Каква е разликата и защо е важно да я знаем

Ботаниците са интересни хора, ходещи енциклопедии. Самата наука пък е доста сложна, дори объркана в някои случаи (например, този с амарилиса и хипеаструма), но в същото време е и завладяваща.

Хипеаструм и амарилис са растения със сравнително едри луковици, които се разполагат плитко в почвата. Листата им са издължени, мечовидни, извити. Цветоносните стъбла на хипеаструма са кухи, докато на амарилиса не са.

Амарилисите цъфтят през есента преди да се развият листата. Цветовете им са бели или розови, а семената едри, с форма и размер на грахче.

Видовете хипеаструм не е задължително да изпадат в покой, а цъфтежът се случва едновременно с развитието на листа. Тук цветовата гама е доста богата. Семенцата пък са черни или кафяви, тънички, а поставени във вода плуват, вместо да потъват.

Амарилисът произхожда от Южна Африка. Amaryllis belladonna е основен, доскоро единствен представител. Хипеаструмите са около 90 вида с над 600 сорта, а произходният им център е Америка - Централна и Южна.

Има разлика, нали? На ботаниците им отнело половин век, за да уточнят кой кой е и къде трябва да се зачисли. Накрая, на 14-ия Международен ботанически конгрес през 1987 г. решението е взето, но объркването останало. Та амарилисът в магазина всъщност е хипеаструм.

Селекцията прави чудеса

Богатото разнообразие е създадено изкуствено

И двата вида са обект на дългогодишна селекция, подбор и изпитване.

Учените и селекционерите дори са преминали отвъд границата на отделните видове и родове, като са създали кръстоски между тях.

Така днес можем да се сдобием с xAmarcrinum - хибрид между амарилис и кринум или с xAmarygia - кръстоска, чиито родители са амарилис и брунсвигия, (изписва се "Amaryllis * Brunsvigia").

Цъфти дълго - до 8 седмици

Поврежда се при минус 1-9°C

Едрите луковици на амарилиса и неговите производни се разполагат в почвата така, че около 1/3 да е над повърхността. Шийката в никакъв случай не бива да се покрива. Цветоносът е с дължина около 70 см, а самият цъфтеж настъпва през есента и трае между две и осем седмици. След прецъфтяване се развиват листата.

Растенията могат да понесат краткотрайни минусови температури, но не и продължителен мраз. Измръзването отлага следващия цъфтеж поне с година. Повечето луковични се пресаждат в периода на покой, но при амарилиса това правило не важи. Най-подходящ е моментът след прецъфтяване, когато започнат да се развиват новите листа. Ако бъркате с пресаждането, не бива да се чудите защо цветето не цъфти.

Грижите за него не бива да се занемаряват след прецъфтяване или по време на покоя.

Комерсиалният хипеаструм

Не понася студ и преполиване, особено през покоя

Луковицата на хипеаструма също се разполага частично над почвената повърхност. Когато развитието започне, се внимава с поливките, защото кухото, но доста добре оводнено стъбло загнива лесно. В тази връзка е добре да се осигурява отлична циркулация на въздуха.

За да цъфти всяка година, а защо не и по два пъти в годината, цветоносът се отстранява веднага щом започне да вехне сам. Това е знак, че хранителните вещества няма да се похабят напразно. Поливките се редуцират, но не се прекратяват. Листата не бива да се отстраняват. Напротив, колкото повече фабриките в тях работят, толкова повече хранителни вещества ще се натрупат в луковицата. Когато отмрат сами, е време за почивка. Тя трябва да продължи поне 6-8 седмици.

По време на активното развитие е добре да се осигури допълнителна храна за растенията с ниско съдържание на азот. Светлината пък действа като магнит, затова се препоръчва периодично завъртане, за да не се стигне до изкривяване. Температурата и влагата по време на цъфтежа могат да ускорят или да забавят прецъфтяването.

Хипеаструмът може да се отглежда само във вода, но тя не бива да се докосва до самата луковица. Златната среда е там, където корените само “помирисват” животворната течност.

На снимката е Hippeastrum papilio, което в превод означава пеперуден. Той е естествено разпространен в този си вид в Бразилия, а сред любителите е придобил колекционерска стойност. Красив е, няма спор!