Свива ли се секторът и какви ще са последствията?
Жени Владинова
Има хора, родени да гледат животни. Те са търпеливи и спокойни и, макар понякога на вид да са сериозни и твърди мъже, душите им са нежни. Такива са хората, чиито истории са разказани в този материал. Всички те са професионалисти и са преживели своите звездни мигове в модерното животновъдство. Спомнят си за тях с гордост и тъга, защото или вече са разпродали животните, или все още не могат да направят голямата крачка да се разделят с фермерския живот. А за всички тях той е единственият, друг не са опитвали.
Професионален овцевъд
споделя с болка личната си история. Ръководи собствена модерна овцеферма за мляко с 545 овце порода Лакон. Изминава дълъг и труден път, докато реализира мечтата си - да изгради модерна овцеферма със затворен цикъл на производство. За да е независим и да си гарантира качествен фураж, фермерът наема и обработва 770 дка земя, засята с пшеница, царевица, ечемик и люцерна. Коси 80 дка собствени естествени ливади. Поддържа в добро състояние 985 дка пасища и мери. Не успява само в едно – мандрата.
Овцефермата отговаря на всички изисквания за хигиена, хуманно отношение към животните и ветеринарномедицинските нормативи. А за да е факт всичко това, фермерът завършва курс за хуманно отношение към животните, който е 3 месеца в Института по животновъдство в Стара Загора.
Но ето, че взима трудното решение:.
„Продадох животните. Дадох на турски предприемачи цялото стадо и над 100 агнета за отбиване. А след това продадох и 1000 т висококачествен силаж на колеги животновъди в района. Аз бях дотук, приключих.
Къде намерих турски прекупвачи ли? През последните 2 години в цялата страна ни обикалят предприемачи на комшиите. Няма хубава ферма, която да не са посетили. И то тези ферми, които са добре разработени, с хубави животни, с контролирано селекционно развъждане и заплождане. Търсенето е голямо. А при мен, когато дойдоха и влязоха в помещенията, направо се влюбиха в стадото. Платиха веднага, защото се опасяваха да не би да се откажа. Дори ми даваха по 80 лв. повече на овца. Вкараха ги в депото в Разград и оттам директно за Турция. Не ми беше леко – плаках! Плаках и се примирих.
Дали не избързах? Не, категорично не. Аз съм реалист - сигурен съм, че си спестих много ядове. Мога да гледам и 2000 овце, но не мога да понеса повече цялата бюрократщина, недомислията, изискванията, които се сменят от днес за вчера, тревогите да намериш и осигуриш храненето на животните, безсънните нощи при агненето. За 40 години работа като животновъд проблемите не намаляха, напротив – стават все повече и повече. И всички ние скъсихме живота си. Много изпатихме с ненавременно финансиране, с невъзможността да намериш читави работници, прословутите еднодневни договори и всички останали недомислия. По моя оценка сега се върнахме с 25-30 г. назад. Много ми е болно, но това е истината. Като погледна само празните къщи наоколо – хората ги няма, а всички те работеха в земеделието. А сега са само 80-90-годишни.
Защо фермерите масово продават животните си и затварят фермите? Защото не могат да издържат вече. А може и това да е целта. Защото изненадващо сега има и много голямо търсене на животни –агнета, овце, телета, крави. Е, аз поне спазих правилото – продаваш, когато има силно изразено търсене.
Сега освен животни се търсят вече и ферми с модерно оборудване, изградени по европейски стандарти. Прекупвачите искат цялата база. Аз дори получих предложение да не продавам овчето стадо, а да стана управител- да организирам отглеждането и заплождането. Казах добре, но искам да договорим предплащане предварително за година. Но те ми предложиха на месец. И аз, разбира се , отказах, като ги попитах къде ще ги търся, ако парите за разходите не се превеждат.
Как се чувствам сега? Дълбоко съм разочарован. Аз съм животновъд до мозъка на костите си. Вече не ми трябват нито субсидии, нито нищо. Дотук с този модел. Защо се стигна дотам? Защото изкупните цени на продукцията от млечното овцевъдство у нас са минимални. Чудесен пример е цената на агнетата. Защо никой не иска да признае, че всяка година повечето овцевъди ги продават на загуба? Тази година в много райони цените паднаха до 4,5, дори 4 лв./ж.т. за агнета. А овчето мляко се изкупува по 1,5 – 1,10 лв./л .Че с тези пари животновъдът не може да си осигури фуража.
За съжаление много колеги, добри животновъди, също се разделиха със стадата си. Мой колега продаде 1600 овце – и той на турците. През годините положи огромен труд и голяма амбиция – стадото беше разгърнато до 3365 овце от френската млечна порода Лакон. Фермата бе управлявана успешно с минимум човешки ресурс и модерно технологично оборудване. Преди години бе втората по големина овцеферма у нас. Но и при него, както и при всички останали, които разпродадохме фермите си, нещата тръгнаха надолу, въпреки че управлението им за нас бе начин на живот. За разлика от мен той се занимаваше и със земеделие –но на финала не можеше да плаща на работниците. Взе 1,5 млн. лв. за стадото от турските предприемачи, разплати се и затвори“.
Млад фермер със стадо от 90 овце
сподели, че за да се справи с липсата на пари, продава 80 агнета. Но те не му стигат дори да изплува, камо ли, за да купи фуража за останалите. Защото цената трябва да е минимум 5,50 лв.кг. А нормалната – 6-6,50 лв/кг.
А какво да очакват фермерите тази година по отношение на фуражите? Стрес и ужас – защото реколтата е компрометирана. Високото качество ще се изнесе, а тук ще се продава останалото. А цените ще продънят джобовете, защото няма количества.
Оттук накъде? „Признавам, че, ако дойдат по-добри времена, ще зфапочна пак. Но този път ще си направя сам минимандра. Друго ако не, то поне ще осигуря на хората в региона качествено овче сирене на нормални цени. Защото призивът да купуваш бг сирене е смешен! И това ли никой не знае, че повечето мандри работят с вносно сухо мляко и палмово масло? А истинското сирене се изнася за много пари”, отговаря той.
Какво се случва в млечното говедовъдство?
Говедовъд, собственик на кравеферма с животни с млечност 5,7 т, а няколко и с над 9 тона разказва:
„Започнах много млад - 20-ина годишен, а сега гоня 50-те. Но още от самото начало отстоявам мнението, че с какъвто и бизнес да се захванеш, трябва да си оптимист, да имаш ясни цели и да притежаваш в голяма доза упоритост и инат. Бях убеден,че това е формулата на успеха. Но ето че годините доказаха, че това не е достатъчно. Целите ги имам, упоритост – също, но ми липсва оптимизмът. С всяка изминала година става толкова абсурдно, че ако не зависеха десетки семейства от мен, защото са мои работници и служители, веднага бих разпродал и приключил с фермерството.
Какво ми тежи? Самата организация на работата не, въпреки че изградих модерна ферма, произвеждам фуражи, имам затворен цикъл- имам и краен продукт, който продавам. Тежи ми това, че аз вече по цял ден вися над документи като чиновник и попълвам всякакъв вид бумаги. От сутрин до вечер проверявам отчети за периоди и спазване на срокове и т.н. Но те не са свързани с частния ми бизнес като производител.
Става дума за комуникацията с държавните земеделски инстанции. Защото една грешка в компютъра, блокира цяло звено от производствения затворен кръг. А проверките са най-абсурдните. Идват хора, които в разговора ги усещам,че за много спорни въпроси нямат мнение. Или нищо разбират, или им забраняват да изказват позиция. Не знам кое от двете е по-лошо.ф
Вече рядко се усмихвам, тъжен и затормозен съм, защото много мои колеги и приятели разпродадоха прекрасни млечни животни. Дори аз изкупих много от тях. Това успях да им помогна, когато решиха да приключат с млечното говедовъдство. Признавам, че в мислите си аз също с единия крак съм прекрачил вече от другата страна.”
Възпроизводството при биволите е дълъг и труден процес
и изисква много средства. Защото биволите се заплождат чак на 37-38-месечна възраст, т.е. приплодът трябва да се обгрижва и отгледа, докато стане на 2,5-3 години. През целия този период единствено се влагат средства, не идват никакви приходи за фермера. И чак на 40 месеца вече има първо поколение. Това е дългосрочна инвестиция с много големи разходи. Рискът през целия този процес е голям.
Какво се случва сега в сектора? По-дребните биволовъди в Северна България са принудени да намалят стадата си, защото никой не изкупува млякото им. А три ферми са обявили, че ще намалят стадата си с минимум 30 броя. Има обявени за продан и цели ферми, сочат данните на Асоциацията на биволовъдите.
Биволовъд от Сверозападна България, който е от 30 г. животновъд също смята скоро да се раздели със стадото си от 60 животни – 45 дойни биволици и 15 подрастващи в различна възраст. Млечността му е различна - около 7-8 литра, маслеността - около 6,5-7%.
„Защо ще разпродавам биволите? Защото от биволица получаваш само 7-8 л мляко, а от една крава – 35-40 л. А изкупните цени са наполовина – кравето е 60 ст./кг, а биволското е 1,20 лв./кг. Биволите не може да се котират, не са рентабилни изобщо. И излиза, че който ги обича, ги гледа, докато му „изядат” главата.
Ако през последните години проблемът беше разпадането на породата Българска Мурра, сега на дневен ред е оцеляването на бранша поради невъзможност да съществува в пазарна икономика. В същото време факт е, че има голямо търсене на биволски продукти – мляко и различни видове сирена. Но те са по-скъпи от техните аналози от другите млека. И затова за съжаление търсенето и пазарът им е съсредоточен в големите градове, където хората имат по-голяма покупателна способност.
Защо себестойността на биволското мляко е толкова висока? Сега, през лятото, биволите са на паша, зимата се хранят само на място и се пускат на разходка. Осигурявам около 7000 бали фураж за зимата, както и около 80 тона концентриран фураж. Повечето от необходимите количества си произвеждам, по-малко купувам, за да намаля себестойността. Но въпреки това тя е висока и ако не е субсидирането, никой биволовъд не може да оцелее.
Затова цената на биволското мляко трябва да е най-малко 2 лв./л., за да функционира фермата. А ако говорим за печалба – 2,50 лв./л. Но, ако в София на фермерските пазари 2,50 лв./л е нормална цена, в по-малките градове и селата тази цена е абсурдно висока.
А най-сериозният проблем сега е, че в Северозападна България не се изкупува биволско мляко . И ето, с колегите не знаем как ще доказваме продукцията си в изпълнение на правилата за обвързано подпомагане. А мандрите, които изкупуват биволско мляко, са само няколко в цялата страна. Така в районите, където се отглеждат по-малко биволи, количеството на млякото е по-малко и не се изкупува. Да не говорим, че предлагат цена за изкупуване на биволското мляко, равна на кравето. Което е пълен абсурд.
Ако биволовъдът е близо до големи градове, няма проблем с реализацията на продукцията си. Но ако стопанството е в западнали райони, а половин България е такава, и наблизо няма къде да се пласира суровината, естествено е да се отказвам и да разпродам биволите.
Българското биволовъдството изчезва, защото няма средна класа да купува биволски продукти. Не сме конкурентни на роботизираните евроферми с ниска себестойност и сигурен пазар.»
Коментари