Уплътняване на почвата - подлежи ли на контрол

18 септември 2020
Растениевъдство
23481
1 2 3 4 5 6 7
 

Интензивните обработки причиняват разпадане на структурата й и намаляване на хумуса, а редуцираните - оставят повече растителни остатъци, с което се ограничава образуването на кора

Почвеното уплътняване e една от най-вредните форми на физическа деградация на почвата, водеща до влошаване и загуба на основни почвени свойства и функции, с което се редуцират добивите на земеделските култури.

Нормално почвените частици и агрегати не прилепват плътно заедно, а са заобиколени със свободно празно пространство на т. нар. почвени пори, които заемат около половината от обема на почвата. Те са важни за нормалното й функциониране, тъй като в тях се задържа вода и въздух, необходими за жизнената дейност на растителните корени и почвените микроорганизми.

Значението на почвеното уплътняване нараства със съвременни тенденции на земеделието: интензификация на почвените обработки; използване на все по-тежки селскостопански и транспортни машини; увеличаване размерите на земеделските стопанства и полета и влошаване на сеитбооборота чрез намаляване броя на земеделските култури.

Уплътняването има

отрицателно действие
върху качеството на почвата

и растителната продукция, а именно:

* Oграничен достъп на вода и въздух за растенията и редуцирано усвояване на вода и хранителни вещества.

* Редуцирана водна инфилтрация в почвата, водонасищане и задържане на вода върху почвената повърхност, воден оток и ерозия.

* Затруднено и нередовно поникване на растенията от уплътнената почвена кора.

* Увеличаване загубите на азот чрез отмиване и денитрификация.

* Повишен риск от коренови болести.
Уплътняването на почвите увеличава обемното тегло на почвата (изразено като г/куб. см). В нормалните почви с песъчливо-глинест механичен състав то е около 1.3-1,4 г/куб. см, а в песъчливите – 1.4 да 1.6 г/куб. см.
В зависимост от произхода

уплътняването може да бъде
природно и придобито

Природното уплътняване произлиза от материнската скала и/или от специфични почвени процеси. В някой почви, като глинестите черноземи от Северозападна България и чернозем-смолниците от Южна България) всички почвени хоризонти са уплътнени. При сивите горски почви от Северна България и канелените горски от Южна България се формират плътни подорни хоризонти.
В зависимост от разположението и начина на образуването уплътнените почвени слоеве биват: повърхностна почвена кора, уплътняване в или под орния хоризонт (плужна пета) и дълбочинно уплътняване.
Почвената кора е тънък твърд пласт с дебелина до 0.5-1.0 см, образуван върху почвената повърхност под влияние на валежите, чиято енергия разгражда структурните агрегати до малки частици.
Плиткото уплътняване

се явява на дълбочината
на нормалната обработка

(орния хоризонт). В различни случаи в зависимост от прилаганата система на обработка може да бъде на 12-13 см, а в друга - на 25-30 см. Плиткото уплътняване обикновено е временно, тъй като може да бъде елиминирано с промяна на дълбочината на обработка.

Плужна пета е следствие на обработка на почвата с обръщателни плугове, дискове или култиватори на еднаква дълбочина уплътнява почвения слой под него, който редуцира инфилтрацията на вода и проникването на корените на дълбочина.

Дълбокото уплътняване се явява под зоната на нормалната основна обработка. То се причинява от упражненото тегло или сила и се влияе главно от максималното осево тегло на земеделските и транспорти агрегати.

Най-често дълбокото уплътняване е свързано с природни почвообразователни процеси или с действието на земеделски или транспорти машини, упражняващи голямо осево натоварване.
Факторите, определящи възможността и степента на почвеното уплътняване, са в две категории: почвени свойства и технологични фактори.

Почвите се различават по склонност и степен на уплътняване в зависимост от състава и свойствата им:

* Механичният състав, определен от съотношението на механичните фракции с различни размери: пясъчна (1-0.05 мм), праховидна (0.05-0.001 мм) и глинеста (< 0.001 мм). Тежките глинести почви имат обемно тегло и са склонни към уплътняване. Обратното важи за по-леките почви, в които преобладават песъчливата и праховидни частици.

Структурният състав на
почвата се определя

от свързването на елементарните почвени частици в структурни агрегати. Плодородните почви са съставени предимно от трайни агрегати с размери 5-10 мм и зърнеста структура. Разпрашените почви, както и тези с едра буцеста структура са с висока плътност, т. е. силно уплътнени.

* Химичният състав, т. е. ниското хумусно съдържание, киселата реакция, слабата наситеност с бази и засоляването на почвите, са все фактори, които влияят за уплътняването на почвите.

* Доминирането на илитни глинести минерали определя по-добра водопропускливост на льосовите черноземите, докато съдържанието на монтморилонитни глини придава тежък глинест характер и висока плътност на чернозем-смолниците.

Наличието на уплътнени подорни хоризонти в много от сивите горски
почви, псевдоподзолистите и засолени почви е предпоставка за трудна обработка и склонност към преувлажняване

Вторичното уплътняване на почвите се дължи основно на технологични фактори. Това са фактори, свързани с обработката, редуването на културите и организацията на територията.

* Интензитет на почвените обработки. Тенденцията за увеличаването броя на обработки и транспорт в полето, както и приложението на все по-тежки земеделски и транспортни машини повишава опасността от почвено уплътняване.

* Релеф на територията. При равни други условия, уплътняването е по-често проблем на равнини терени с големи размери на обработваемите полета. При липсата на естествен дренаж се създават условия за почвено уплътняване и сезонно преовлажняване.

* Липсата на сеитбооборот и преминаването към монокултурност усложнява борбата с плевелите и третирането на растителните остатъци.

* Увеличен размер на полетата. При работа в големи полета някой части от тях могат да бъдат сухи, а други още твърде мокри по време на почвените обработки. В по-малки полета обработките на почвата могат да се правят при оптимална влага на цялото поле.
Прекомерната обработка обикновено разпада структурните почвени агрегати, с което

се влошава почвената
структура и се увеличава

потенциалът за почвено уплътняване. Обработките ускоряват разлагането на органичната материя, необходима за формиране на добра почвена структура. Редуването на културите, запазването на следжетвените остатъци и тяхното третиране могат да влияят на почвената структура и потенциала за уплътняване. Практиките, оставящи повърхностни растителни остатъци, помагат за повишаване или поддържане на добро ниво на почвената органични материя, което подобрява структурата и намалява възможността за уплътняване.

Средства за минимализиране на почвеното уплътняване

1. Обработка на почвите при оптимална влажност
Почвите са най-податливи на уплътняване, когато съдържанието на вода в повърхностния слой е над пределната полска влагоемност (ППВ). Това може да се провери чрез известен полски тест. Полските работи се провеждат първо на най-сухите полета, оставяйки повече е време за изсъхване на мокрите. Ако полските операции трябва да бъдат изведени когато почвата е близко до ППВ, трябва да се намали осевото натоварване и увеличи обема на гумите, за да се редуцира дълбокото уплътняване. По-големите гуми уплътняват по-голяма почвената повърхност, но с по-малко налягане на единица площ и проникване на по-малка дълбочина.

2. Редуциране на почвените обработки
Интензивните обработки причиняват разпадане на почвената структура и намаление на хумуса. Редуцираните обработки оставят повече растителни остатъци върху почвената повърхност с което се ограничава образуване на почвена кора.

3. Изграждане на почвена органична материя
Органичната материя способства за създаването на добра почвена структура и намалява обемната почвена плътност. Органичната материя на корените е особено ефективна в това отношение. Минерализацията на същата повишава съдържанието и достъпността на хранителните за растенията. Органичното съдържание на почвите може да бъде увеличено чрез внасяне на растителни остатъци, оборски тор, компост и зелено торене.

4. Ротация с многогодишни култури
Когато

сеитбооборота включва люцерна, детелина или треви

почвите се уплътняват по-малко в сравнение с ротации без тях. Необходимо е спазването на няколко условия: да не се прави никаква обработка няколко години след сеитбата, коситбата да бъде правена, когато почвата е суха и по-малко податлива на уплътняване, по-дълбокото вкореняване и по-големи коренови шийки поддържат почвата в по-порьозно състояние.
5. Промяна дълбочината на обработка
Редуването на плитки и дълбоки почвени обработки по принцип редуцират опасността от почвено уплътняване и образуване на плужна пета. Това се постига чрез приложението на различни системи и оръдия за обработка. Чрез използване на плитки обработки с дискови оръдия се създават по добри семенни легла. Основната обработка с чизелов плуг осигурява по-добро разрохкване, оставяне на повече органични остатъци върху почвената повърхност, разрохкване на по-голяма и променлива дълбочина и възможност за унищожаване на плътните почвени слоеве в сравнение с обикновения лемежен плуг. При дълбоко уплътнени почви приложение имат плуговете за дълбочинна обработка, известни като субсойлери. Дълбоките обработки трябва да се провеждат само при сухо състояние на почвите
6. Контрол на трафика
Уплътняването ще бъде локализирано, ако всички колесни транспортни средства бъдат ограничени до определени следи и тесни коридори на полето, при което площите без трафик се запазват от уплътняване. Планира се закупуване или наемане на техника с променлива ширина и възможност за синхронизиране.

Още от Растениевъдство
0

Земеделските производители целят високи добиви, но и устойчивост на климатичен стрес. Семената на сръбския институт „Земун Поле“, включени в продуктовата листа на фирма Ай Ди Трейдинг

0

Уебинарът на китайския производител на безпилотни летателни апарати XAG представи Червената планета като стратегическа визия за решаване на проблемите с устойчивостта Учени и земеделски експерти се

0

И тази година земеделските производители започнаха есенната кампания с известни притеснения заради сериозната суша в края на лятото и началото на есента в почти цялата страна

0

От 26 октомври до 10 ноември 2020 г. се отваря втори прием по схемата de minimis за земеделски стопани отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза

0

От нея се произвежда вкусен и диетичен хляб, намира и разнообразни приложения в редица индустрии Ръжта е зърнено-житна култура, от която се произвеждат вкусен и диетичен хляб

Последни новини
0

Директни плащания не са фактор за конкурентоспособно зеленчукопроизводството, показва развитието на земеделието на Балканите На всеки 7 години, при всяка промяна на ОСП

0

Дресьорът Димитър Дочев с полезни съвети за стопаните на всякакви породи Ловният сезон е в своя пик, но ловът става удоволствие с добре обучено куче. Това казва Димитър Дочев от гр. Сеново, обл

0

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди финансов ресурс в размер на 13,4 млн. лева по de minimis за компенсиране на щетите от сушата през 2020 г

0

New Holland обяви, че е подписала споразумение за партньорство с Maschio Gaspardo. Италианският производител на машини ще произведе две гами дискови брани и плугове

0

Почти във всяка рецепта с гъби се използват печурки. Разбираемо е. Продуктът се предлага целогодишно в магазините и няма риск от отравяне. Но кладницата е превзела сърцата на любителите на изисканата

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Периодът, в който ябълково дръвче започва да цъфти и да дава плод, зависи от сорта, условията на отглеждане и качеството на почвата. Средно дървото започва да цъфти на възраст 5-6 години. За голямо...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Апарткомплексите ще грохнат, защото трудно се поддържат,  собственици масово не плащат таксите Нормативният хаос, в който съществуват апартаментните комплекси по курортите, лишава хазната всяка година от 60 до 100 млн. евро приход само от несъбраното ДДС. Това заявиха строителни предприемачи и инвеститори в такива комплекси

Мъжкият национален отбор на България ще приеме Гибралтар в официална контрола на 11 ноември от 19q30 ч. на националния стадион „Васил Левски“, съобщава официалният сайт на БФС. Срещата ще бъде първа между двете държави на международно ниво. Четири дни по-късно нашите играят с Финландия в София, а последният им мач за годината е гостуването на

Само част от населението на Евросъюза може да бъде ваксинирано срещу коронавируса преди 2022 г., в случай че се появи ефикасна ваксина, са казали представители на ЕС на вътрешно заседание. В същото време правителствата остават разделени по въпроса за ваксинационните планове, предаде Ройтерс, цитирани от БТА