Останали са много малко насаждения, а търсенето на родно производство, както и сортове е голямо
Ваня Велинска
Отглеждането на десертно грозде у нас е обречено. Производителите, които професионално се занимават с това, се броят на пръсти. А колко са площите, какви са добивите или друга информация, свързана с десертното грозде, дори не се проследява и отчита от отдел Агростатистика към Министерството на земеделието, храните и горите. Данните са общи, като информацията е основно за насажденията с винени сортове, както и производството на вино, предоставени от Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Не че това би променило нещо, но показва отношението на държавните институции към сектор, който би трябвало да е сред водещите в земеделието ни. За съжаление, сектор, който съвсем скоро ще остане в миналото.
Малко хора си спомнят, а повечето въобще не знаят, че през 1938 г. България е била на първо място в Европа по износ на десертно грозде. От около 2 милиона декара лозови масиви през 60-те години на миналия век около една четвърт от тях са заети с десертни сортове. През 80-те години България се нарежда на четвърто място по износ на десертно грозде в Европа. И това е!
След 1990 г.
настъпва срив на интензивните сектори
в родното земеделие, сред които и производството на грозде.
Износът на десертно грозде практически спира. Намалява се и предлагането на вътрешния пазар. България губи водещите си позиции и на производител, и на износител на десертно грозде.
И ако това не е реалното отражение на срива на цялото българско земеделие от т. нар. реформа та до днес. Не просто е жалко, но е унизително за страната ни. Страна, която има изключително природно-климатични дадености за отглеждане на разнообразни земеделски култури. А какво се получи? Просто едно зърно. И нищо повече. Не сработиха и европейските програми, които уж трябваше да насърчат запазването на рисковите и трудни агропроизводства. Разбира се, у нас те се изкривиха и подпомогнаха „търсачите“ на субсидии. А изгледите, за съжаление, са да се продължи в тази насока. Но да се върнем към десертното грозде и реалностите при производството му.
Десертното грозде е сред най-ценните и търсени плодове. В сравнение с винените сортове десертните имат по-различна география на разпространение обаче. Те се нуждаят от по-дълъг период на узряване и изискват повече топлина, за да развият напълно качествата си. Ето защо и десертното грозде е застъпено основно в по-южните страни на Европа – Италия, Испания, Гърция.
България също има тази привилегия
Да не забравяме, че у нас са селекционирани много качествени сортове, което също е голямо богатство. А разнообразието на почвата и климата позволяват в отделните райони на страната да се отглеждат различни сортове грозде, което е не по-малко ценно предимство.
И така имаме условия, имаме сортове, имаме традиции. Но какво се получава? Почти не са останали насаждения с десертно грозде, няма интерес сред производителите, но пък има търсене, тъй че пазарната ниша е налице. И въпреки това изгледите, за съжаление, не са никак оптимистични.
Производството на десертно грозде у нас е на ръба, споделя Тодор Тодоров. Останаха много малко насаждения. Така например лозовият масив в землището на село Баурене, Врачанско, който стопанисвам, е единственото по-голямо с десертно грозде от Видин до Плевен. През последните години в Северозападна България почти не останаха лозя с десертно грозде, дори и по-малките, тип любителски, и те си „отиват“.
Не е необходимо да си водещ анализатор, за да прецениш, че отглеждането на десертно грозде е
не само трудно, но и много скъпо начинание
Проблемите съпътстват цялото производство, като се започне от грижите за насаждението, та се стигне чак до хората, които трябва да го правят.
Отглеждането на грозде, и то десертно, изисква много ръчен труд. За разлика от виненото тук повечето дейности не могат да се механизират. Лозата като култура е взискателна, трябва стриктно да се спазват добрите практики при отглеждането й. Ключови за успешна реколта са резитбите, както и растителната защита, тъй като лозата се напада от много болести и неприятели, срещу които трябва да се води навременна растителна защита, за да се опази реколтата. А и беритбата на гроздето е само на ръка.
Сред основните грижи за насажденията е резитбата, разяснява Тодор Тодоров. За десертните сортове важна е не само основната, но и спомагателните. При десертното грозде има много допълнителни резитби, като ограничаване растежа на летораслите, обезлистване, а също и прочистване и прореждането на гроздовете, за да се постигне по-качествено и с отличен вид грозде. А това не е много лесна дейност, изискват се познания и практика. За съжаление, у нас няма обучени кадри, които да се справят с лекота с това. Временните работници, които наемаш за целта, не знаят нищо, постоянно трябва да си до тях, става много трудно. А не можеш да правиш всичко сам. Безспорно
не само липсата на работна ръка, но и на качествена
отказва много от колегите ми да се занимават с десертно грозде.
За опазването на лозята от вредители, младият производител, споделя, че въпреки многократните третирания през годината, успяват да се справят с тях чрез навременна растителна защита. Но пак продуктите за опазване от болести и неприятели са сериозен разход, особено в дъждовни години, когато се налагат по-чести третирания.
На площ от 18 декара Тодор Тодоров отглежда грозде от сортовете Велика, Болгар, Приста и Супер ран Болгар. Спрял се е на тях, тъй като са традиционни за страната ни, но и са сред най-предпочитаните родни сортове.
Има търсене не просто на българско грозде, а на наши сортове, казва младият производител. Затова нямаме проблем с реализирането на продукцията, дори не стига. За съжаление, няма как да увеличим производството. Преди години имах амбиции да направя почти още толкова нови насаждания. Но действителността си каза думата. Това, че има добър пазар, оказва се, не е никак достатъчно. Сега се надявам поне да успеем да запазим това насаждение.
С 18 декара лозя не може да храниш семейство, е тъжната равносметка. Трябва и друг бизнес. Много често той подпомага и отглеждането на гроздето, показва реалността. Е как тогава да има желаещи за това производство?
Резонният въпрос е не трябва ли да има някаква помощ в случая. По-лесно е да е европейска, разбира се, но защо не и държавна подкрепа за едно производство, което е не просто с традиции, но и наистина ценно, а и със значение за българските потребители, т. е. на всички нас.
Дори не говорим да си върнем позициите на износител, а просто
да задоволяваме родния пазар с български сортове
грозде за свежа консумация. Едва ли мисията е невъзможна. И пак за съжаление е пределно ясно, че резултатът е следствие на неадекватна държавна политика, или е умишлено нежелание да се подпомогне един важен подсектор в земеделието ни.
Няма какво да обсъждаме подпомагането на десертните лозя, коментира Тодор Тодоров. То е символично, просто за да се каже, че се отпускат пари за отглеждане на десертно грозде. Подпомагането на декар е около 80-90 лв., включително обвързаното и т. н. А тази сума е само капка от разходите, които се правят в това производство. Преди няколко години за десертното грозде се отделяха повече средства – около 200 лв., които подпомагаха много по-адекватно производството.
От МЗХГ обаче решиха, че това са прекалено много пари. И затова приравниха отглеждането на десертно грозде с това на сливи, орехи и др. Такива решения, които се вземат от хора, които не само не познават производството, но явно нямат и съвсем бегла представа от него, съсипват и малкото останали производители и буквално ги принуждават да се откажат. За съжаление, потърпевши сме не само ние, които отглеждаме десертно грозде, но и повечето производители, които са ангажирани с други интензивни сектори в земеделието ни.
Навлизаме в нов програмен период, който към момента все още не е много ясен. От това, което се подразбира, е, че въпреки стратегиите, които се чертаят, едва ли ще има сериозни промени. Пари ще има. Най-вероятно в голямата си част те отново ще се насочат към единствения добре развит сектор у нас. Все пак предстои да видим.
Коментари