7° C, облачно
През последните години все повече се говори за благополучие и „комфорт” за животните. По съвременните изисквания и норми той трябва задължително да им бъде осигурен. Затова следете здравния статус на кравите
Доц. д-р Пламен Георгиев
Част от заболяванията при животните протичат бързо и явно. Други, скрито, бавно, неусетно и сигурно навлизат и завладяват стадото. Догонвайки безуспешно проблемите, единственото, което могат да направят фермерите, е да калкулират загуби.
Случвало ли се е нещо нетипично, нещо, което да безпокои при преценка на здравословното състояние на животните? Например слабеене, намалена млечна продуктивност. Вероятно всички фермери биха отговорили в един глас „да”. А открити ли са причините за това. Почти със сигурност отговорът ще е „не”.
Една възможна причина за влошения
здравен и продуктивен статус
на животните в кравефермата би могла да бъде левкозата. Не е тайна, че тя не подминава поголовието у нас. Факт, с който трябва да се съобразяваме.
Левкозата е хронична заразна болест. Характеризира се промяна в кръвната картина и образуване на тумори. Причинява се от ретровирус тип С. При естествени условия се инфектират единствено говедата. Не съществуват доказателства, че човек може да бъде заразен. Най-често заболяват Черношарената порода крави и тези от Червено датско говедо на възраст между 4 и 8 години. При експеримент лесно могат да бъдат заразени овце и кози. Специално при козите има едно подобно заболяване, което също се причинява от аналогичен ретровирус.
Левкозата е разпространена в много
страни с интензивно говедовъдство.
В САЩ например се предполага, че около 20% от кравите са серопозитивни. Установено е, че в неблагополучните стада около 2-5% от животните умират от тази болест. Предаването на инфекцията е най-често хоризонтално. Разпространението на заболяването става чрез инфектирани лимфоцити, най-често след разрушаване на целостта на кръвоносните съдове. Достатъчни са съвсем малки количества кръв (0,1 м - това са по-малко от 500 000 лимфоцити). Условия за това са масовите туберкулинизации (изследване за туберкулоза), ваксинации, получаване на кръвни проби, когато се извършват с една и съща игла. Предполага се, че болестта може да се пренесе и чрез някои кръвосмучещи насекоми.
Левкозните крави отделят вируса с млякото
И новородените телетата се инфектират с коластрата. Стресът, някои метаболитни заболявания (кетоза) и отглеждане в многобройни стада при голяма гъстота също увеличават шанса от по-голяма заболеваемост. Вирусът попада в лимфоцитите. Там е предпазен от действията на защитните сили на организма. При левкоза настъпва поражение на кръвотворната система, при което
нормалните клетки се превръщат в туморни.
Развитието на болестта е бавно. Съществуват две основни клинични форми - ензоотична и спорадична левкоза, или казано на по-достъпен език – масово разпространена, сред голяма част от животните в стадото и такава, при която се засягат само единични екземпляри. Приема се, че втората не е заразна.
Много по-сериозен проблем е
ензоотичната левкоза.
Инкубационният й период, т. е. времето от заразяването до серологичното установяване на болестта, е дълъг. Може да продължи почти 2 г. Скритият период е още по-дълъг - до 5 г.
А последният, трети, клиничен стадий се съпровожда с туморовидни разраствания. Установява се обикновено при говеда от 4 до 8 години. Периодично могат да настъпят ремисии на заболяването. Следователно повечето животни в едно стадо остават скрити носители (серопозитивни, източник на инфекция!), други са с продължаваща дълго време лимфоцитоза, а трети - с образуване на множество тумори.
Какви са признаците на болестта
по време на 3-ия стадий?
- загуба на тегло и
- намалена млечна продуктивност.
При 25-75% от засегнатите кравите се наблюдава увеличаване на подкожните лимфни възли. Прави впечатление, че при внимателен оглед и още по-осезателно, при опипване в определени части на тялото (шия, около крайниците) се установяват твърди подвижни и гладки възли. Кравите са с капризен или с намален апетит. Кожата загубва своята гладкост и блясък. Задните крайници „не държат” и кравите се изправят трудно, дори могат да се залежат. При по-малко от 25% може да се установи повишена температура, едностранен или двустранен екзофталм - изпъкване на едната или на двете очни ябълки, симптоми като кашлица, трудно дишане, запек или диария, промени в сърдечната дейност, задъхване. Може да се установи и множество възловидни образувания в матката и влагалището. Понякога те могат да бъдат дори механична пречка за протичане на нормално раждане или пък за преждевременно прекъсване на бременността. Тъй като плътни възли могат да се открият и в областта на млечната жлеза, а те нарушават кръвотока, левкозата в тези случаи е съпроводена с оток на вимето и корема. В други случаи тази болест би могла да наподобява някои специфични форми на мастит.
За разлика от ензоотичната, спорадичната
левкоза засяга отделни животни в стадото.
Тя протича специфично и се отличава от масово разпространената форма. Възможно е при засегнатите от тази форма индивиди да не се установят антитела срещу болестта. Освен това не е възможно предаване на другите животни. Спорадичната левкоза е рядко срещана – установено е, че определени нейни форми засягат около 0,1% от животните. Както и при ензоотичната, прогнозата при тази форма е неблагоприятна и лекуване не се извършва.
Как протича?
Левкоза при младите животни: Макар че съществува и вродена форма на спорадична форма на левкозата, най-често заболяват телетата на възраст от 3 до 6 месеца. Добре развити животни бавно започват да губят апетита си и постепенно заслабват. Част от повърхностни лимфни възли се уголемяват и стават видими. Те са твърди, гладки, подвижни, но не и болезнени. Най-често се засягат подчелюстните, шийните и лимфните възли на колянната гънка.
Левкоза на тимусната жлеза: Тимусната жлеза е добре развита при новородените и младите животни. Намира се в основата на шията в близост до гръдния кош. Тя е орган на имунната система и участва в регулацията на растежа. От тази форма на левкоза се засягат по-възрастни телета – от 6 до 12-месечна възраст. Установява се непрекъснато увеличаване на обема на шията непосредствено пред гърдите. Наблюдава се оток. Тъй като оригването е нарушено, се развива тимпания - подуване на търбуха. Освен това шийните вени са силно уголемени и изпъкнали.
Кожна форма на левкоза: Боледуват предимно подрастващите животни. Характеризира се с развитие на множество закръглени удебеления в подкожието или дори на самата кожа, без да има предпочитано място. Кожата външно е непроменена (при засягане само на подкожния слой), но може и да е покрита с люспи и крусти. Повърхностните лимфни възли също са увеличени. Интерес представлява фактът, че промените при тази форма могат да отшумят сами спонтанно. При рецидиви обаче изходът е фатален.
Спорадична лимфоидна левкоза при възрастните говеда: Признаците зависят от това кои органи са засегнати най-много. Заболяването протича бавно, с прогресиращо влошаване. Трябва да се има предвид, че за разлика от ензоотичната левкоза серологичното изследване е негативно.
Изводът: Първо и най-важно условие е недопускане на внос на болни или серопозитивни животни. Новозакупените крави трябва да произхождат от здрави стада.
Коментари