Черният амур е сравнително малко популярна риба в аквакултурата. Отглежда се основно в Русия, Украйна, Румъния и други страни като добавъчен вид съвместно с шаран и растителноядни риби - бял и пъстър толстолоб. Използва се активно за борба с инвазията на различни молюски и преди всичко срещу разпространението на мидата дрейсена. Черният амур се отнася към видовете от т.нар. азиатски комплекс, който освен него включва белия и пъстрия толстолоб и белия амур. Последните три вида заемат значителен дял от общия добив на сладководна риба в България. У нас личинки от черен амур са внасяни от Румъния и в някои стопанства има съхранени ограничено количество полово зрели екземпляри. Най-голям брой черни амури у нас има в яз."Овчарица", където този вид показва изключителен темп на нарастване поради изобилието на храна.

Тази година Институтът по рибарство и аквакултури - Пловдив, прави първи опит за размножаване на черен амур в България. В експерименталната му база има 12 броя 8-годишни риби с тегло между 10-15 кг, с които ще бъде проведена люпилна кампания. До 15 дни ще стане ясно дали рибите са полово съзрели и дали може да бъдат получени личинки. При успех получените личинки ще послужат за създаване на ремонтно и маточно стадо, като част от личинките ще бъдат предоставени на рибопроизводителите.
Черният амур се отнася към семейство шаранови риби Cyprinidae, род Mylopharyngodon - черни амури. Естественото му разпространение обхваща басейна на р. Амур и достига до Южен Китай, като обитава различни реки и езера. Аклиматизиран е в много страни: Русия, Украйна, Азербайджан, Румъния, САЩ, Мексико, Куба  и др. като обект на аквакултурата. При подходящи условия: оптимален хидрохимичен режим на водата и изобилие на храна

ЧЕРНИЯТ АМУР НАРАСТВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНО
През първата годината еднолетките могат да достигнат 100-200 г, а двулетките - 1,5-2,0 кг. В повечето случаи максималното тегло на черния амур е около 35,0 кг, а дължината на тялото му - 122 см. Съществуват публикации, че отделни екземпляри достигат дължина 2 м и тегло около 70 кг. Живее до 13-15 години, посочената в някои източници продължителност на живота от 20 години не е потвърдена в научни публикации.
Тялото на черния амур е здраво, набито, с цилиндрична форма, слабо странично сплеснато, удължено и по форма наподобява това на белия амур. Месото му е постно и по вкус и консистенция прилича на това на белия амур. Окраската на тялото на черния амур варира в повечето случаи от тъмнокафява или синкаво сива до черна. Коремът е по-светло оцветен. Всички перки са тъмни.

ЧЕРНИЯТ АМУР Е ТОЛЕРАНТЕН КЪМ ТЕМПЕРАТУРНИТЕ КОЛЕБАНИЯ НА ВОДАТА
и понася стойности от 0,5 до 40 С. Обитава води с рН от 6 до 10, но най-добре се развива при стойности на водородния показател 7,0-8,5 и дълбочина на водния слой от 5 до 30 м. По отношение на количеството на разтворения във водата кислород не се различава съществено от изискванията на шарановите риби - оптималните стойности са над 4-5 мг/л, но за него не представлява проблем да преживее и стойности под 2 мг/л.

СПЕКТЪР НА ХРАНЕНЕ НА ЧЕРНИЯ АМУР
Личинките и малките рибки на черния амур се хранят със зоопланктон и водни насекоми. По-големите риби са типични бентософаги. С нарастването си преминават основно към хранене с мекотели - миди и охлюви, както и с различни ракообразни.
При съвместното отглеждане на черен и бял амур в землени басейни е установено, че хранителния спектър на първия вид се състои изключително от охлюви и миди (80 процента) с тенденция на намаляване на относителния им дял от пролетта към есента, докато при белия амур преобладават растенията.  Второ място в спектъра на хранене на черния амур се заема от изкуствената храна, като най-голям е делът й през есента (39 процента), намалява до 22 процента през лятото и напълно липсва през пролетта. При белия амур изкуствената храна заема 49 процента от хранителния му спектър, намалява до 38 пролетта през пролетта и достига 21 пролетта през лятото. Фактът, че

ЧЕРНИЯТ АМУР ПРИЕМА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ФУРАЖИ
позволява той да се отглежда чрез прилагане на различни интензивни методи.
 Черният амур достига полова зрялост на 6-7-годишна възраст при дължина на тялото около 70 см, но определящо значение в това отношение имат условията на обитаване и количеството на храната. Плодовитостта на женските се определя от размерите им и варира от 129 000 до 1 180 000 броя хайверни зърна.

ТЕХНОЛОГИЯТА НА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРНИЯ АМУР
не се различава съществено от тази за култивиране на растителноядните риби - бял амур, бял и пъстър толстолоб. Размножаването му се извършва изкуствено с помощта на хипофизни инжекции. Оплоденият хайвер се инкубира в люпилни апарати тип "Вайс" или "Савин". След преминаването на смесено хранене личинките се  разселват в разсадни или отрасни басейни. До двулетна и трилетна възраст черният амур се отглежда като добавъчен вид и елемент от различни по състав и структура поликултури, но най-подходящо е

СЪВМЕСТНОТО МУ ОТГЛЕЖДАНЕ С ДВАТА ВИДА ТОЛСТОЛОБ
бял и пъстър. Потенциалът на черния амур като обект на сладководното рибовъдство с цел получаване на риба за консумация е сравнително ограничен главно поради известна конкуренция с шарана по отношение на храненето. Независимо от това той може да намери своето място в производствената листа на рибопроизводителите главно с цел разнообразяване на асортиментната структура на предлаганата на пазара риба. Качествата на месото му гарантират интерес от страна на потребителите, което ще улесни в значителна степен реализацията на готовата продукция.