Късче вълшебство е скрито във всяко едно цвете, което засаждаме, на което се радваме, и за което се грижим. Природата пък е необятен океан от магия и чудеса. Ето например ирисите. Различни във всяко едно отношение не само от другите цветя, но и помежду си.
Видът е толкова богат, че са създадени множество сложни класификации. Една разлика обаче е основна. Тя е подземният орган, който при едни ириси е ризома, а при други- луковица. Най-популярните са перуниките, те оформят ризомната група.
Днес ще разкажем за джудженцата, луковичните ириси.
Малките прелести са найстина малки, изумително деликатни, нежни и цветни, направо изрисувани. Някои сортове достигат едва 5 до 25 сантиметра във височина. Представяте ли си? Пет сантиметра чудо!
Луковичните ириси са разделени основно в 3 групи, като най-ранните са Reticulata и Juno. Цъфтежният им период започва още през февруари и може да бъде разтегнат до май с правилен подбор на сортовете. Xiphium пък държат фронта през лятото, но те са и доста по-високи.
Дребосъците са подходящи за отглеждане с скални кътове и алпинеуми, смесени цветни групи, както и самостоятелно, а даже и в саксийки. Основно тяхно изискване е почвата да има отличен дренаж и отцедливост.
Луковичките не „потъват“
Отново ще подчертаем, че почвата, в която се засаждат мини ириси трябва да е дренирана и отцедлива. Дълбочината е 8-10 см, а разстоянието между отделните растения е сходно. Заради компактните размери се препоръчва създаване на цветни петна с повечко луковички.
За разлика от много други видове мини ирисите не „потъват“ в почвата, а остават на дълбочината на засаждане. Освен това не са деликатес за гризачи и други гладни вредители.
Грижите са елементарни
Ярките багри на луковичните ирисчета са перфектният начин да подчертаете декоративните форми на цветната леха в ранната пролет. Подходете разумно, защото, ако ги позиционирате до пастелните минзухари, вторите ще изчезнат за окото.
Малките съкровища се отглеждат почти сами. Толерантни са на пряко огряване или частично засенчване. Не понасят добре преовлажняване и задържане на вода в почвата. След прецъфтяване е добре да се почистят, но и да не го направите не е проблем. Важно е обаче тънките листенца да се запазят максимално дълго.
Пренаселени не цъфтят добре
След прецъфтяване на цветовете започва образуване и нарастване на нови луковички или т.нар. детки. Ако те не бъдат разделяни и почиствани през няколко години, се стига до отсъствие на цветове.
Добре е разделянето и размножаването да се извършва през 3-5 години. Това може да става през лятото след отмиране на листата или есента, когато засаждаме нови растения. Важно е подземните органи да се преглеждат обстойно за болести и да се сортират по фракции.
И няколко интересни факта:
* Името на ирисите идва от древногръцката богиня на дъгата.
* Луковичните ириси са разпространени предимно в по-сух климат, докато ризомните се славят и с полуводни представители.
* Големите венчелистчета, извити като дъга надолу служат като писта за кацане на насекомите-опрашители, а ярките краски са указатели, сочещи къде се намират нектара и прашеца.
* Лилавият цвят на ирисите се свързва с мъдростта.
*Ирисите (и от двете групи) са едни от малкото цветя, които предлагат синята багра в най-чист вид, при това в множество нюанси.
Снимки: Pixabay и Pinterest
Коментари