Оптималният срок за засаждане за късно есенно производство е през второто десетдневие на юли

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ-БАН

Главестото зеле е една от масово консумираните зеленчукови култури. То е изключително полезно, съдържа много аминокиселини, витамини (от група А, B, С, P), микро и макро елементи (калций, калий, фосфор, манган, магнезий, сяра). По съдържание на витамин С зелето превъзхожда лимона. Бялото зеле намира приложение в народната медицина (сокът му е с доказан бактерициден ефект).

Главестото зеле (Brassica oleracea var. capitata) принадлежи към семейство Кръстоцветни (Cruciferae). То е култивирано от дивото листно зеле, което е било разпространено през древността в Средиземноморския район и на територията на Западна Европа.

Зелето е двугодишна зеленчукова култура. През първата година формира зелка, а през втората – цветоносно стъбло, плод и семе. При нашите климатични условия главестото зеле може да се отглежда за ранно, средно ранно и късно производство. У нас най-широко застъпено е есенното производство на зеле.

Късното главесто зеле се отглежда като втора култура, обикновено след ранни пролетници (грах, ранни картофи, ранни моркови и др.).

За есенно производство подходящи сортове

бяло зеле са: Балкан, Ликоришко бяло 7, Кьосе 17, Дъбленско 5, Рекорд, Средец, а от червените сортове - Пазарджишко подобрено, Топаз. Продължителността на вегетационният период при есенните сортове зеле е 160-170 дни (с производството на разсад).

Главестото зеле се отглежда чрез разсад. Семената се засяват през първото десетдневие на юни. Разсадът е готов за разсаждане на полето след 30-35 дни. Растенията трябва да са с височина 14-15см, с добре развита коренова система, с 4-5 същински листа. Преди разсаждане връхната част на листата и корените на растенията се съкращават. Оптималният срок за засаждане на разсада за късно производство на зеле е през второто десетдневие на юли.

Главесто зеле

се развива добре на дълбоки, добре аерирани

глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция

Неподходящи за отглеждане на зеле са тежките почви и тези с кисела реакция.

Важно условия за получаване на високи добиви от късното зеле е прилагане на добра агротехника. Зелето проявява непоносимост към себе си и към културите от същото семейство. На дадена площ то трябва да се отглежда след 4-5 години.

Площите, предназначени за късно производство на зеле, след прибиране на предшественика се наторяват, изорават на дълбочина 20-25, култивират и профилират. Торовите норми зависят от почвеното плодородие и внесените при предшественика торове. Главестото зеле реагира много добре на торене с оборски тор (2-3т/ дка).

Късното зеле се засажда редово на равна повърхност или браздово в зависимост от възможностите за напояване. При напояване чрез дъждуване то се разсажда редово (80см между редовете и 50-60 см между растенията в реда). При гравитачно напояване предварително се оформят бразди (80 см между браздите, 40-60 см между растенията в реда). Практикува се засаждане в триредови лехи при разстояние между лехите 80-90 см, между редовете - 60-70 см, между растенията - 50 см. Разсадът се засажда на дълбочина до първия същински лист и след това полива.

През вегетацията на главестото зеле

грижите включват

поливане, окопаване (през вегетацията 3-4 пъти), растителнозащитни пръскания, подхранване с минерални торове. Подхранването с минерални торове се препоръчва в началото на вегетацията (10-15 кг/дка амониева селитра) и при завиване на зелките (10-15 кг/дка амониева селитра, 15-20 кг/дка суперфосфат).

Зелето е култура с високи изисквания към влагата в почвата. То не понася засушаване и преовлажнение. Оптималната почвена влага за развитието на културата е 80% от ППВ (пределна полска влагоемност). През периода от засаждане до формиране на зелките се извършват чести поливки, през 7-10 дни. Поливките се прекратяват, когато приключи процеса на формиране на зелките.

Късното зеле се напада от редица

болести и вредители

Най-опасната е маната. Тя се причинява се от гъбата Peronospora parasitica. Условия за развитие на мана по зелето се създават при чести валежи и висока атмосферна влажност. Признаците на болестта са хлътнали хлоротични до сиви петна по листата покрити със спори. Нападнатите от патогена тъкани по-късно пригарят. Гъбата прониква във вътрешността на зелките и причинява гниене.

Борбата с маната по зелето трябва да започне при поява на първите признаци с някои от посочените фунгициди; Дитан М 45-0,2%, Ридомил голд МЦ-0,25 %, Акробат Плюс ВГ - 0,2 %, Алиет флаш - 0,3%, Верита ВГ - 0,15%, Икуейшън про - 0,04% и др. Към фунгицидния разтвор се прибавя прилепител.

Късното главесто зеле се напада от много вредители; зелева листна въшка, зелева, бълха, зелев молец, гъсениците на зелевата пеперуда, зелевата нощенка. Въшките смучат сок от листата, зелевите бълхи изгризват листата на зелето и те изглеждат като надупчени, гъсениците на зелевата нощенка скелетират листата, а по-късно се вгризват в зелките и правят ходове. Гъсениците на зелевата пеперуда могат да унищожат напълно листната маса на растенията.

За борба с посочените неприятели по зелето са подходящи следните инсектициди; Децис 2,5 ЕК– 0,05%, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,025%, Карате Експрес ВГ – 0,06%, Дукат ЕК – 0,03%, Алтакор 35 ВГ – 0,01% (зелев молец, зелева нощенка, бяла зелева пеперуда), Нуреле Д - 0,08%(бяла зелева пеперуда, зелева нощенка), Фюри 10 ЕК – 0, 01% (зелева нощенка), Ранер 240 СК - 0,04%(зелев молец, зелева нощенка), Конфидор Енержи – 0,08% (зелева нощенка), Суперсект Мега/Суперсект Екстра – 0,025% (зелева нощенка), и др. Към инсектицидния разтвор се прибавя прилепител.

Реколтата от късното зеле се прибира през октомври и ноември, преди настъпване на есенните студове. Температури под минус 5-7оС причиняват измръзване и влошават качеството на продукцията. След прибиране на реколтата растителните остатъци трябва задължително да се унищожат, а с тях – и голяма част зимуващите патогени и вредителите.