В необлагодетелстваните райони могат да се гледат агнета за месо от местни отродия, които са най-невзискателни към условията и използват най-пълно ограничените фуражни ресурси, напомнят специалистите.

През последните години в необлагодетелстваните (планински и полупланински) райони на страната, непригодни за промишлено земеделие, се забелязва повишен интерес към подотрасъла овцевъдство. Поради липса на квалифицирана работна ръка, нередовно и неорганизирано изкупуване на овчето мляко много стопани се ориентират към отглеждането на овце за месо.
Опитите за адаптация и отглеждане на някои месодайни породи - Ил дьо Франс, не са особено сполучливи, тъй като те произхождат от богати зърнопроизводителни райони. Засега само животните от породата Вюртемберг (Мериноленд) се оказва най-пригодна за тези райони. 
Този, който е решил да произвежда агнета за месо, трябва предварително да се информира за изискванията на пазара, за който те ще бъдат предназначени, тъй като традициите на отделните страни се различават значително. Така предпочитанията на италианският пазар са различни от тези на испанския или на френския. Затова трябва да съществува предварителна договореност между производителите и изкупчиците и сигурност, че произведените животни ще бъдат реализирани на подходяща цена. Целесъобразно е по-дребните производители в даден регион да се групират във временни или постоянни сдружения за общо излизане на пазара и защита на интересите им.
От местните породи като най-подходяща за производство на месо е Дъбенската, която съчетава изключително ценни качества като издръжливост и приспособимост, сравнително високо живо тегло, висока плодовитост и отлични вкусови качества на месото. Животните лагеруват сполучливо на алпийски пасища на височина 1 400 - 2 000 метра. Неслучайно животни от тази порода вече се отглеждат и в други райони, отдалечени от този на традиционото й отглеждане. Разумно би било, ако при някои от стадата, невключени в националния генофонд, се приложат някои от принципите на селекция, използвани във Франция за съчетаване на приспособимост към средата с подобрени майчински качества и сравнително висок интензитет на растеж в млада възраст.
Определен интерес за България представлява опитът на другите страни за подобрение на овцевъдството в планинските райони и някои породи, които могат да се използват за чистопородно развъждане, промишлено кръстосване или вливане на кръв.
Шармоаз - овцете от тази френска порода са невзискателни спрямо пашата и се отглеждат при сравнително лоши теренни условия. Въпреки това поради добрите майчински качества на овцете агнетата на 70 дни достигат до 16 - 17 кг. Костната им система е фина, но здрава, поради което кланичният им рандеман надвишава 50%, което трудно може да бъде постигнато при други породи. Главите им са тесни, поради което при кръстосване с дребни породи 100% от ражданията са леки и безпроблемни. Живото тегло на овцете е 60 кг, а на кочовете 80 - 100 кг. Плодовитостта е 115 агнета от 100 овце. През последните години се наблюдава голямо търсене на животни от тази порода, защото тя се отглежда основно на паша с малки разходи за концентрати и медикаменти, а произведените агнешки трупчета отговарят на съвременните стандарти.
Червена овца от Запад - името й идва от характерния цвят на главата и крайниците. И тези животни са с фина и здрава костна система и малка глава, което предполага леки раждания. Животните от тази порода поради добрата им млечност може да се използват и комбинирано, за производство на известно количество мляко. Основната им продукция обаче е месото. Плодовитостта на елитните стада достига до 200%. Постигнати са отлични резултати и по конформация на трупа, като типичното е удълженото туловище и това че агнетата при угояване не отлагат подкожни тлъстини. Отглеждат се основно пасищно, но в сравнение с Шармоаз изискват по-културни пасища с по-добър тревен състав. При реализация агнешките трупчета тежат 18 - 20 кг, като агненето става предимно през януари и февруари. Овцете тежат 70 - 80 кг, а кочовете - 110 - 130 кг. Популацията наброява над 120 000 животни. Подходяща е за чистопородно развъждане и промишлено кръстосване. 
Роман (INRA- 401) - новосъздадена порода чрез кръстосване на Беришон дьо Шер и Романовска. Съчетава високата плодовитост и полиестралност на Романовската порода и приспособимостта и месодайните качества на Беришон дьо Шер. Използва се за трикратно агнене в две години. Възможността им да се заплождат еднакво добре през всички сезони на годината и високото качество на агнешките трупчета (особено когато се използва като бащина порода, специализирана месодайна такава) задоволява и най-капризните изисквания на пазарите на отделните страни. Отлично се приспособява към планински и полупланински условия. Плодовитостта на елитните стада достига 250% при средна за популацията 200%. Интезитетът на растеж на близнаците от 10-ия до 30-ия ден е 298 грама. Добрите майчински качества на овцете, подобрените месодайни форми и възможността да се развъждат в чисто състояние дават значително предимство на породата пред прилаганата някога у нас система на трипородно промишлено кръстосване на местни овце х Романовски кочове (F1) и F1 х месодайни кочове, при която междината форма F1 e с влошени месодайни форми и недостатъчна млечност за отглеждане на близнетата. Това налага ползването на млечни заместители - допълнителен разход на труд и средства. Малка група животни от тази порода е внесена у нас и се намира в процес на аклиматизация.
Беришон дьо Шер - породата се характеризира със значителна мускулна маса и може да се отглежда във високи полета, но с по-добри фуражни възможности и ливади с по-качествен тревен състав. Отглежда се пасищно и оборно. Сезонът, през който се запложда, е от септември до декември, а плодовитостта е 155%. Интензитетът на растеж от 30-ия до 70-ия ден е 365 грама. Овцете тежат 75 - 80 кг, а кочовете - 115 - 120 кг. При промишлено кръстосване налага месодайните си форми, поради което се използва широко в практиката за тази цел в планинските и полупланинските райони.