Erysimum cheiri, Cheiranthus cheiri са имената , с които можете да откриете този ароматен представител на флората.

Народното наименование идва от турски и означава нощен аромат. Шибоят е бил много разпространен в градините на нашите баби, но незнайно защо с течение на времето е загубил мястото си там. Сега се завръща в пълния си блясък и аромат, а го преоткриваме и като лечебно растение.

Накратко можем да кажем, че шибоят е непретенциозен и лесен за отглеждане.

Роднина е на зелето

Цъфти на втората година

Шибоят е член на семейство кръстоцветни и за съжаление, се напада от същите болести и неприятели като зелето и рапицата, които никак не са малко. Растението може да достигне между 30 и 80 см в зависимост от сортовите особености и условията на отглеждане.

Листата по дължината на стъблото са с различна големина, а на върха е разположено съцветието. Цветовете, предимно в топлата гама (жълто, оранжево, червено, бордо и т.н.), разцъфтяват през април-май. Те не са едри, но са силно ароматни, привличат пчелите и други опрашители. Цъфтежът продължава няколко месеца.

Важно е да се знае, че шибоят цъфти на втората година от засяването. Подходящ период за засяване на семената са месеците март, април и май. Ранната сеитба се прави на закрито, докато през май семената могат да се засеят директно в градината. Семената поникват бързо.

Грижите за разсада са поддържане на влажността и плевене. Може да се наложи разреждане. Семеначетата се засаждат на постоянно място до септември. Старайте се да не наранявате корените, защото шибоят трудно се възстановява.

Ще расте на всяка почва

Ниските сортове стават за саксия

Шибоят не проявява капризи по отношение на почвата. Развива се добре близо до хоросанови стени, което е и причината да го наричат стенно цвете в някои части на света. Въпреки че е непретенциозен, малко старание няма да навреди, особено що се отнася до отглеждането в саксия.

Най-подходящата смеска е съставена от равни части чимовка, листовка и пясък. В градината пък почвата трябва да е обработена добре. Растението няма нужда от подхранване в повечето случаи, но ако прецените, че се развива бавно или жълтее, подхранете го с добре угнил оборски тор. Бавнодействащите торове също са добра идея.

Засадете цветето на слънчево място или на частично засенчено. Разстоянието от растение до растение зависи от самия сорт, но ориентировъчно е добре да бъде не по-малко от 20-30 см. Старайте се да поддържате почвата влажна, но не прекалено мокра. И двете крайности са пагубни за шибоя. Резултатът ще бъде цветна градина в топли тонове в продължение на месеци.

Чудесно слабително е

Помага и при сърдечни проблеми

Използваемата част на растението са най-често цветовете. Те се берат в началото на цъфтежа, сушат се и от тях се приготвя чай.

Билката дразни лигавицата на червата и засилва перисталтиката. Слабителното ѝ действие е всеизвестно, но най-подчертано е влиянието по отношение на сърдечната дейност. Употребата предизвиква усилване на сърдечните съкращения и забавяне на ритъма на сърцето.

Шибоят може да се прилага и при възпаление на черния дроб, проблеми с менструацията и пикочните пътища. Твърди се, че е афродизиак. Още в древността са го използвали като болкоуспокояващо средство. Етеричното масло от него се употребява при ревматизъм, спазми и невралгии.

Внимание! В големи количества шибоят е силно отровен! Не бива да се приема в съчетание с медикаменти с подобно действие, както и от бременни или кърмещи жени. Консултирайте се със специалист преди да използвате билката с каквато и да е цел.