Създаването на оптимални условия в системите с рециркулация на водата съкращават значително производствения цикъл в сравнение с различните форми на класическото рибовъдство, напомня проф. д-р Ангел Зайков от Института по рибарство и аквакултури

В последните години в развитието на рибовъдството се отбелязват две ясно обособени тенденции.  От една страна е екстензивното или полуинтензивно, от друга - високотехнологичните методи. Екстензивното и полуинтензивното рибовъдство се осъществява в язовири и землени басейни, а високотехнологичните методи се прилагат в затворени системи с рециркулация на водата. Характерна особеност на първото направление е зарибяването с по-малък брой риби и съответно получаваните по-ниски добиви. Реализираният прираст зависи до голяма степен от неконтролирани фактори на околната среда и най-вече от температурата на водата и количеството на разтворения в
нея кислород, които са динамични и се определят от съответния сезон.

Обикновено разходите за отглеждане на рибата са по-малки, тъй като се разчита до голяма степен на естествената храна и на по-евтини фуражи (предимно зърнени). За да е икономически обосновано съществуването
на съответната ферма, прилагането на екстензивното и полуинтензивното рибовъдство изисква използването на по-големи водни площи. Второто направление се базира преди всичко на големия биологичен потенциал на рибите за интензивно нарастване и с основание може да се нарече бройлерно. То се основава на факта, че при създаване на оптимални условия много видове риби нарастват изключително бързо, а разходът на фураж за единица прираст е най-нисък. Съвременните затворени системи с рециркулация на водата, в които се прилага условно наречено бройлерен тип рибопроизводство се изграждат на малка площ, много често върху не повече от 1 дка. В тях се прилагат различни технически прийоми за
осигуряване на оптимален температурен и кислороден режим на водата, специфични за съответния вид. Особено важно значение за нарастване на отглежданите
риби има температурата на водата. Известно е, че всички риби са студенокръвни
животни, т.е. имат непостоянна телесна температура и интензивността на различните физиологични процеси, в т.ч. и нарастването им зависи изключително от темпера-
турата на околната среда. За някои топлолюбиви видове като европейски сом, шаран и др. оптималните стойности са около 25°С, но други, също топлолюбиви риби като африкански и американски сом, изискват по-високи стойности. За есетровите видове е необходима по-ниска температура -
18-22°С, а за студенолюбивите пъстървови риби оптималните стойности са още по-ниски. Регулирането на температурата в затворените рециркулиращи системи се извършва автоматично и колебанието й в годишен аспект е не повече от 2-3 градуса. Често водата се подгрява, което малко или много повишава производствените разходи. Друг основен фактор на околната среда, който влияе изключително много на производствената дейност в затворените системи е количеството на разтворения във водата кислород.

Интензивното индустриално производство на риба е немислимо без осигуряване на оптимално съдържание на кислород във водата. За целта
обикновено се използва течен кислород и много по-рядко озон. Водата в рециркулиращите затворени системи се подлага и на редица други манипулации като механично филтриране, биологично филтриране и
др.

Създаването на оптимални условия в системите с рециркулация на водата съкращават значително производствения цикъл в сравнение с различните форми на класическото рибовъдство. Докато в стопанства с естествен температурен режим на водата от хайверено зърно до риба за консумация са необходими около 18 месеца, то при затворените системи това се извършва за около 12 месеца. Нарастването на рибата е
целогодишно и не се влияе от сезоните.

Есетровите, пъстървовите и сомовите риби при появата на тегловни различия задължително се сортират. Формирането на различни тегловно групи дава възможност да се разширява периодът за реализация на рибата, която на практика може да се предлага на пазара почти през цялата година.

Условията в затворените системи позволяват рибите да се отглеждат при много гъсти посадки. Добивите са изключително високи, като средните стойности варират около 50 кг/куб. м. За някои видове добивите са много по-високи и надхвърлят 100 кг/куб. м (например африкански сом). За сравнение при отглеждане на шаран в басейни или язовири средните добиви са от порядъка на 180-220 кг/дка.

Освен осигуряване на оптимални условия на околната среда изключително важно
значение за нарастването на рибите в индустриалното рибовъдство има качестото на използваните фуражи. Понастоящем фуражната промишленост е много добре развита и предлага качествени специализирани фуражи за различните видове риби. Те са добре балансирани и при повечето от тях разходът за получаването на 1 кг риба е от порядъка на 1-1,2 кг фураж.

Техническият напредък в разработване на системи със затворен цикъл на водоснабдяване открива нови перспективи пред съвременното българско рибовъдство. Биологичният потенциал на рибите за интензивно нарастване и възможностите за отглеждането им при непрекъснат интензивен производствен цикъл дава напълно основание да се говори, че рибите могат да се превърнат в новите бройлери. Доколко този тип производство ще намери приложение и ще се утвърди в практиката ще покаже бъдещето, като решаващо значение за това ще има икономическата ефективност на фермите със затворен цикъл на водоснабдяван.