Картината и в Северна, и в Южна България не е цветуща * Където лозите са опазени, да се надяват на приятна реколта

Диана Ванчева

Нова болест порази тази година лозовите масиви. Това е черното гниене, което удари чепката.

По тази причина положението с реколтата не е много добро, особено в Северна Централна България.

Във Великотърновско, Свищовско, Ломско и съседни райони лозята бяха бити от силни дъждове.

Лошото е, че това стана точно когато бяха в най-чувствителна фаза и това помогна да бъдат поразени силно.

И в Южна България картината не е цветуща.

Болестта е сравнително нова у нас, но вече е по-масова

казва гл.ас. д-р Звездомир Желев, специалист по фитопатология, прогноза и сигнализация в Аграрен университет - Пловдив.

Според него много от лозарските стопанства и по-малките и средни производители просто не знаят как да контролират заболяването. А немалкото фирми ги обикалят и ги съветват различни неща, така че се объркват.

Редно е занапред да се спазват някакви принципи и поне да се знае кой каква информация поднася и как тя се усвоява, предлагаме ние.

Черното гниене ни навестява от 13-14 години, казва Желев, но тази година е на много места.

Идвайки от САЩ, болестта от над 15-20 г. е завладяла и държави като Франция, Германия, Швейцария. Дойде явно и нашият ред.

С днешна дата вече може да се каже, че тя

стана проблем и за България

И тъй като не я познават изцяло, на много места в страната лозарите се заблудиха и сметнаха, че симптомите, които виждат, са на мана по чепката.

По тази причина някои от тях не са третирали правилно срещу болестта, казва специалистът по прогноза, други са пръскали за мана.

Трети пък, заради напоителните дъждове, не са могли да влязат в насажденията.

Не е било възможно за машините да идат до местата, където е кално, и лозята не са затревени.

За да има и нотки на оптимизъм през август, според д-р Желев

сега влагата е добра за гроздето, което зрее

а стопани, които са успели да го опазят, ще получат приятна реколта.

За пръскане срещу черното гниене обаче вече не може да става и дума, отговори д-р Звездомир Желев на въпрос на в.“Български фермер”.

Как е из страната положението?

Според Георги Икономов, лозар от Лом, и в областта им, както в останалите райони на север от Балкана положението с болестта не е било овладяно. Днес по селата масово обсъждат новото черно гниене.

Макар от Изпълнителната агенция по лозата и виното да не смеят да прогнозират с точност реколтата толкова рано, се надяват да е по-добра от 2018 г., но не споменават нищо за болестта. По наша информация обаче

сигурно ще има спад на реколтата

особено в Северна България.

Така смятат и лозари от Свищовско и Търновско, притеснени от високия инфекциозен фон.

Според тях т.нар. нова болест наистина е още непозната. Те твърдят, че са виждали симптомите ѝ преди година-две, но са ги смятали за обикновена мана, поразила чепките. От тази година нататък ще могат поне да я разпознават.

Въпросът е обаче по-сериозен. Лозарите трябва да бъдат ограмотявани и научени да разпознават и контролират болестта. Да им се кажат и мероприятията, ограничаващи заразата.

Иска се по-отговорно отношение и от фирмите за растителна защита - освен да продават препарати, те трябва и да информират стопаните.

За догодина

Събиране и унищожаване на нападнати зърна и гроздове, пролетно изораване, където е имало нападение от черно гниене (по възможност непосредствено преди развитие на пъпките с цел унищожаване на мумифицирани зърна, паднали в почвата), санитарна резитба на нападнати леторасти и в покой, отстраняване на засегнати листа. Това са част от профилактичните мерки, които трябва да се знаят за догодина и да се спазват.

Към тях е и създаването на по-проветриви условия в плододаващите насаждения - чрез премахване на плевели, зелени резитби и др.

При силно нападение в предходната година, което ще важи с пълна сила през 2020 г., и при много валежи, химичната борба напролет ще трябва да включва

предпазни третирания

Смятаме, че през 2020 г. това трябва да се каже на лозарите отрано.

Пръскане е редно да започнат още от фазата, когато леторастите са 10-15 см, и е правилно да продължи до затварянето на гроздовете. Като се провежда през интервали.

Научихме, че във Франция и Швейцария за борба със заболяването прилагат препарати с различни активни вещества, като Флинт, Фоликур, Систан, Пънч, Топаз, Полирам, Дитан, Антракол, заяви агрономът Динко Динев.

Хубаво е да чеум какво е у нас мнението на експертите по растителна защита за активните вещества за догодина.

Миналата година шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев заяви, че за лозята такава година като 2018-а не било имало от 30 г. - трудна и с по 15 пръскания.

Опасяваме се, че след месец ще му се наложи пак да каже нещо подобно по отношение на сегашната ситуация, но дано не сме прави.

От нашата прогноза произлиза, че ще е трудно да очакваме повече от около 160 хил. тона грозде за винопроизводство, ако се съди по миналогодишната картина.

Ще е твърде оптимистично да се очаква и прекрасно качество, особено в споменатите северни територии на страната.

Но все пак да дадем шанс на слънцето през август и натрупаната влага да помогнат на гроздето. И тъй като през септември и октомври ще има гроздобер, не можем да пророкуваме отсега.

СПОРЕД СПЕЦИАЛИСТА Д-Р ЗВЕЗДОМИР ЖЕЛЕВ

Черното гниене често се бърка със симптомите на мана, а разликата е очевидна. Проявите при гниенето се допълват от плодни телца, които са като точици. Ако видите по зърната черни точици - това е. При това заболяване трябва да се използва група фунгициди с различни активна вещества. Можем да следим болестта с прогноза, където имаме метеостанции. Възможно е да се прилагат и комбинирани третирания за по-голяма икономия, казва д-р Звездомир Желев.

Какво да се следи от ранната пролет на 2020

От ранна пролет трябва да се следи за симптомите на черното гниене догодина.

По листата се образуват кафяви, закръглени до ъгловати петна с размери 2-3 мм в диаметър и синьо-черна ивица по периферията. В центъра на петната се наблюдават тъмнокафяви пикнидии.

По зелените леторасти, листните дръжки и дръжките на зърната се появяват продълговати петна, които в средата избледняват и се изпъстрят с тъмни пикнидии.

По зърната още преди зреенето се образува светлокафяво петно, което нараства и става интензивно синьо, по-тъмно в средата и по-светло към края.

За няколко дни петното обхваща цялото зърно, което почернява, добива син оттенък и се мумифицира. Промените настъпват за 3-4 дни. Впоследствие зърната окапват.

Най-чувствителни

към черното гниене са леторастите с височина 10-20 см и младите листа.

Чепките са най-уязвими от цъфтежа до големина на зърната около един сантиметър.

Не се знае със сигурност дали болестта се ограничава от някои фунгициди, използвани срещу мана по лозата.

При появата на първи симптоми да се събират и унищожават заразените части.

Силно чувствителни към черно гниене са Каберне совиньон, Ризлинг и Кардинал.