Ако ги оставите в градината, ще има повече вредители през следващия сезон

Есента е в цялата си прелест и градината е обагрена в пъстри цветове. За съжаление, вегетацията на повечето от зеленчуците завърши. Е в лехите може да има някои късни растения – домати, тиквички, пипер и др. Разбира се, видовете зеле, кореноплодните зеленчуци, както и праза все още се развиват и се нуждаят от финални грижи.

След прибирането на реколтата растителните остатъци трябва да се почистят. Тази дейност в никакъв случай не бива да се подценява. Обикновено към края на вегетацията растенията са отслабени и се нападат от вредители. По принцип към финала на беритбата градинарите не предприемат мерки за защита. Затова развитието на вредителите продължава, а това означава проблем. В растителните остатъци – листа, стъбла, корени се запазват много зарази на болести, както и зимуващи форми на неприятели. Всички те през следващата година, когато има подходящи условия, ще възстановят активността си и ще нападнат новите растения, които са засадени в градината.
Ето защо за да се ограничи т. нар. инфекциозен фон през следващата година, мерките за това започват отсега.

3 възможности:

* Съберете всички растителни отпадъци на купчинка и ги запалете. Направете го на подходящо място, като спазвате всички мерки за безопасност. След като пепелта изстине, съберете я и я насипете в чували или кофи. По-късно ще я използвате, като я разпръснете заедно с минералните и органични торове, с които ще наторите.

* Растителните части, които са видимо здрави, поставете в компоста. Преди това ги нарежете на по-малки парчета, за да улесните разлагането им.

* Третият вариант е да изхвърлите всички растителни остатъци от градината по-надалеч. Разбира се, да е на място, където това е позволено. Да не замърсяваме излишно околната среда, макар и с органични отпадъци.

Късните култури

Имайте предвид, че по-късно, когато извадите кореноплодните видове и приберете зелевите, също ще ви се наложи да почистите лехите. Пак го направете. Особено взимайте с обвивните листа, както и с коренището на зелето. В никакъв случай не ги оставяйте в градината, тъй като и в тях може да има опасни зарази.

ОПАСНОСТ 

Често в края на вегетацията доматените растения са заразени с всички опасни болести, с който сте се опитали да се справите през вегетацията им

Основно торене на почвата 

През есента трябва да се направи основното подхранване на почвата, което се извършва с органични и минерални торове. Това е фактор, който не само не бива да се подценява, а напротив – трябва да му се обръща голямо внимание.

С торенето вие правите две много важни неща. Първо, запазвате плодородието на почвата, и второ – осигурявате храна за растенията, които ще отглеждате през следващия сезон.

За да знаете:

* За да е плодородна почвата, тя се нуждае от различни елементи, които пък са важни за растенията. Когато внасяте торове, почвата запълва липсите, които са изразходвани от предходните култури. Затова регулярното торене е от решаващо значение да не се получават дефицити на определени елементи.

* Когато хранителните елементи в почвата са по-малко, растенията страдат изключително много. За тях е много трудно да си ги набавят, а често и да ги усвоят, поради различни механизми, които протичат в почвената среда. А когато не са нахранени добре, това се отразява на цялостното им развитие, както и на реколтата.

Внасяне на фосфор и калий

И фосфорът, и калият са елементи, които са слабо подвижни в почвата. Затова те се внасят през есента, но може и рано през пролетта.

Фосфорът е изключително важен за развитието на кореновата система на растенията. А това е добра предпоставка за правилното им по-нататъшно нарастване като цяло. Елементът играе и основна роля при нарастването на отделните растителни органи на културите.
Калият повишава устойчивостта на растенията към заболявания, вредители и кратки засушавания. Освен това стимулира процеса на фотосинтеза и засилва образуването на захари в листата и придвижването им към останалите органи на растенията.

Елементът подпомага усвояването на повече азот и да се образуват повече протеини. При недостиг на химичния елемент се натрупва азот в небелтъчна форма, освен това се понижава устойчивостта на растенията към гъбни заболявания.

Оборски тор и друга органика

Плодородието на почвата се определя и от съдържанието на органика в нея. А повишаването на количеството й става посредством внасянето на оборски тор, компост и други органични подобрители.
В повечето случаи добре угнилият оборски тор се внася през есента с основното подхранване на почвата. В този период може да се натори и с полуразложен оборски тор. Той се разхвърля върху почвата преди тя да се обработи.

Добре разложен и пресят оборски тор може да се използва и при засяване на зеленчуците през пролетта. Той се насипва върху засетите лехите, т. е. служи и като мулч. При засаждането на други, като домати например, се поставя в посадъчните ямки.

Неразложен оборски тор се използва за приготвяне на шербет. С него се подхранват някои зеленчуци по време на вегетацията им.
Компостът е органичен тор, с който може да подхранвате растенията по всяко време. Той служи и за подобрител на почвата, и за мулчиране на лехите, и за храна на зеленчуците.

Може да си произведете домашен компост, като използвате различни остатъци от градината, както такива от домакинството

Обработката

След почистване на растителните остатъци и разхвърлянето на минералните и органични торове следва обработката на почвата. През есента се извършва най-важната и основна обработка. Обикновено тя е най-дълбоката, като може да се извърши с минитехника от градинарите, които разполагат с такава, или пък да се обърне с права лопата.
С обработката на почвата се подобряват нейните физико-механични характеристики. Чрез обръщането на дълбочина се разрушават почвените капиляри, като се запазва по-добре почвената влага, а също така се подобрява ареацията й.

Лехи за пролетта

Най-нетърпеливите градинари могат да започнат и с подготовката на лехите за най-ранните зеленчуци. Първо си изберете място, където да направите 1 или 2 лехи, според нуждите ви и очертайте размерите им. А ето и кои са основните стъпки:

* След обръщането на почвата с права лопата изчакайте няколко дни.

* Наситнете добре буците. Ако трябва, прекопайте няколко пъти, за да постигнете т. нар. градинско състояние на почвата.

* Препоръчително е да оформите задигната леха. Тя е много по-подходяща за ранните зеленчуци, тъй като се затопля по-бързо.

Кореноплодните да се изваждат 

Кореноплодните зеленчуци – моркови, ряпа, салатно цвекло, коренова целина и магданоз и др. са едни от последните видове, които са останала в градината през есента. По принцип с изваждането им не се бърза, защото в почвата те се съхраняват много по-добре. Със застудяването обаче и те трябва да се прибират.

Правилото е кореноплодните видове да се изваждат, когато почвата е суха. Ако те се извадят, когато е мокро, се съхраняват по-кратко време. В повечето случай кореноплодите бързо загниват.

Ето защо вадете ги в някои топъл есенен ден, почистете ги и ги поставете в хранилището. За да се съхранят по-продължително време между кореноплодите насипете трици, пясък или други подходящи материали.

Зелетата държат на студове 

Като цяло представителите на сем. Зелеви са издръжливи на студове. Разбира се, някои понасят повече – като обикновеното главесто зеле, други по-малко. Например препоръчително е цветното зеле да се прибира още при първите студове. И то не защото не понася ниски температури, а защото цветът на главата му започва да пожълтява, което оказва влияние на вкусовите му качества.

При блоколито пък се следи за момента на прибиране, тъй като ако се закъснее, започва да цъфти, което не бива да се допуска.

Брюкселското зеле не се поврежда от мразове. Когато обаче не е завършило вегетацията си, а настъпят студове, трябва да се премести на закрито, за да продължи да се развива.

Както казахме обикновеното главесто зеле е много издръжливо. В някои топли райони то може да остане в градината дори и през зимата.

Празът да се готви да зимува

Празът също издържа на хладното време, дори на мразове. Все пак не е препоръчително да се оставя в лехата. Добре е да се извади и да се подготви да се съхрани през зимата. Това може да стане както в градината, така и в хранилищата. Възможностите са много, според предпочитанията на стопаните.

* Ако е в градината, трябва да се изкопае специална транщея, в която растенията да се поставят. Те се покриват с почва, а отгоре могат да се завият или не.

* Празът се съхранява и под навеси. Там растенията се презасаждат в по-големи и дълбоки съдове.

* Най-предпочитаните хранилища са изби, мазета, остъклени тераси. И в тях растенията се поставят в подходящи съдове. Част от стъблото им се покрива с почва.