Експерти от Унгария тестваха тези три масово използвани метода

Щетите от пролетните слани са един от най-големите рискове в местното производство на грозде и плодове в Карпатския басейн в Унгария. Там до април и май редовно настъпват т. нар. радиационни слани, които се появяват при тихи и ясни нощи при относително ниски средни температури на въздуха и охлаждат излъчващите топлина почва и растения. Тогава, при липса на вятър, само за час или два живакът на термометъра може да падне до -6° C и да нанесе сериозни вреди на насажденията на земеделските стопани и градинари – в сезона, когато растенията са най-уязвими.

Има пасивни и активни методи за защита от замръзване, напомнят автори на проучване за трите най-често срещани техники в страната. Пасивният метод се отнася до подходящия избор на среда за отглеждане и избор на адаптивни сортове, които имат добра толерантност към замръзване.

Активните методи са свързани с възможностите за контрол на температурата. Най-старият -

опушването не се счита за модерно и екологично решение

Освен това само на малка площ може да бъде ефективно и замърсяването е много голямо. В изпитанията тази процедура не се разглежда. Не се сравняват и вятърните турбини, които са нови и иновативни, но все още не толкова популярни и прилагани в страната. Експертите се спират на най-широко използваните начини на защита от замръзване, а именно: с парафинови свещи, обдухване с газова горелка и дъждуване. Авторите правят 3 различни експеримента, за да тестват кой от тях е най-ефективен и при какви ситуации.

Водещият извод от тестовете е, че при по-слаби студове от -1 до -2 °C почти всяка процедура може да бъде ефективна.

Разликата в ефективността между системите за защита от замръзване е особено изразена при тежки студове от - 6 до - 8 ° C. От трите метода дъждуването се доказва като най-доброто решение.
Защита от замръзване с газови горелки

Газовите горелки (Frostbuster) са едно от най-популярните средства за защита срещу пролетни замръзи. Те се използват успешно в безветрени нощи, както и при по-голяма растителна зелена маса. На изпитаната горелка температурата на въздуха директно в изходящия бункер е между 80 и 100°C, но на разстояние 1 метър вече е 20°C, което не уврежда растенията.

Резултатите от измерванията показаха, че при температура от -2°C в региона, средната температура на

защитената от замръзване зона остава около 0°C

Когато термометърът, поставен в контролната зона, отчита -4°C, температурата на защитената зона става около -2°C. При най-ниската температура сутрин, от -5.4°C, средната температура на интензивната черешова градина, защитена с горелка (в червено на фигура 1), е около -2,7°C.

Защита с парафинова свещ

В същата вечер в близка кайсиева градина са били запалени парафинови свещи един час след залез слънце на всеки ред през 1 дърво. А в четири сутринта и останалите свещи - пред всяко дърво.
Въпреки, че след 4:00 ч. всички свещи са били запалени, температурата не може да мине над 0°C. Все пак, когато температурата в контролната зона пада до -5,4°C, в изпитвателната градина температурата е около -2°C. Но ефективността на защитата е нарушена от факта, че парафиновите свещи по-бавно затоплят пространството при рязък спад на температурата. В първите часове след полунощ времето изглеждало спокойно и от езерото Балатон е прииждал слаб вятър, който е повишил температурата на плантацията с почти 5°C (показва жълтата линия  на фиг. 2). Но до около половин час след това вятърът спира и температурата на въздуха започва бързо да спада (след 80-ата мин).

Защита с дъждуване

Използвано е дъждуване за защита от замръзване в овощната градина със сливи. Дъждуването трябва да започне с появата на условия на замръзване и растенията се обледяват перманентно, докато температурите не се повишат над нивото на замръзване (0°C), защото когато водата преминава от течно агрегатно състояние в твърдо, отдава топлина от 80kCal/l. Методът не затопля части на растението, нито повишава температурата на въздуха, но спира застудяването и предотвратява измръзването на цветовете.

В случая детайлно е анализиран ефекта на половинминутно микродъждуване, прилаган по различно време в четири паралелни експеримента: на всеки 15 минути, на всеки 10 минути, на всеки 5 минути, на всеки 3 минути. Обледява се цялата повърхност на дърветата с микродюза за половин минута.

В първия случай, в резултат на дъждуването на всеки петнадесет минути, температурата не пада под -2 ° C през най-студения период от нощта. Замръзването отделя топлина и в допълнение на по-топлата вода, изпускана на 15 минути, през останалото време това поддържа температурата на дърветата от 0° C до -3°C. При температури под -3°C, температурният спад в минута става толкова интензивен (между 0,1 и 0,2 °C), че дъждуването вече не може да поддържа повърхностната температура на дърветата от 0°C в продължение на няколко минути.
В обобщение на последните тестове дъждуването на всеки десет минути при температури в околността до -4°, на 5 минути при температури до -5°C и на 3 минути при под -5°C може да поддържа температурата на дърветата от 0°C (Фигура 3).

* По материали на agroforum.hu