Беше много трудно, но вече мислим и за бутиково производство на продукти от биволско мляко, признават собствениците на "Мурра 2002" в с. Лозенец Йордан Койчев и Стоян Желязков
Жени Владинова
с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол
Всичко започна през 2000 г., тук, в района на с. Лозенец, където биволовъдството, може да се каже, че е с традиции, разказва Стоян Желязков. В селото имаше биволовъдна ферма още по времето на ТКЗС-ата през 1993 г. с 400 животни. В онези години раздадоха по-голямата част на правоимащи и биволите отидоха директно в кланицата, спомнят си двамата съдружници Йордан Койчев и Стоян Желязков. От кооперацията остават около 100 животни. А след още няколко години са едва 20. Тези животни бъдещите фермери получават като арендатори и с тях стартира биволовъдната им ферма.
През 2001 г. купуват още 17 биволи и така започват да разширяват стадото със собствени приплоди. В онези години пари няма и

през 2004 г. с първия кредит купуват 39 биволи и правят централен млекопровод за 100 дойни животни

Може да се каже, че това беше и голямото ни постижение на онзи етап на развитие на биволовъдната ферма, е днешната оценка на биволовъдите. И така започват да развъждат стадото сами.
На по-късен етап кандидатстват по програма САПАРД и купуват още 80 биволици, с които увеличават вече значително стадото. И оттогава насам всички животни, които са във фермата, са техни приплоди.

Вече сами си правим селекцията с изкуствено осеменяване

и имаме първите 15 малачета, родени във фермата ни, гордо споделят домакините ми и поясняват: Големият проблем на бранша е, че у нас не може да се намерят бици Българска Мурра за разплод. През цялото време сме работили с породисти мъжки животни, но идва моментът, когато наистина

трябва в стадото да се вкара нова кръв

И затова използвахме осеменителни животни, с които почти не се е работило. Да, може би са малко по-некачествени, но все пак са с генетично запазена линия, обясняват съдружниците. Вярно, по-късно у нас се вкараха италиански бикове в Института в Шумен, но не сме ги ползвали, казва Стоян Желязков и обяснява защо. Истината е, че това, което видяхме, не ни хареса, а и не мислим, че са по-млечни от нашите, допълва Стоян. Сега чакаме да пораснат приплодите от нашата собствена селекция и от догодина ще ги ползваме за размножаване. Скоро предстои още 15 биволици да родят, така че се надяваме всичко да е наред по отношение на

генетичната линия - тя е много важна

- подчертава фермерът.
Заплождането в биволовъдната ферма е изкуствено и започва в началото на лятото - май и юни. Намеренията им са да заплодят около 50-60 биволици. За консултации при размножаването използват специалисти от Тракийския университет, които са обучили и ветеринарните техници, работещи постоянно във фермата. А ветеринарният лекар следи както процеса на заплождане, така и бременността на биволиците. Затова и биволовъдите са спокойни, защото ветеринарният екип на фермата от години се справя сам, и то много добре.
В момента

биволското стадо е от 520 животни, като 320-330 са основното стадо

а останалите са подрастващи животни до 2-годишна възраст. В България има две-три големи биволовъдни ферми като нашата, поясняват двамата съдружници. Но нашата е единствената, която кандидатства и

през 2012 г. завърши обекта по мярка 121 за нитратна директива

Направихме и нов обор за 200 дойни животни, с доилна зала и нещата тръгнаха съвсем в друга насока. Вече спокойно можем да кажем, че в биволовъдната ферма се работи на високо професионално ниво. Доволни сме, защото успяхме да надградим и да създадем изключително модерна биволовъдна ферма, споделят собствениците. И има защо,

фермата разполага със системата "Корал"

- животните се вкарват в специално заграждение и там лесно се обработват при нужда от ветеринарен лекар - за взимане на кръвни проби, прегледи или за други ветеринарномедицински манипулации.
Друг голям плюс в биволовъдната ферма е

оборът - цялостно оборудван от Италия

отговарящ на най-съвременните изисквания за оборно отглеждане на едър рогат добитък, в случая биволи. И така през 2012 г. оборудването на биволовъдната ферма окончателно приключва.

Още за работата на биволовъдната ферма в с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол, четете в новия брой на "Български фермер" на 9 юни