Кръговрат, задвижван от само себе си, само първия тласък дава човекът
Представете си градината като един жив организъм. В него текат постоянни процеси, контролирани основно от природата и насърчавани и изучавани от човека. Биодинамичното земеделие е точно това. Самото наименование „био“ от живот и „динамично“ от процес има предвид точно това.
Биодинамиката е едновременно философия и метод на земеделие, синхрон между наука, природа и етика. Терминът е въведен през 20-те години на XX век от философа Рудолф Щайнер. Основното на биодинамиката е отглеждането на по-здравословна храна с минимално човешко въздействие върху околната среда. Тя споделя много сходни техники и цели на биологичното земеделие - грижа за почвата, околната среда и човешкото здраве чрез отказване от химично-синтетични средства, използване на компост, органично торене, сеитбообръщение и други. Но някои твърдят, че биодинамичното земеделие е едно стъпало над биологичното. Защото то включва и допълнителни принципи – като например съобразяване с биологичните и космическите ритми. Ако вече сте биологичен градинар, включването на принципите на биодинамиката може да бъде нещо лесно и полезно за вас.
Природният кръговрат е в основите на този тип земеделие.
Биодинамичната ферма е тази, която успява да бъде разнообразна и балансирана екосистема, която генерира здраве и плодородие от и в самата ферма: затворен цикъл, при който няма нужда да се внасят и изнасят външни елементи. Така например, една от нейните цели е да осигури храна за животните си по възможност от самото стопанство. А торът от животните, смесен с друг органичен отпадък, се използва за компост, с който да се поддържа жизнеността на почвата. Така храната, която животните изяждат от собственото стопанство, се връща отново в земята и кръгът се затваря.
Друга особеност на биодинамичната теория е породите и сортовете растения да са местни, всяка година семената да се събират от най-добрите плодове. Когато един сорт е сят години наред, той се приспособява към специфичните условия на дадения район. А фермерът се учи да бъде и селекционер.
Какво да планирате отсега
* Подгответе си почвата: За нея ви трябва добре ферментирал, богат на полезни вещества тор. Биодинамичният компост е направен от шест основни билки: равнец, лайка, коприва, дъбова кора, глухарче и валериан.
* Направете си биодинамични рз-препарати - включват листни торове от коприва, люцерна и много други.
* Къде и какво ще сеете: От лесни за отглеждане билки до сезонни зеленчуци, планирайте множество от растения според влиянието им едно на друго. Помислете какво може да отглеждате сезонно и кои сортове ще се отглеждат най-добре в съответните климатични условия.
* Въоръжете се с търпение: Природата следва своите правила и трябва да ѝ се доверим. В зависимост от това, как е била използвана почвата до момента, може да има преходен период на по-ниски добиви. Щом почвата се обогати с органични вещества, ще ви зарадва с по-добри и качествени резултати.
Компостирането е важно
Това е така, защото най-важният фокус е грижата за почвата. А тя се възстановява и поддържа с естествени ферментирали торове и билки.
Компостирането е от съществено значение:
- първо, защото отпадъците от една част от фермата стават енергия за друга част. -второ, компостната купчина от органични отпадъци създава хумус. Той стабилизира азота в почвата, а това е от решаващо значение за здравето на културите.
Биодинамиката включва използването на суров компост. В дълбока дупка се добавя суров компостен материал на слоеве, редуващи се с пресен оборски тор. Оборският тор и компостът съдържат органичен материал, с който бактериите в почвата и земните червеи могат да се хранят и после да я съживяват. Те съдържат и колоиди, които абсорбират влагата и минералните разтвори в почвата, образуват рохкава структура и елиминират опасността от ерозия. Съхранението на тор в купчини пръст до голяма степен предотвратява загубата на азот и допринася за достигане на точното ниво на ферментация на органичната материя.
Вермикомпостирането или вермикултурата е друг метод за компостиране, който ви дава по-голям ефект. С него произвеждате компост с помощта на червеи. Тези червеи може да ги предлагате на други градинари или рибари.
Повдигнатите лехи са ефективни за намаляване на плевелите, но градинарството с повдигнати легла не винаги е опция. Един интересен метод, който е успешен срещу плевелите, е да натрупате плевелите, които сте премахнали от зоната си за засаждане, и да ги изгорите. Пепелта може да поръсите обратно върху почвата.
Поддържането на състоянието на почвата е от съществено значение за предпазването ѝ от ерозия и за създаването на хумус. В резултат се получава фина и ронлива структура, оттам и по-качествен фураж за добитъка и по-хубава храна за човека.
Растенията си помагат
Друга техника, която биодинамиката използва за здравето на почвата, е разнообразието на растенията. За разлика от монокултурното градинарство, при което се засажда само един вид култура, което изтощава почвата, смесването на културите позволява на растенията да се поддържат взаимно. Ако едно растение изчерпва почвата с определено хранително вещество, съседното освобождава същото това хранително вещество обратно в нея.
Култури, които изтощават почвата - царевица, картофи, зеле, карфиол, се сменят с възстановяващи почвата като членове на бобовото семейство (грах, боб, детелина и други). Също така култури с дълбоки корени се редуват с култури с плитки. Култури, които изискват торене, се заместват с такива, които нямат нужда от тор.
Освен това растенията привличат опрашители – пчели, пеперуди. Посадете босилек, мащерка, лавандула, градински чай и други на слънчево и неветровито място.
Като добавим и сеитбообръщение, пасищен добитък, покривни култури и зелени торове, всичко това насърчава здравата почва, контролира плевелите и намалява вредителите.
За контрол на неприятелите
За да отговорим на философията на биодинамиката, биологичният контрол трябва да е естествена част в градината - живи организми като прилепи, птици, полезни насекоми. За тях може да осигурите подходящи местообитания (къщички за птици, струпани камъни и трупи в слънчев ъгъл) и източници на храна и вода (места с плевели, езерце или купа с вода). Билките като бял равнец, копър и коча билка са добри източници на храна и „строителен материал“ на птици.
Ароматът на някои билки и растения също обезкуражава нежеланите насекоми. Чесън, лук, мента, посадени около зеленчуковите ви култури, ще действат като естествена преграда за неприятели.
Зелено торене
Контролът на вредителите и торенето на почвата се подобряват от специално разработени биодинамични препарати. Те се състоят от екстракти от билки, минерали или оборски тор и се прилагат в определени периоди от годината, обикновено с малки, но силно мощни норми. Някои се прилагат директно върху почвата или компоста, а други - директно върху листата на активно растящите растения.
Рецепта за тeчен листен тор от люцерна:
Около 30 кг. прясна люцерна, окосена преди цъфтежа, се насипва в 200-литров бидон. Съдът се допълва с вода. Всеки ден – сутрин и вечер (по възможност по едно и също време), се разбърква в продължение на 3 минути. Съдът трябва да е изложен на слънце и без капак. След 10 –14 дена течният тор е готов за употреба.
Торене: 10 л. от съдържанието на съда се прецежда през сито и се разрежда в друг съд с 90 л. вода. Така получаваме 10% разтвор за пръскане на листата. Пръска се обилно, до намокряне на листата така, че течността да капе от тях.
Течните торове съдържат азотни съединения и хормони на растежа от изходното растение (в случая люцерна), които се поемат от листата на натореното растение. Листата и младите леторасли стават по-силни и здрави.
Същата рецепта може да се замени с троскот, детелина, коприва. Плевелите разполагат с големи количества растителни хормони и ензими, които могат да бъдат предоставени на културните растения чрез листни торове и компоста (в компоста се добавят при условие, че са отстранени корените и най-важно - семената).
Паста за стволове на овошки и трайни насаждения
Предпазва от вредни влияния, лекува наранявания на дървото
В голям съд се смесват 10 кг. говежди тор (от здрави животни), 10 кг. пясъчна глина (каквато се ползва за кирпич), 2,5 кг. базалтово брашно (не чакъл), 2,5, кг. дървесна дъбова пепел, 1 л. суроватка. Всичко се размесва хубаво с лопата. Съхранява се на тъмно и хладно място. Пастата се маже, след като листата са паднали.
Лунен календар
Правило отвъд биологичното земеделие гласи, че съобразявайки се с цикличността на природата, можем да допринесем за по-здрава почва и по-хармоничен живот в градината и двора.
За да определят най-доброто време за конкретни задачи, биодинамичните градинари следят фазите на Луната, ритъма на слънцето и астрологичните знаци на зодиака. Подобно на приливите и отливите в океана, така и влагата в почвата се контролира от Луната. Тя кара влагата да се издига, което насърчава покълването и растежа на семената. Дали е вярно или не, всеки градинар може да прецени от собствената си практика.
По време на новолунието, лунната гравитация изтегля вода нагоре, което кара семената да набъбнат и да се разпукат. Тогава се засаждат надземни едногодишни култури, които произвеждат семената си извън плодовете - спанак, маруля, целина, броколи, зеле, карфиол и зърнени култури. По време на втората фаза, гравитационното привличане е по-малко, но лунната светлина все още е силна. Това е добре за създаване на силен растеж на листата. Два дни преди пълнолунието засадете надземни едногодишни растения, които образуват своите семена вътре в плодовете, като боб, пъпеши, грах, чушки, тикви и домати.
След пълнолунието Луната започва да намалява. Гравитационното привличане е много силно, създавайки повече влага в почвата, но лунната светлина намалява. Това влага повече енергия в корените. Това е фазата на засаждане на кореноплодни растения, трайни насаждения, двугодишни растения и луковици.
Четвъртата фаза се смята за период на почивка поради намалени гравитационно привличане и лунна светлина. Това се приема за най-доброто време за обработка и прибиране на реколтата.
СНИМКА: 06-8
От рецептите на Рудолф Щайнер
Средства за укрепване жизнеността на растенията и защита чрез растителни вещества:
* Течен тор от коприва или черен оман: 1-2 kг прясна или 0,2-0,5 kг сушена на 10 л студена вода; оставяме 4-6 седмици да угние, прецеждаме, оставяме го още 1-2 седмици; прилагаме (5 - 20%-ов разтвор) чрез поливане или пръскане по време на вегетация, на всеки 14-28 дена според състоянието на растенията.
* Смесен течен тор (никога поотделно) от щир, магарешки бодил, поветица, врабчови чревца, цикория, глухарче: След втора фаза на угниване (както е на горната рецепта) при слаби растения - млади или разсад на всеки 14 - 28 дена.
Противогъбична защита и профилактика:
* Течен препарат от полски хвощ: 200 г. сушен или 2 kг пресен на 10 л вода, вари се 1 ч на тих огън; с 5-20%-ово разреждане се пръска ниско на земята, като по този начин възпрепятстваме изкачването на гъбичките от почвата към растението
* Течен препарат от лук (люспи), чесън, левурда, хрян, бял равнец, орлова папрат: 2 kг пресни се заливат с 10 л вряла вода, киснат 1 час; пръскаме листа с гъбички с 10 - 20%-ово разреждане, по залез или сутрин,
Защита от насекоми:
* Течен препарат от пелин, очанка, вратига, мащерка, исоп, салвия, лавандула, девесил, сминдух: 200 г сушени или 1 kг пресни с 10 л вряща вода се накисват за 1 ч; ползва се за защита срещу вредители в оранжерията и по време на разсаждане.
* Листа от ревен и орлова папрат - 10-20%-ов разтвор от течния тор се полива или пръска върху листата, защитава от насекоми.
Коментари