Отглеждащите полски култури, доказват добра икономическа ефективност, а пчелните ферми – най-добра устойчивост, сочи проучване на Института по аграрна икономика

Ниска икономическа ефективност и нисък потенциал за адаптация към природната среда бавят конкурентоспособността на българското земеделие. Изправят я устойчивостта и добра финансова осигуреност на някои стопанства. Това сочи анализът „Оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България” на проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика.

Въпреки, че повишаването на конкурентоспособността на земеделските стопанства е стратегическа цел на аграрната политика на България и ЕС, подробни проучвания по темата у нас липсваха, напомня авторът. За да отговори на тази нужда, той се е допитал до управители на земеделски стопанства от различен тип, производствена специализация и географско месторазположение.

От анкетите става ясно, че родните ферми имат достъп до земя, природни ресурси, необходими услуги, техника и са сравнително ниско зависими от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.), което е в полза на конкурентоспособността. Ограничават я обаче ниски продуктивност, доходност, финансова обезпеченост и адаптивност към промените в пазарната и природната среда. Именно затова проф. Башев препоръчва
общественото подпомагане да бъде насочено за адаптация към промените в климата

Той поставя оценка „добра“ на конкурентоспособността на българското земеделие. Тя е такава при 47.65% от земеделските стопани, с висока са около 18% от тях и над една трета от всички стопанства (34.8%) са с ниска конкурентоспособност. „Това означава, че ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на управлението и преструктурирането на стопанствата, адекватна държавна подкрепа и т.н., голяма част от българските ферми ще престанат да съществуват в близко бъдеще“, алармира проф. Башев.

Според самите стопани дори около 15% от фермите в страната, които са с ниска устойчивост, вероятно ще престанат да съществуват поради фалит, преустановяване на бизнеса, придобиване от конкуренти и т.н., показва тяхната самооценка.

Повечето от българските ферми са с

продуктивност и доходност много под средната за страната
– съответно 68.54% и 62.79%. Значителна част са с ниска финансова обезпеченост - 38.02%, висока зависимост от външно финансиране (заем, субсидии и др.) - 23.95%, и ниска възможност да изплащат текущите си задължения - 26.58%. 31.65% са с ниска адаптивност към промените в пазарната среда (търсене, цени, конкуренция и т.н.), към институционалната са 18.99% (държавни и европейски изисквания на качество, безопасност, околна среда и др. ), а 36.39% са с ниска възможност за адаптация към промените в природната среда (затопляне, екстремно време, засушаване, киши и т.н.).

Немалко стопанства у нас имат значителни проблеми при ефективно осигуряване на работна сила (30%), на необходимото финансиране (21%), необходимите иновации и ноу-хау (27%) и ефективната реализация на продукция и услуги (19%). Всяка десета ферма трудно намира необходимите материали, техника и биологични средства. Всяка девета – земя и природни ресурси, и всяка седма – необходимите услуги. Всичко това също допринася за понижаване на устойчивостта и конкурентоспособността на стопанствата в страната.

Съществуват немалко различия според вида производство. Така например най-добра конкурентоспособност има подотрасъл пчелни ферми, следвани от полски култури, смесено животновъдство и смесено растениевъдство. Стопанствата в редица основни подотрасли са с конкурентоспособност под средната за страната и имат ниска финансова осигуреност – трайни насаждения, зеленчуци, цветя и гъби, свине, птици и зайци и смесени растениевъдно-животновъдни. Най-слаба е конкурентоспособността на фермите, специализирани в отглеждането на тревопасни животни. Те са най-неустойчиви, най-неадаптивни и финансово неосигурени. Най-адаптивни в пазарната, институционалната и природната среда са стопанствата, специализирани в отглеждането на пчели, смесено животновъдство и „свине, птици и зайци“. С нисък потенциал за адаптация са специализираните в трайни насаждения и смесено растениевъдно-животновъдни.

Накратко за отделните подотрасли:

1. Висока устойчивост гарантира конкурентоспособност на пчелните ферми, а също и адаптивност при промените в пазарната, институционалната и природната среда, ефективност в снабдяването на ресурси, услуги и иновации. Те са финансово автономни. Въпреки това делът на фермите, които са по-конкурентоспособни от средното за страната, е едва 30%. Те показват и ниска икономическа ефективност (предпоследни), което отговаря на показателите продуктивност, рентабилност, доходност и ефективност при реализация на продукцията и услугите.

2. Над 60% от фермите в полски култури са с конкурентоспособност над средната в земеделието. Те са икономически най-ефективните, но не са първенци, заради ниска адаптивност в институционалната среда и ефективност в снабдяването с услуги. Конкурентоспособността на стопанствата се поддържа от висока производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, адаптивност към пазарната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, техника и реализация на продукция. Не по-различни от общото за страната са факторите – продуктивност и доходност, които понижават конкурентоспособността, а също и сравнително ниската адаптивност към природната среда.

3. При смесените животновъдни няма стопанства с ниска конкурентоспособност. Те са или със средна, или с висока. Най-много за това допринасят високата адаптивност към институционалната среда и снабдяването с финанси и услуги. Те превъзхождат другите по производителност, рентабилност, финансова обезпеченост, ликвидност, адаптивност към институционалната и природната среда, ефективност в снабдяването с финанси и иновации и в реализацията продукция и услуги. Останалите показатели за конкурентост са по-ниски или около средните за страната – като снабдяване със земя и работна ръка, финансова автономност и пазарна адаптивност.

4. Смесените растениевъдни имат добра икономическа ефективност. Спрямо другите подотрасли, този тип стопанства имат сравнително по-добри позиции в доходност, финансова обезпеченост, ликвидност, адаптивност към пазарната, институционална и природна среда. Ефективи са в снабдяването със земя и природни ресурси, материали, техника и биологични средства, както и в реализацията на продукцията и услуги. Конкурентните позиции на тези ферми се компрометират от ниска продуктивност и доходност, затруднения в намирането на работна ръка и адаптивността към промените в природната среда. Те показват сравнително равновесие според основните критерии за конкурентоспособност.

След тях се нареждат подотраслите, които са с по-ниска от средната за страната конкурентоспособност: трайни насаждения; зеленчуци, цветя и гъби; свине, птици и зайци; смесени растениевъдно-животновъдни; тревопасни животни.

5. Трайните насаждения се крепят на финансова автономност, както и на адаптивност към институционалната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, услуги и иновации. Спънки пред тях са ниските продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, адаптивност към пазарната и природна среда.

6. Зеленчуци, цветя и гъби са най-малко икономически ефективни. По производителност, продуктивност и доходност се доближават до почти нулеви коефициенти. В някои отношения обаче, тези стопанства имат по-високи позиции от средните – рентабилност, адаптивност пазарната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, работна сила, материали, техника и биологични средства, услуги и в реализацията на продукцията и услугите.

7. Свине, птици и зайци са непродуктивни но са адаптивни към пазарната и институционална среда и ефективни в снабдяването със земя и природни ресурси, работна сила и услуги.

8. Невъзможност за адаптация към природни условия забавя смесените растениевъдно-животновъдни стопанства. Критични при тях са и ниските продуктивност, доходност, финансова обезпеченост. Тези стопанства превъзхождат средното ниво единствено по отношение на финансова автономност и ефективност в снабдяването с работна сила и услуги.

9. Стопанствата с тревопасни животни показват най-ниска конкурентоспособност. При тях всички показатели са със стойности по-ниски от средните за страната.

Анализът предлага и още факти. Интересна констатация е например, че жените по-добре управляват стопанствата от мъжете, както и че по-добрите управители, чиито ферми са конкурентоспособни, са тези над 56 години. „Делът на фермите с висока конкурентоспособност с мениджъри жени (20.37%) е по-висок от средния за страната и от стопанствата, с мениджъри мъже (16.33%). А делът на стопанствата с мениджъри жени с ниска конкурентоспособност (32.41%) е по-малък от средния за страната и от фермите с мениджъри мъже (37.24%).
Делът на висококонкурентните ферми с управители със средно и висше агрообразование е значително над средния за страната, в сравнение с тези, чиито управители са без аграрно образование.

Според проф. Башев оценката за устойчивост, която си дават стопаните, не съответства 100% на анализа на учените. Всеки десети недооценява по-високото равнище на конкурентоспособност на стопанството си, а около 5% го надценяват. Значителна част от устойчивите стопанства пък подценяват своята реална устойчивост. Затова „многокритериални оценки на реалното състояние на конкурентоспособността и устойчивостта биха повишили информираността и подобрили управлението на стопанствата в страната“, пише в оценката.

Според фермерите фактор №1 за повишаване на конкурентоспособността са пазарните условия, следвани от субсидиите, достъп до знания и съвети. Що се отнася до финансовите инструменти на първо място те поставят субсидиите на единица площ, след тях националните доплащания, подпомагането на малки и средни стопанства, на последно място - подпомагане на стопанства на млади фермери и зелени плащания.