Крушата е сред най-застъпените овощни дръвчета в любителските градини у нас.

Точният произход на вида и до днес не е установен. Различни диви видове се срещат в по-умерените в климатично отношение райони на Европа и Азия. Естествени популации е имало и у нас в района на София, Ботевград, Ихтиман, Ловеч, Търговище и др.

В света се срещат стотици разновидности. Крушовите сортове са разделени в три групи въз основа на периода на зреене на плодовете - летни, есенни и зимни.

Летни

Плодовете им зреят от последното десетдневие на юни до края на второто десетндневие на август. При летните сортове консумативната зрелост на плодовете почти съвпада с беритбанета зрелост.

Тези круши не могат да се съхраняват, могат да се запазят около една седмица. Към сортовете, които зреят в началото на посочения период са Хубава юнска, Пловдивска I, Жифардова масловка, Клементинка, Юбилеен дар и др. Други, които зреят през август, са Старкримсон, Д-р Жюл Гюйо, Моретини и много др.

Популярните сортове Вилямова масловка и Хардиева масловка зреят между летните и есенните.

Есенни

Плодовете на есенните сортове круши зреят от края на август до средата на септември. След като се оберат, при обикновени условия те могат да се съхраняват до месец, в зависимост от това, кога настъпва консумативната им зрелост. При подходящи условия се запазват до три месеца.

Есенните сортове са с най-голямо разнообразие. Към тях се отнасят Червена вилямова, Добра Луиза, Конференция, Боскова масловка, Абат Фетел и много други.

Зимни

Плодовете са готови за прибиране след втората половина на септември и през октомври, в зависимост от беритбената им зрелост. Консумативната - настъпва от един до четири месеца след това. При подходящи условия тези плодове могат да се съхраняват чак до пролетта.

Най-разпространените късни сортове са Попска круша, Пас Красан и някои други.