При всички култури, особено при зеленчуковите и овощните, е установено подобрение на качествените показатели, когато елементът се внася съвместно с калий

Доц. Маргарита Николова

Магнезият (Mg) има разнообразни функции в биологичните системи. Магнезиевият недостиг при хората най-често се свързва със смущения при стареенето, като последствие от дефицитен прием с храната.

Последни проучвания показват, че Mg има особена превантивна роля към пристъпи на хронични болести като диабет, метаболитен синдром, високо кръвно налягане и сериозни кардиоваскуларни смущения.

Нискомагнезиевата диета може да допринесе до инсулинова резистентност, особено когато този дефицит е комбиниран с високофруктозна диета. Съдържанието в храната и дневният прием на минерала стават все по-важна световна тема за качеството на храните и здравословното хранене. Препоръчителният дневен прием за хората е 200-400 mg.

Осигуряването на достатъчно Mg е от съществено значение и за пасищните животни, тъй като ниското ниво на минерала в почвата може да причини тревна тетания - фатално метаболитно смущение при животните.

Магнезият е централен атом на хлорофилната молекула и има значително присъствие в растителните храни

В растенията минералът има силно положителен ефект върху фотосинтезата, активирането на ензимите, играе важна роля в транспорта на фотоасимилатите към съхраняващите органи като корени, листа и семена. Зеленчуците и плодовете съдържат Mg2+ най-общо в границите 5-190 мг/100 г свежа маса. Почвеното или листно прилагане на магнезиеви торове може да увеличи съдържанието на Mg в ядливите части на културите и да окаже голямо влияние върху храненето на човека и животните.

Недостигът на магнезий за растенията се проявява в следните случаи: при бедни на магнезий почвообразуващи скали; при почви с ниско съдържание на обменен магнезий (под 10 мг/100г); на леки почви с ниско съдържание на органично вещество; при висока наситеност с калций (калциево-магнезиев антагонизъм); при промивен режим на почвите; при азотно торене с амониеви торове; при широко съотношение К:Mg в почвата (препоръчително е 2-2.5:1 или 25-35 : 12-17 мг/100г).

Източник на магнезий са храните както от животински, така и от растителен произход.

Концентрацията на магнезий в растенията варира в широки граници като сравнително по-високо съдържание имат листните зеленчуци. В таблица 2 са представени литературни данни за съдържание на магнезий в основни храни.

В последните години все по-голямо внимание се обръща на нарастващия хранителен проблем с прекомерния прием на натрий (Na), особено в добре развитите страни, вследствие на високата консумация на преработени, пакетирани и консервирани храни.

Учени, съвместно с хранителната индустрия, разработват стратегии за намаляване на приема на натрий. Резултатите от научни изследвания показват, че Mg с многото си позитивни въздействия върху човешкия организъм, се явява добър кандидат минерал за разработване на ниско натриеви хранителни продукти като антагонистичен йон на Na в човешкия организъм.

Установено е също така, че магнезият увеличава съдържанието на редица важни хранителни съставки. Например, в литературата се съобщава, че добавянето на калий към NPMg торене на моркови увеличава съдържанието на бета каротин с 27%, а отстраняването на Mg от тази комбинация намалява съдържанието на бета каротин от 42 на 30%. Очевидно, Mg е необходим за образуването на бета каротин в кореноплода на морковите, когато растенията са снабдени с достатъчно N, P и K.

Известно е, че калият и магнезият са силно взаимосвързани и нивото на единия елемент в почвата трябва да бъде съобразено с нивото на другия. Затова в много случаи се получава ефект от тези минерали и при добра запасеност на почвите, ако нивото на другия е високо. Съвременните проучвания на ефективността на хранителните елементи разглеждат K и Mg едновременно.

У нас в последните 15 години също са проведени редица изследвания за действието на калия и магнезия, главно по проекти на Международен калиев институт (IPI), Швейцария, K+S KALI, Германия и Международен институт по хранене на растенията (IPNI), САЩ. Изведени са опити с голям брой култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, картофи, домати, пипер, зеле, зелен фасул, кайсии, праскови, череши, малини, ягоди, арония и лозя.

При всички култури, особено при зеленчуковите и овощните е установено подобрение на качествените показатели, както при самостоятелно внасяне на калия, така и при съвместното му внасяне с магнезий. Например съдържанието на скорбяла в картофите е увеличено със средно 8% при добавяне на калий към NP торене и с 11% при добавяне на магнезий към NPK торене. Аналогично, съдържанието на захари в черешите нараства съответно с 5% и 4%, а при малините е регистрирано 18% средно увеличение под влияние на калия.

Интерес представляват и промените в съдържанието на ценни за здравето на хората съставки

В нашите опити е установено удвояване на съдържанието на глутаминова киселина в картофени клубени при добавяне на магнезий към NPK комбинацията (фиг. 2). В медицината има доказателства, че тази аминокиселина понижава кръвното налягане. Съдържанието на аспарагинова киселина, свързвана главно с хормоналната регулация в човешкия организъм се повишава средно с 13% при добавяне на магнезий към NPK торене (фиг. 3).

В опити с арония е установено увеличение със средно 15% на съдържанието на флавониди (стимулират сърдечната дейност, подобряват кръвооросяването, влияят благоприятно и върху храносмилателния тракт) и с 5% на съдържанието на антоцианин (силно ефективен антиоксидант) под влияние на калиевото торене.

При ягоди съдържанието на антоцианин нараства средно с 8% при добавяне на К към NP варианта и с още 13% при добавяне на Mg към NPK комбинацията. Съдържанието на витамин С в малини е увеличено със средно 19% и при арония с 11% при внасяне на К към NP варианта.

В заключение, чрез подходящи практики на торене може значително да се повлияе качеството и да се увеличи съдържанието на здравословни съставки в плодовете и зеленчуците. Земеделието трябва да се развива в посока, която ще свърже производството на храни със здравето и изискванията към храненето на хората. Специалистите по хранене на растенията могат и трябва да играят важна роля при тези усилия в бъдеще.