Селим, русалин, левущян или лющян са все имена, с които девесилът е познат в различните краища на страната. Тачен на времето заради безбройните му чудодейни и лечебни свойства и позабравен напоследък по ред причини, най-вече заради популяризирането на по-модерни подправки като куркума, къри, селъри и т.н.

В англоговорящите страни пък го наричат lovage или love ache, което в превод означава любовна болка, а причината е, че някога е бил използван за приготвяне на любовни отвари и афродизиаци. Интересно, нали?

Растението е многогодишен братовчед на добре познатите ни моркови, магданоз, целина и други, поместени в семейство Сенникоцветни. Употрбяват се корените, листата, стъблата и семената в кулинарията и за лечение на различни неразположения.

В интерес на истината, името девесил, както е най-познат у нас е препратка към съчетанието девет сили – колкото се смята, че дава при консумация. Причините за този бърз тонизиращ ефект се крият в химичния състав на подправката. В корените и семената има голямо количество етерично масло.

Сигурно се сещате, че девесил е чудесен овкусител за рибени чорбички и разлчни ястия с меса, най-вече агнешко, но готвите ли с него и отглеждате ли го? Използва се още за мариноване на зеленчуци.

Девесилът, както казахме е многогодишно растение. Един-два в градината са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите на едно домакинство.

Подправката достига височина от метър-два.

Всяка пролет розетката се възстановява

Листата са много подобни по форма на тези на магданоза, но доста по-големи, лъскави са и ароматни. Цветоносните стъбла се появяват след пълно разлистване, високи и силно разклонени, те носят сенниковидни съцветия, съставени от безброй мънички цълти цветчета. В периода на цъфтеж множество полезни насекоми посещават растението.

Листата могат да се консумират почти целогодишно. Важното е да са млади. Използват се във свежо, изсушено или замразено състояние за овкусяване на ястия с месо, супи, сосове или зеленчуци.

Корените и стъблата са по-груби, но също толкова ароматни и вкусни. Най-често се варят. От семената пък се приготвя подправка.

На слънце или на шарена сянка

Ако решите да отглеждате девесил, отредете му място с шарена сянка или пълно слънчево греене. Той е едно от най-толерантните на засенчване билета в семейството си и сред билките като цяло.

Почвата е хубаво да бъде по-тежка, за да задържа влагата по-добре. Съветът е, ако не е такава, да се добави мулч. Подхранването е важно, в случай че растежът е бавен и слаб. Иначе девесилът се справя добре и без него.

Смята се, че той е чудесен съсед за повечето градински обитатели. Често се твърди, че засаден в близост до картофи или други кореноплоди, той подобрява вкуса им.

Заради етеричните масла, които отделя, той обърква неприятелите на повечето културни растения. В същото време, в периода на цъфтеж привлича полезни насекоми. С други думи, дори в градината, девесилът е полезен за околните и трябва да има място в лехите.

Семената поникват бавно

Настаняването му в градината може да стане по няколко начина. За търпеливите градинари препоръчваме засяването на семена. Те поникват бавно заради съдържанието на етерично масло, както на повечето му братовчеди. Съветът е да бъдат накиснати за една нощ преди сеитбата. Още нещо, ако семената нямат аромат, кълняемостта им е спорна.

Необходими са сравнително ниски температури за поникване, което прави есента и пролетта подходящи моменти за целта. Най-лесно е да се извърши директна сеитба, а след това младите растения да се проредят. По този начин се получават много бройки.

По-бърз, но много по-малоброен вариант е деленето на старо коренище. Прави се с лопата, като се внимава да се запази максимално кореновата система и на старото, и на новото растение. Ако няма да се засажда дълго време, добре е да се сложи в плик с малко вода, за да се поддържа тургора на листата и да не загинат корените.

Листата се берат млади

Листната маса и стъблата на девесила могат да се берат през целия вегетационен период. Препоръката е те да са млади и крехки и преди или след цъфтежа, защото тогава са най-ароматни.

Зрели семена се добиват като стъблата се режат близо до основата, поставят се в плик и се стриват между дланите.

Корени се добиват само от 2-3-годишни растения. Вадят се само части от голямата розетка. Корените се почистват от почвата, подсушават се и се нарязват на сегменти по сантиметър-два и се изсушават. Преди това трябва да бъдат обелени.

За консумация и лечение се препоръчва използването на свежи части от растението, но могат да бъдат замразени, изсушени или съхранени по друг начин.