъй като се преценяват не само броя на пръсканията, но и количествата препарати, които се прилагат. И нещо много важно - няма нужда насаждението да се обследва всеки ден. А това пести и човешки ресурс.
Други важни фактори
за получаване на количествени и качествени добиви от грозде са напояването и подхранването
В условията на скъпи торове, енергоизточници, вода, а често и липсата й, тези разходи е много важно да се оптимизират. Предложението, демонстрирано в демоточката в лозовото насаждение, е умно управление на водата и торовете, които се подават към растенията.
Нашата компания е специализирана в т. нар. смарт фарминг в частта напояване и прецизно хранене на растенията, разяснява Ивайло Енев от „ОНДО Солюшънс". Самата технологията е на много високо ниво, но накратко обединяваме хранителния възел с водата, която ще напоява лозите. По този начин всичко е много прецизно, торовете заедно с водата отиват точно до растенията. Подава се необходимото количество вода и храна, когато лозите имат нужда от тях. Няма разхищение, става бързо и удобно. Системата се контролира лесно, управлението е безжично.
Разбира се, както казахме по-горе, лозата е изключително интересна култура откъм сортово разнообразие. Това определя и различното развитие на отделните сортове във фенологично отношение. Затова
често в едно насаждение отделните сортове
са в различна фенофаза от своето развитие
А тъй като в климатично отношение страната ни е изключително разнообразна, отчита се различна фаза на развитие на даден сорт в отделните райони. Затова дигитализацията по отношение на развитието на лозовото растение също е обект на интерес от страна на специалистите.
Нашата фирма от доста години сме в земеделието, имаме натрупан опит, тъй като разработваме мониторинга за ДФ „Земеделие", казва Васил Василев от „ТехноЛогика". Обработваме и анализираме сателитни данни за прецизно земеделие, извършваме едно цялостно наблюдение от сателити на всички площи. А това наблюдение на всички парцели в страната дава една много ясна картина как се променят нещата, например дали се увеличава или намалява биомасата, какво е състоянието на културите и т.н. Ние генерираме данни от различни сателити, които са с различни разделителни способности, различни спектрални анализи, което позволява много точно да се проследяват динамиките в развитието на растенията. Всичко това е от голяма полза за земеделските производители.
Естествено тези новости и постижения в бизнеса без проблем намират своето място в практиката, но към тях трябва да се добави и аграрната наука, за да може да говорим за напълно завършен проект. И тук е мястото на учените от Аграрния университет, който е и домакин на демоточката.
И отново се връщаме на микроклимата, който е изключително важен за гроздопроизводството. Защото няма две еднакви места нито в страната, нито в света.
За нас метеорологичната станция, благодарение на която събираме данни от насажденията, е от изключително значение, подчерта доц. Боян Сталев от АУ. На базата на тях правим анализи, които се използват за прогнозиране на фенологията и модели за болести по лозата. В една станция
има най-различни сензори, които отчитат
температура, влажност на почвата и въздуха,
посока на вятъра, листна влага
и т.н., и т.н. Защо са важни тези станции? Ние реално можем да направи прогноза как се развиват болестите в лозята на база наблюдения, а и на други станции, но е възможно тя да не е точна, именно заради микроклиматичните особености. Освен това е важно да има такива станции на различни места в страната, които да измерват едновременно, а благодарение на обратна връзка да се правят много точни прогнози и занапред.
Например в учебното лозово насаждение край Брестник се отглеждат 80 сорта грозде. Въпреки че са при еднакви почвено-климатични условия те имат различна фенология, казват специалистите. Не е възможно всеки ден да се обикалят лозовите масиви и да се гледа всеки сорт в коя фенологична фаза е. При дигитализацията обаче това става лесно, информацията се съхранява в база данни, които са полезни не само за момента, но и за следващи години, за да се създадат по-точни модели.
Подобни модели има в Белгия и Великобритания, посочва доц. Сталев. Имаме възможност да сравним техния с нашия модел и установихме, че това, което ние правим, т.е. отчитайки фенофазите в точно определен район, се моделира в посока динамичност, докато тези в Западна Европа се съобразяват с виртуални станции, което създава неточност в самия модел.
Тази години в демоточката
са проследени двете основни заболявания
в лозя - обикновена и брашнеста мана
За следващата година се планира моделът да се развие в посока черно гниене, болест, която се причинява от патоген, внесен в България от Америка още преди 19-и век, но придобива по-сериозна значение през последните години, а също така и за сиво гниене – друга икономическа важна болест.
Навременните мерки в лозята са от изключително значение за опазването на гроздето, категорична е науката. Моделите, които се разработват, дават възможност за навременно реагиране при опасност от развитие на зараза и стопирането й. Освен това земеделските производители трябва да са наясно, че разделението по сортове също е от значение, защото чувствителността им не е еднаква. Така че е важно и адаптирането на модела за всеки един от сортовете, които имат в лозовото насаждение.
И още нещо много важно, което произтича от дигитализацията. Благодарение на информацията в базата данни, която се натрупва в годините, се знае много добре не само историята на развитието на растенията, но и действието на отделните продукти за растителна защита, които са използвани в насаждението. Така лесно се отчита и резистентността към препаратите, в случай че се е стигнало до такава, ако в продължение на години са използвани едни и същи активни вещества. Така се избягва употребата на определени продукти, и отново се стига до икономии, тъй като не се третира безразборно.
Дигитализацията обаче не играе роля
само в отглеждането на грозде,
а и в производството на вино
По принцип се смята, че лозарският и виненият сектор могат да претърпят промени, обаче от друга страна стопаните не са склонни да ги правят, тъй като разчитат на традиции, на практики, доказани във времето. Разбира се, вече живеем в друга епоха - на дигитални технологии, климатични промени, така че и винопроизводителите ще са наложи да се съобразят с тях. Доклад на Международната организация на лозата и виното посочва, че за да сменят своите нагласи, на производителите трябва да им се предложи по-ефективен начин, по който да отглеждат лозята. И от значение са три фактора: ефективност, икономичност и да има постоянство в качеството на гроздовата продукция. Единствено на тези критерии отговаря именно дигитализацията в лозо- и винопроизводството.
С какво дигиталните технологии могат да повлияват на качеството на виното? Много лесно се обяснява с примерите, които дават технолози и енолози.
Представете си, че имате сорт Тамянка - български сорт, може да се нарече и балкански, но технолози и енолози се интересуваме гроздето да има доста аромат, разяснява Ламбрин Топузлиев. А това се постига, когато по време на зреенето се проследява температурата на околната среда, но и на самия микроклимат, т.е.
ние не може да променим климата като цяло,
но може да повлияем на микроклимата
Как се прави? Например прилага се лозарска практика, при която се измерва температурата в грозда. Ако навън е 34-35 градуса, то в грозда, особено в червените сортове, може да е 40 градуса. А това се отразява негативно върху фенолния състав, най-вече на ароматните компоненти на гроздето. Ако имаме обаче система, която своевременно да ни алармира за проблема, може да предприемем мерки, с която да се свали температурата - да се засенчат гроздовете, като се пускат летораслите върху тях. До 2-3 дни температурата ще падне значително и няма да е опасна за гроздето. Именно това е практика, която благодарение на дигитализацията, за която говорим, може да я осъществим много лесно. Без дигитализация е много трудно това да се извърши толкова бързо, защото ще ни отнеме повече време да се установи този проблем.
При червеното вино от червено грозде, например Мавруд, пък е важно да се натрупа повече багрилна материя. В случая технолозите искат по-висока температура, за да има повече антоциани, които да повлияят на качеството на виното. Чрез проследяването на това кога е започнало сокодвижението, как са протекли различните фенофази, като се знае също и периода на вегетация, могат да анализират захари, киселини и други характеристики, но за червеното вино интерес представляват фенолите. И след като даден сорт се обере в технологична зрелост, специалистите, на база анализирани данни, по-лесно могат да преценят какъв технологичен режим да направят, за да „изстискат" максимума от това грозде, съответно да произведат висококачествено вино.
Коментари