12° C, предимно ясно
Ново лозарско сдружение ще се стреми да спасява затъващия сектор, казва председателят му д-р Петьо Бошнаков
ВИЗИТКА:
Гл. ас. д-р Петьо Бошнаков е икономист, но и лозар, и винопроизводител. От над 20 години отглежда грозде, а от миналата година е със собствена изба. Преподава в Икономическия университет във Варна, катедра „Международни икономически отношения“. Управител е на регионалната Черноморска лозаро-винарска камара. За период от три години ще оглавява новото Национално сдружение на българските лозари, което бе учредено на 18-и март в Аграрния университет в Пловдив.
- Д-р Бошнаков, преди месец учредихте Национално сдружение на българските лозари. Каква бе нуждата от него, отдавна ли е замислено? Пандемията от COVID-19 има ли някакво влияние?
- Националното сдружение на българските лозари е професионална браншова организация на всички лозари - производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, големи и малки фирми, земеделски стопани. Сред нашите членове има фирми, които са се доказали като успешни винопроизводители, но те и много успешно поддържат своите собствени лозарски стопанства.
Гордост е, че сред нас са и доказани учени в областта на лозарството, като проф. д. н. Венелин Ройчев, доц. д-р Светла Янчева и доц. д-р Ангел Иванов от Аграрен университет - Пловдив. При нас са проф. д-р Иван Пачев, проф. д-р Мирослав Иванов и гл. ас. д-р Даниела Димитрова от Института по лозарство и винарство в Плевен, гл. ас. д-р Десислава Тотева от Института по аграрна икономика, проф. д-р Кирил Попов от Лесотехническия университет.
Изобщо лозари от всички региони на страната са се обединили и вече са
сплав от производители и наука
Смятаме, че така заедно по-успешно ще се преборим за просперитета на българското лозарство.
А що се отнася до пандемията COVID-19, тя само катализира този процес, поради факта, че изпитваме допълнителни трудности с производството и реализацията на продукцията.
Но в никакъв случай не може да се търсят корените на проблема в пандемичната обстановка. Те са проникнали отдавна в средата на трупащите се с години проблеми. Както и в нежеланието да се обърне сериозно внимание от страна на държавата в законодателството, нормативните пропуски и премахването на някои недомислици.
За последните две десетилетия страни, които нямаха понятие от лозарство, чрез целенасочена политика и икономически стимули станаха емблеми на световната лозарска карта като производители. В България всяка година се изкореняват и изоставят безвъзвратно десетки хиляди декари с лозя.
За последните 20 години сме свили площите с винените лозя над 5 пъти - от 1 600 000 дка до
символичните и реално отглеждани 300 000 дка
Иначе регистрирани в Изпълнителната агенция по лозата и виното – ИАВЛ са 600 000 дка.
Това само по себе си говори каква е тенденцията. Ако продължаваме по този начин, до 20 години ще ни останат лозя само за снимка.
- Като председател на сдружението каква ще бъде вашата политика, какво ще защитавате, кои са целите и приоритетите?
- Целта ми е да изградим една работеща структура в услуга на целия бранш, която да помогне за издигането му на приоритетно за страната място - там, където секторът е бил и където заслужава да се върне.
Винарството и лозарството се възпитават от най-ранно детство, пораждат любов и развиват фамилни и регионални традиции. Браншът десетилетия наред е бил повод за национална гордост, а в последните години е примамлив с винения туризъм, с традициите ни в бита и културата, с красивите празници.
А и разбира се с множеството медали, които печелят нашите вина и енолози от международни конкурси.
За съжаление всичко звучи красиво, но отдавна държавата е абдикирала от своите ангажименти. Липсва ни национална политика, няма реални стимули за развитие на сектора, не е адекватно националното финансиране.
Разчита се на една европейска програма за финансиране на лозаро-винарския сектор, която да реши задълбочаващата се ежегодно криза и упадък на сектора.
Опитните станции и научният потенциал мизерстват
А пари за обучение и развитие на кадри и обучение на млади хора в специалности като лозарство и винарство няма. Няма стимул за младите хора да се развиват в тази насока.
Забележете, че до преди една година съществуващата Национална лозаро-винарска камара, създадена чрез закон, не функционираше регулярно. И към момента нейното съществуване продължава да е обект на дискусии и спорове сред бранша поради нейното устройство и възможността да бъде овладяна от определени корпоративни интереси, което законът позволява.
Да не говорим, че шестте регионалните камари са представени с по един глас на ротационен принцип в управителния съвет, а някои фирми, чрез свързани лица, имат значително по-силно влияние. Това поражда недоверие в бранша, особено сред масовите производители лозари, които нямат никакво влияние там.
Надеждите на всички ни са да създадем сдружение, което да представлява реална браншова защита пред всички институции, правителствени и неправителствени органи.
- От думите Ви разбираме, че на фона на своето развитие през годините, а и на фона на Европа, българското лозарство сериозно е изоставено? От какво се нуждае то най-много сега, за да се обърне тенденцията? Как да бъде променено подпомагането?
- В цял свят производството на грозде се субсидира със значителен обем средства по различни финансови линии. Защото това е скъп бранш и създаването на насаждения изисква големи капитали.
Ние сме на последно място не само в ЕС по субсидии за сектора
Това е позорно и срамно за една държава с претенции за позиции на световната карта на винарството. В България финансовото подпомагане на декар лозе е аналогично като на декар пасище - около 27 лева, което е смешно. Няма национални доплащания като за другите култури, въпреки че лозарството има и най-голям социален ефект за задържане на населението в селските райони. Това е поради неговата трудоемкост и незаменимостта на ръчния труд с механизиран.
За сравнение, в съседните страни като Румъния и Гърция се предоставя по няколко направления кумулативна помощ на декар - от порядъка на 180-200 евро. Това им позволява да произвеждат евтин продукт и да заливат нашите пазари с грозде.
Борсите на дребно в големите градове у нас са залети с евтин внос. Големите ни винзаводи внасят готова мъст от Румъния, не "затварят" ДДС и така свалят цените на едро през последните две години до нечувани от десетилетия равнища от 40-60 ст. за килограм. Всичко това изправя местните лозари пред фалит. А нашата държава нехае.
От години се внася готово вино от Испания, произведено с национални дотации за сектора там. И се продава тук, като много често се сменя и произхода му на местно.
В България няма никакво финансиране за сектора, освен една европейска програма наречена Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В нея няма нищо национално по характер и са предвидени само мерки за инвестиции и обновяване на лозя и винарни. Тя е инвестиционна програма, аналогична на всички страни в ЕС, с пари от ЕС. Не подпомага реалното производство и не финансира преки разходи, както правят останалите европейски държави за своите лозари.
И още нещо - българските лозари са лишени от възможността дори да си закупят техника по мярка 4.1 от ПРСР.
Защото в нито един прием досега не са били приоритетни и са на опашката след месо- и млекопроизводители, овощари, зърнопроизводители. За държавата и нейните приоритети лозарството явно не съществува като сектор.
Преди две седмици на работна група към министерството на земеделието бяха прехвърлени 12 млн. лв. по тази програма за кризисно съхранение на вино. Като бяха взети основно от лозарите и мярката за реконверсия и презасаждане, поради липсата на готовност на държавната администрация да пусне тази мярка за текущата година.
С оглед да не бъдат загубени парите за България, от нашето сдружение подкрепихме това прехвърляне, но сме дълбоко несъгласни с начина, по който те се раздават, без да се извършва денатуриране на залежала продукция или да се обвърже тази подкрепа за винарните със задължение да се изкупи предстоящата реколта от грозде. По същество
пак ще се дадат едни пари, за да отлежи едно вино,
а не да бъде стимулирана реализацията му. По принцип червените вина е необходимо да отлежават. Но за нас това допълнително ще усложни предстоящата изкупна кампания на реколтата и отново вместо да се облекчат лозарите, ще са поставени в още по-неизгодна ситуация. Проблемът като цяло е, че дори и да има мерки за интервенция на пазара, те се провеждат по възможно най-нелепия и безсмислен начин от държавната администрация, без оценка на крайния ефект от тези мерки.
За това сред целите ми е да се обединят всички браншови организации, на лозари, винари, сомелиери, енолози, винени професионалисти и други. И заедно да издигнем бранша на приоритетно за страната равнище, да отговорим подобаващо на нарастващата световна конкуренция и да заемем полагащото ни се място на световната карта на винените производители с един модернизиращ се сектор.
Нашите интереси са общи и държавата трябва да осъзнае своята отговорност към нашия сектор, защото той иначе бавно и агонизиращо умира.
- Кой може да бъде ваш член? Как е структурирано сдружението?
- На сайта ни (www.lozari.bg) всеки може да се запознае с целите ни, устава, управителния съвет и членовете.
За нас най-важно е да спасим лозарството. Смятам, че сме намерили формулата за успех и промяна в сектора. За това свидетелства фактът, че всеки ден получаваме нови молби за членство. През идната седмица три регионални лозаро-винарски камари от общо шест за страната ще се присъединят към нашите редици. Това означава, че колегите виждат в обединението последен шанс да се спаси това, което е останало.
- Може ли да дадете прогноза за реколтата, какви са изгледите отсега? Наблюдава ли се и в кои региони нещо необичайно?
- Прекалено рано е да се даде оценка на състоянието на лозята за текущата реколта. Студената и дъждовна пролет забави развитието в сравнение с предходните няколко години, но мисля, че това няма да даде отражение върху реколтата. За наша радост забавилият се растеж изигра положителна роля и намали значително щетите от осланяване, каквито видяхме във Франция. В някои региони се забави резитбата, поради неблагоприятните климатични условия, но мисля, че колегите ще се справят и ще успеят да наваксат. Надяваме се на благоприятни климатични условия оттук нататък, за да отбележим една добра година и реколта.
Основните ни притеснения са относно изкупната кампания, поради залежаване на значителни обеми от вино в избите и заради свития пазар от кризата с COVID-19. Поради ниските изкупни цени през последните две години лозарите нямат оборотни средства. А досегашното финансиране по COVID мярката и средствата по de minimis за сектора не им помагат. Ще се борим това да се промени.
---
ЦЕЛИТЕ НА СДРУЖЕНИЕТО
* Организацията ще представлява и осигурява на членовете си всестранна браншова защита на икономическите им и други интереси и ще лобира пред всички правителствени и неправителствени органи, държавни и общински, институции, професионални организации.
* Ще им съдейства за реализацията на продукцията и ще отстоява свободния пазар при условия на конкурентоспособност, като не допуска ограничаване на свободното предлагане на грозде от физически лица и търговци.
* Няма да допуска намаляването на добрите лозови насаждения в страната, ще защитава и подпомага запазването на лозарския фонд на България. Така ще спре и миграцията на селскостопанските работници.
* Ще се бори за повишаване на директните и други субсидии за отглеждане на лозя, за включването на адекватни мерки в националната програма за подпомагане на лозарския сектор, и други форми на подпомагане, които да способстват за неговата конкурентоспособност.
* Ще подкрепя и насърчава българските сортове грозде и ще участва в развитието на земеделската политика, касаеща производителите на винено и десертно грозде, както и на лозов посадъчен материал.
* Ще създава възможности за обмен на информация между сдружението и неговите членове и сходни организации в страната и чужбина.
* Ще изготвя единна препоръчителна ценова политика и подкрепа при невъзможност за продажбата на продукцията от отделни членове.
Коментари