0 Намерението да бъдат подпомогнати производителите на земеделска продукция, които използват основно торове с произход от ЕС, е напълно уместно и оправдано

С наближаването на пролетта се оформя предизвикателството за адекватно подхранване на есенниците и предсеитбено торене на пролетните култури. За разрешаване на белтъчния проблем и за изхранване на непрекъснато увеличаващотно се население на земята, науката създава и предоставя на земеделието все по-високодобивни сортове растения. Биологичният потенциал на новите сортове не може да бъде реализиран само на базата на естественото почвено плодородие, което налага все по-широкото и компетентно използване на макро и микроелементи под формата на различни торови формулации. Подходящият избор на земеделските производители за азотно торене в началото на пролетната вегетация е гаранция за хармоничното развитие на културите и получаване на добри стопански резултати, които включват гарантирани висок добив и добро качество.

Изборът на подходящия тор

зависи от състоянието на почвите, от запасеността им с хранителни елементи и минерали, от вида на отглежданите култури и др. На всички е добре известно, че най-важният хранителен елемент за растенията е азотът. Той осигурява бърз растеж и подобрява качеството на семената и плодовете. А липсата му води до негативни последствия за културите. Затова изборът на азотен тор е от съществено значение за постигане на добри стопански резултати.


У нас популярни са няколко вида азотни торове. С най-широко приложение в България, а и не само, е

амониевият нитрат

с общо съдържание на азот 34.4%, тъй като е подходящ за всички полски и технически култури. Предимствата му са немалко: активният азот се усвоява бързо от растенията и стимулира нормалното им развитие, като увеличава качеството и количеството на продукцията, спомага за укрепване на имунитета им и може да се използва повече от веднъж в рамките на една стопанска година – за есенно и пролетно подхранване. За разлика от други азотни торове може да се прилага и в периодите с по-високи температури без опасения от загуби на хранителен елемент поради разграждане /сублимация/, затова е и предпочитан от повечето земеделски производители.
Друг азотен тор е

амониевият сулфат,

който съдържа 21% азот и 24% сяра. Осигурява оптимален растеж и високи добиви. Чрез него се внасят хранителните вещества в почвата, като сярата, която е един от основните хранителни елементи за посевите и влиза в състава на протеини и аминокиселини, освен това противодейства на паразити по кореновата система. Той лесно и напълно се усвоява от растенията, но пък води до загуби на азот при процесите на разпад на гранулата преди самата нитрификация. Подходящ е за основно торене, като не е препоръчително да се използва повече от веднъж в рамките на стопанската година.

Калциевият амониев нитрат (CAN)
е азотен тор, предпочитан за киселинни почви. Най-популярният вид от този тор съдържа едва 27% азот (половината, от който е в нитратна форма, а останалата част е в амониева форма) и 11% CaO. Този тор се използва при различни култури, но не е препоръчително да се внася повече от веднъж през стопанската година. Азотът, който се усвоява бързо от растенията, е относително стабилен на разпад, поради своята амониева форма, но пък процесът на разпад на гранулата е по-дълъг в сравнение с амониевия нитрат и има значителни загуби на активно вещество преди процеса на нитрификация.
Много земеделски производители търсят по-ефективни резултати при

карбамида /UREA/

- азотният тор с най-високо съдържание на азот - 46%. Карбамидът се усвоява по-бавно от растението, защото молекулата на уреята е много по-голяма. Факт е, че само неорганични вещества под формата на йони проникват в корените, защото са с по-малки молекули и са силно разтворими във вода. В дългосрочен план загубата на азот при прилагането му е средно 22% поради невъзможността да бъде усвоен от растенията. А зърненият протеин в резултат на употребата на урея е по-нисък.
Факт е, че през последната година драстичен ръст отбелязаха

цените на природния газ, електроенергията

и квотите на въглеродни емисии

В следствие на това някои европейски производители намалиха капацитета си на производство, а други преустановиха дейността си. Респективно неколкократно се увеличиха и цените на торовете на световните борси. Всичко това доведе до ценова истерия на българския торов пазар. Обстановката бе допълнително усложнена в следствие на прилагане на ограниченията заради разпространението на COVID-19 и паниката сред вносителите и търговците на торови продукти. В резултат на всичко това вносът на азотни торове в България намаля. Усложнената международна обстановка и отношенията между ЕС, САЩ и Русия около украинската криза, също допринесоха за нестабилността на торовия пазар.

За щастие в България традиционно се произвежда амониев нитрат. С мощности, близки до капацитета им, към момента работят инсталациите на „Неохим“ АД в Димитровград и „Агрополихим“ в Девня, които по всяка вероятност, както и досега, ще бъдат основният източник на минерални азотни торове за българското земеделие. В трудната за индустрията икономическа ситуация, двете компании нито намалиха производството си, нито преустановиха дейността си по примера на редица техни чуждестранни колеги. Това до голяма степен гарантира стабилност на българското земеделие.

Всички очакваме с интерес развитието по анонсираната от парламента и новото българско правителство, идея за финансово обезщетяване на земеделския сектор заради ръста на цените на торовия пазар. Намерението да бъдат подпомогнати производителите на земеделска продукция, които използват основно торове с произход от ЕС, е напълно уместно и оправдано.