В по-добрите полета растенията може да развият потенциала си * В Добруджа, за съжаление, сушата ще редуцира значително добивите
Ваня Велинска
Какво е състоянието на есенниците в страната? Една от темите, която в момента вълнува зърнопроизводителите, а и не само.
През няколко месеца ситуацията на полетата у нас е дежа вю. Сцената се повтаря отново, и отново. А в главната роля е водата, най-често в течната си форма. А именно - ще завали ли, или кога ще завали, какви ще са количествата, и все подобни въпроси.
Така беше през есента, после през цялата зима, а също в началото на пролетта. На места - продължава и в момента.
Разбира се, съвсем нормално е ситуацията из страната да е коренно различна, защото дори в съседни землища не е еднаква.
Съвсем доскоро
състоянието на есенниците беше много добро
коментира Ангел Вукодинов. В нашия район през март, както и в началото на април паднаха значителни количества валежи. Това позволи на пшеницата и ечемика, а и на рапицата, разбира се, да имат много добро развитие за периода. За съжаление от средата на април няма дъжд, и влагата в почвата е изчерпана.
Така че ситуацията в полетата на Централна Южна България вече не е толкова добра, може да направим обобщение за районите на Съединение, Пловдив, Пазарджик, Хасково и т.н. Определено растенията вече започват да изпитват недостиг на вода, а това може да се отрази на по-нататъшното им развитие, са притесненията на зърнопроизводителите. В момента по-тежко е положението в районите, където почвата е по-лека и песъчлива, тъй като там влагата по-рано се е изчерпала. Има разлика в състоянието на посевите и при отделните сортове, казват производители.
В момента фенофазата, в която се намират житните в района е в цъфтеж. По-ранните сортове вече прецъфтяват, останалите са в активен цъфтеж. Следва наливане на зърното, фаза, която е ключова за формиране на добива.
Ако доскоро очакванията ни бяха, че има шанс и пшеницата, и ечемикът да развият потенциала си, казва Ангел Вукодинов, вече имаме колебания. Така че в момента спасението ни е в дъжда, както дават метеоролозите в прогнозите си. Със сигурност
растенията се нуждаят от влага, за да продължат
да се развиват оптимално
В противен случай сценарият ще се промени. И точно, когато трябва да се формира зърното, а след това и при наливането му, ако няма вода, това ще се отрази на добива.
Фермерите споделят, че се готвят и за второ фунгицидно третиране, което се прави с цел превенция срещу някои основни болести, които също могат да лимитират добива. Внасянето на продукт за растителна защита най-вероятно ще се комбинира с листен тор, съдържащ аминокиселини, които да тушират среса за растенията.
Миналата година зърнопроизводители от района на Централна България получиха сравнително добри добиви, показват резултатите. Разбира се, те са различни както в отделните райони, така и при сортовете. В стопанството на Ангел Вукодинов например осреднени те са около 550-600 кг/дка при пшеницата. А такива резултати не са никак лоши за тази част на страната.
Още по-шарено ни описват състоянието на зърнено-житните култури производители от Северозападна България.
Не мога да дам точно описание на състоянието на пшеницата не само на нашите полета, но и на съседните, както и на тези в района, коментира Пламен Пенчев. Наистина картината на полетата е много шарена. Има посеви, които са в много добро състояние, и такива, които са видимо затормозени. А това е следствие на сушата в района.
Фермерът споделя, че в землищата, които стопанството му обработва, не е валяло от края на април. Всъщност, последният символичен дъжд, е паднал на 1 май. И оттогава нито капка. И тук надеждите са да се сбъднат прогнозите на метеоролозите за дъжд.
В района около Бяла Слатина
сушата вече започва да създава проблеми за житните култури
допълва Пламен Пенчев. Към Враца посевите са по-добре, благодарение на падналите локални валежи, към Софрониево пшеницата е по-зле, тъй като там почвите са по-леки и не се задържа влага. Като се чуваме с колегите, някои вече се оплакват от засушаване, при други - все още всичко е наред. Различна е ситуацията и при отделните сортове, някои са по-засегнати от други.
Пшеницата в райони на Бяла Слатина е към края на цъфтежа си, предстои формиране на зърното. Има нормално развиващи се посеви, в които растенията са свежи и зелени. За съжаление, има и полета, в които листата на растенията вече жълтеят, като зелен остава основно флаговия лист, което си е доста притеснително, споделят производители. Ако съвсем скоро няма сериозни валежи, това ще се отрази на добива, е коментарът им.
Със сигурност може да говорим, че посевите с пшеница са стресирани, коментира Пламен Пенчев. А в такъв момент не може да направим много за тях, за да им помогнем. Отново ни трябва дъжд, за да реагираме. Така че чакаме.
Да сравним ситуацията на полетата в района с минала година по същото време. Да не забравяме също, че и при предходния сезон имаше проблеми.
Миналата година по същото време имаше доста повече влага в почвата, припомня фермерът. Но пък тази имаме много по-добро братене. Повечето братя съвсем естествено използват повече вода, което по-бързо изсушава почвата. Така че и тази, и миналата има и плюсове, и минуси.
Колкото до добивите. Рано е да се дават прогнози, категорични са производителите. Но ако периодът се засуши, това със сигурност ще лимитира реколтата.
Добрата новина е, че буквално на следващия ден след разговора ми с двамата зърнопроизводители заваля (в средата на миналата седмица). Отново не навсякъде, но в много райони на страната имаше валежи, на места повече, на други - символични, на трети - нямаше. Това коренно ще промени картината на полетата и ще даде надежда за по-добри производствени резултати. С някои изключения, като Добруджа например. Там дъждовете отново подминаха полетата.
Трудно е да се обрисува картината в района, която традиционно описваме като шарена.
Състоянието на пшеницата в регионите на Добруджа е доста различно, но като цяло е крайно незадоволително, споделя наблюденията си агроспециалист.
Разбира се, основната причина е липсата на зимна влага, както и на валежи през пролетта. В началото на май имаше незадоволителни превалявания на отделни места, които обаче нямаха сериозно стопанско значение. Посевите на доста места отхвърляха братята и започнаха силно да жълтеят.
Изкласяването на житните култури се случи прекалено преждевременно в условия на тотална суша. И това е очакван ефект - растение, което е в силен стрес, има една цел - възможно най-бързо да се възпроизведе. Естествено, за сметка на бъдещия добив.
Към този момент не малко площи с есенници в региона са развалени. Почти във всяко стопанство има поле, което или по-рано е разорано, за да се засеят пролетници или ще бъде изоставено и няма да се жъне.
Наред със силното засушаване, с някой обичайни мероприятия рано напролет се постигна обратен ефект.
Агроспециалистите отчитат и човешкия фактор и някои грешки, които се допуснаха:
* Прекомерно и едностранно торене, през много кратък период от време. При положение че няма почвено хранителен разтвор.
* Влагане на пестициди от стандартната технология върху посеви в силен стрес, и то в момент, в който се наблюдаваха високи температурни амплитуди ден/нощ.
Според технологията на отглеждане, на места около Генерал Тошево има запазени посеви и в относително по-добро състояние към този момент - свежа листна маса, зелени стъбла и заложен клас. Там, където посевите са в задоволително състояние, фермерите също отчитат липсата на влага, но и са били по-гъвкави в работата си на полето - спазвали са определени условия на торене и извеждане на растителна защита според конкретната ситуация за тази пролет.
При всички условия добивите в Добруджа ще са редуцирани. Защото и да завали, вече е късно да се отрази на състоянието на житните култури.
ПРОФ. ИВАН КИРЯКОВ:
Състоянието на пшеницата в Добруджа е доста обезпокоително, коментира проф. Киряков. За съжаление, когато през миналата седмица на повечето места в страната паднаха дъждове, в района отново нямаше. Продължителното засушаване обрече част от посевите в района. Причината за това е не само в липсата на влага през пролетта, но и в липсата на зимна влага в почвата.
Още при възобновяване на вегетацията посевите бяха редки, растенията ниски, а високите температури и топли ветрове, не позволиха да се развиват нормално. Част от класовете изсъхнала без да са се развили.
Към момента има полета, които все още се държат и от тях фермерите ще получат добиви, но има и такива, които ще бъдат изоставени, тъй като на производителите не им е рентабилно да ги разорават.
Оказва се, че в момента в по-добро състояние са посевите, където първоначално пшеницата беше по-слабо развита. По-груба преценка добивът от пшеница ще е с 40% надолу.
Винаги съм казвал, че районът на Добруджа е засушлив, особено през пролетните месеци. Но през последните две години имаме и зимно засушаване, което по-скоро е големият проблем.
Важно е земеделските производители
да си извадят поука от ситуацията
Мисля, че е време да променим част от агротехниката при отглеждане на житни култури. Трябва да обърнем внимание и на сортовия състав. Не ме разбирайте погрешно, не защитавам българската селекция. Акцентирам на работата на българските учени, които работят и създават сортове, които имат своето място по полетата ни.
Не бива да има залитания, а да се цели един премерен риск. Да, западната селекция е по-високодобивна, но й трябва много торене, а също и пролетна влага. Докато нашата издържа на много повече климатични неблагоприятни условия. Затова съветът ми е производителите да избират сортове и от двете селекции, защото климатът е непредвидим, и не може да знаем предварително за кои сортове ще е благоприятна годината.
Коментари