Подредени по степен на опасност са пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. Веднага трябва да споменем, че

ПРИ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ЗМИИ (ЛЪЖЕСМОЦИ)
отровните зъби се намират навътре в устата и отровата им има по-слабо невропаралитично действие. Те могат да ухапят само дребни животни като мишки. С изключение на 6-те вида всички останали български змии са неотровни и ухапването им може на практика да се приеме за безопасно.

Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга обаче е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите

Котешката змия е от семейство Смокообразни. Достига обикновено 70-80 см, максимално до 110 см дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка. Не е опасна за хората.