Кои са най-разпространените грешки и как да не ги допускате - съвети на специалисти на компаниите производители CNH Industrial, John Deere, Kverneland, Claas, AGCO, Krone, Kuhn

Колко балировачки са необходими в едно стопанство? Да допуснем, че стопанството обработва 5000 дка, който са предназначени за сено на бали. За 14 дни работа при осемчасова смяна и средни добиви от 1,5 тона от декар, трябва да се приберат 1,9 хиляди тона. Ако пропускателната способност на една кръгла сламопреса е около 10 тона на час, за прибирането на 1,9 хиляди тона сено, ще бъдат необходими 190 часа.

Това обаче е в идеалния случай. Съществува и понятие “експлоатационна производителност”, която, за да бъде пресметната, трябва да се раздели полученият показател на коефициент 0,65: 190:0,65=290 часа. И така, ако се работи на една осемчасова смяна, ще бъдат необходими 290:8=36 дни за балирането на посочените обеми. Но за целта имаме само 14 дни. Следователно, за да се спази срокът, ще са необходими 36:14=2,6 машини, тоест 3 сламопреси.

Балите, направени в отпуснатия от природата къс агрономичен прозорец, ще хранят животните през цялата година. От правилния избор и безпроблемната работа на сламопресата зависи качеството на изхранването на животните, тяхната продуктивност и икономическото благополучие на стопанството.

Изборът на техника като сламопреса зависи преди всичко от обемите, които ще се заготвят, видовете на фуражите, културите и сроковете за работа. Например, за големите стопанства с повече площи за балиране е целесъобразно да използват големи квадратни балировачки.

Правоъгълни или квадратни балировачки

Сламопресите за правоъгълни бали формират балите много по-плътни, отколкото рулоните. Същото може да се каже и за производителността - кръглите сламопреси по време на връзването спират да се движат по полето, докато квадратните работят нонстоп. Освен това една голяма квадратна балировачка за сено и слама по производителност може да се сравни със седем рулонни сламопреси.

Ако се опираме на обемите, то закупуването на големи квадратни машини е изгодно за тези, които заготвят над 10 000 бали за сезон и които имат нужда от производителност над 40 тона за час.

Освен това квадратните бали са по-удобни за транспортиране и съхраняване, използвайки оптимално площта на складовете. И още един довод в полза на голямата квадратна балировачка - намаляване на механичните загуби до 2-3 пъти (особено при бобовите култури) за сметка на по-високата съхранност на ценните в хранително отношение листа.

Но при избор на такава машина трябва да се помни, че опаковането в бали предполага по-плътно напълване (30-50 на сто повече, отколкото в кръглите бали), необходимо е съответно по-прецизно да се следи за влагата на пресования материал, а балите от полето да се транспортират, преди да попадне влага върху тях. А там, където не е възможно сеното да се балира при влажност под 15-16 на сто, ще се наложи да се използва допълнително оборудване за внасянето в силажа на консерванти.

От друга страна, проникването на външната влага в голямата и плътна бала е значително по-трудно, отколкото в рулона, което осигурява по-добро запазване на силажа.

В стопанствата, където се балира влажна окосена или леко просъхнала маса, по-подходящи са кръглите сламопреси, където има възможност да се формира рулон с рехава среда, която позволява на сеното да "диша", тоест да доизсъхва в балата.

Трябва да се помни, че квадратните бали са с 30-40 на сто по-тежки от кръглите със същия диаметър.

Поради това, купувайки свръхпроизводителна квадратна биларовачка, трябва да се има предвид, че балите, сформирани от тях, може да тежат до 800-900 кг. Което означава, че в стопанството трябва да има налични телескопични товарачи и друга подходяща техника.

Ако в стопанството няма такива, да се купува високопроизводителна квадратна балировачка не е целесъобразно.

В такава ситуация може да се изберат малки квадратни балировачки с тегло 25-30 кг, които могат да се пренасят на ръка. А ако се окомплектова малка квадратна балировачка с разтоварващо устройство, то може веднага балите да се товарят в ремаркето. Подобни машини са подходящи за дребните фермери с 50-100 крави, или за стопанства, отглеждащи коне, овце и др.

Има и една интересна технология, предполагаща пресоването в една голяма бала от няколко по-малки. В този случай дължината на малките бали може да варира от 0,30 до 1,35 м. Това позволява на полето да се правят традиционно големи бали с размер до 3,2 метра и да се намалят транспортните разходи, а във фермата те да се разделят на по-малки, с цел облекчаване на физически труд.

Избор на пресоваща камера

Повечето производители разделят моделите на класове според производителността, а съответно и жизнения ресурс, на машината. Малки обеми - по-просто оборудване, по-тънки вериги и възли. По-големи обеми - поставят се по-здрави възли и конструкции.

Специалистите класифицират сламопресите така - ако в стопанството се балират до 1000 рулона за сезон, то напълно може да се мине с машина с базова окомплектовка. Ако в стопанството се заготвят 1000-5000 рулона за сезон, то са необходими по-технологични машини от средния сегмент, позволяващи да се формират рулони до 1,5 метра в диаметър с фиксирана или променлива камера. Както обясняват експертите, в сламопресите от среден клас са поставени механизми, които са предвидени за по-продължителна експлоатация (усилени валци, вериги с по-голям диаметър, ремъци с по-голямо сечение и т.н.). А също така се предлагат ред опции за намаляване на времето за обслужване на машините и облекчаване на труда на механизатора.

Eкспертите смятат, че оптималният размер на рулоните трябва да бъде 1,20-1,25 м. Това се обяснява с удобството при превозването на такива бали. Два рулона 1,20-1,25 м на ширина са 2,5 метра, което е разрешената габаритна ширина при движение по автомобилните пътища.

Не бива да се забравя, че изборът на кръгла балировачка с определен вид пресоваща камера е тясно свързан с културата, която ще се балира и влажността на силажа. Сламопресите биват с фиксирана или с променлива камера

Фиксирана камера

Фиксираната камера формира бали само с един размер, тя е по-лесна за обслужване и ремонт и по-евтина от променливите машини. Сламопресите с фиксирана камера, на свой ред също се подразделят на няколко вида. Например, съществуват машини с верижно-планков механизъм, които много добре работят със суха маса. Планката идеално подхваща сухия материал (слама, сено) и го завива на рулон, но при влажен материал (сенаж, силаж) на планката не й достига налягане, за да пресира плътно масата и да не допусне попадането на кислород в опаковката. Тъй като планката при такъв материал се прегъва, веригите се разтягат, машината бързо се разваля, а фуражите се заготвят с ниско качество.

Съвършено нецелесъобразно е да се използват такива машини при прибирането на бобови с нежни листа (люцерна и др.) за сено, тъй като камерите силно травмират масата, набивайки ценните листа. А ако се пропуснат сроковете за прибиране, за обяд кравите ще имат само стебла. Поради това този тип камери, които са едни от най-разпространените, са добри за работа със слама и сено от житни култури.

Напротив, кръглите балировачки с валцова камера (при формирането на рулона участват валци) са се доказали добре на работа с влажна маса. Те са подходящи за заготовката на сенаж, имайки прилична плътност на пресоването. Но при това те работят зле със суха маса, тъй като поради конструктивните им особености в тях има ефект на "пропадане" на леките растения, а не завиването им на рулон. Поради това често рулонът се получава крив или неплътно пресован.

Така, ако в стопанството преобладава заготовката на рулони с тежък сенаж или силаж с влажност 40-60 %, валцовата камера, устойчива на такива натоварвания, ще бъде добър избор, твърдят експертите.

Комбинираната камера в рулонните сламопреси е съчетание от два механизма и е най-универсалният вариант, като машината работи добре както със суха, така и с влажна маса.

За стопанствата, където се отглеждат бобови култури, специалистите препоръчват камери с ремъци. Те могат да бъдат както във фиксирано, така и в променливо положение. Такива камери имат голяма площ на припокриване на рулона, а при работа с тях има по-малко загуби. Те не набиват така силно листата, внимателно запазвайки хранителната ценност на бобовите култури.

Камерата с ремъци позволява да се формират плътни рулони от началото до края на процеса, което е подходящо и за заготовката на сенаж. При работа в засушливи местности и при заготовката на слама, се налага машината непрекъснато да се почиства (продухва) от задръстащата я прах и слама, за да се избегнат пожари.

Променлива геометрия

За разлика от фиксираната камера, променливата камера дава възможност да се формират рулони с различен диаметър (от 1,2 до 2,1 м), което може да е полезно за опаковането на различни видове фуражи (слама - един размер, сено - друг и т.н.), ако това изискват условията за съхраняване или транспортиране.

Освен това такива камери, според специалистите, са добри за заготвянето на сенаж - пресоването става от самата сърцевина и плътността на рулона е максимална.

Но специалистите препоръчват камера с променлива геометрия да закупуват онези стопани, които заготвят сенаж с влажност не повече от 40 на сто. Причината е, че при тежка влажна маса ремъците може да изпитват значителни натоварвания. Според експертите, при някои модели може да се осигури пресоване с различно налягане - отначало 50 бара, за да се получи например рулон с мек център, а по-късно при формирането на рулона налягането се повишава до 200 бара.

По този начин сърцевината на рулона има възможност да диша, като при това външната част е плътна и влагоустойчива.

Има и още един вид на променливата камера - полупроменлива. Основата й е фиксирана планкова камера с възможност за разширяване. Масата отначало се пресова във фиксираната камера с диаметър 1,2 м, а след като рулонът е пресован, става разширяване до зададения диаметър. Такива машини са подходящи за онези, за които сламата е основният продукт за балиране - плътността на опаковката се съчетава с отсъствието на необходимост от постоянно продухване на ремъците.

Освен това за получаването на сенаж, е необходима сламопреса с наситняващ апарат, а за сеното тази функция не е необходима.

Избор на трактор

Още на етапа избор на сламопреса трябва да се помисли за агрегатирането на тази машина. Фермерите, избирайки балировачка, често се ориентират по общата мощност на трактора или по силоотводния вал, а при движение по равна повърхност на трактора са му необходими минимум 14-15 к.с. за реализиране на теглителното усилие. При наклонени повърхности тези сили са вече 20-25 к.с. Съответно, ако според инструкцията за работа на сламопресата е необходим трактор с мощност 82 к.с., то МТЗ 82 няма да бъде достатъчен. При движение на него няма да му стига мощност за работа на балировачката, още повече ако тя е снабдена с раздробител на масата.

Особено внимателно трябва да се подходи към избора на трактор за големи и тежки сламопреси, при които мощността трябва да е от 130 к.с. за модели с изисквания за мощност 80-90 к.с. и 200 к.с за такива, изискващи 120-90 к.с.

В същото време не бива много да се преувеличава мощността на трактора, иначе той няма да “чувства” машината. Трактор, които е много по-мощен от необходимото, ще влачи сламопресата по откоса с висока скорост и рулоните ще бъдат криви и зле сформирани.

Мрежа или сезал?

Видът на завързване на готовия рулон е важен за съхраняването и превозването му. Съществуват три вида на опаковане - завързване със сезал, мрежа или опаковане в найлон.

Завързването със сезал е най-евтино. Но най-важното е, че себестойността на рулоните, завързани със сезал, е с 30-40 на сто по-ниска, отколкото на рулоните в мрежа. Но опаковането с мрежа е по-бързо и по-качествено. Според данните на експертите, за обмотаването на стандартен рулон с диаметър 1,2 м с мрежа са необходими само 1,5-2 оборота и 5 секунди. За да се завърже рулонът със сезал, са необходими 8-10 оборота, което отнема около 1 минута.

Много земеделци, които се опитват да спестят някой лев, закупуват по-евтини неоригинални сезали и мрежи, което намалява себестойността на един рулон с около 20 на сто. Специалистите обаче напомнят, че големите квадратни бали имат повишени изисквания към здравината на сезала - усилието срещу разкъсване трябва да е не по-малко от 200 кг на възел. Не бива да се икономисва твърде много от сезала, това може да доведе до намаляване на производителността за сметка на честите престоявания за отстраняване на неизправности. Освен това при обмотаване на готовата бала некачественият сезал може да се скъса, което ще направи балата рехава, уязвима към попадането на влага и неудобна за транспортиране и съхраняване.

И още: при купуването на по-евтини аналози трябва да се следи състоянието на елементите на връзвачките, тъй като някои видове такъв сезал има в състава си прекалено твърди материали и могат да ги повредят.

Специалистите препоръчват и внимателното избиране на сезала при използването на аналози. Еднаква трябва да бъде всичко - усилието на разкъсване, текстурата, плътността на натягането и дебелината на самата нишка. Но истинското качество се проверява само по емпиричен път.

При замяна на мрежата освен характеристиките, посочени в спецификацията (ширината на мрежата трябва да съответства на ширината, посочена от производителя на балировачката, характеристиките за здравина трябва да съответстват на оригиналната мрежа), трябва да се оцени и нейната намасленост. Ако мрежата съдържа много масло (при стискане то остава върху ръцете в голямо количество), то тя ще се приплъзва върху подаващите валци, което ще доведе до лошо качество на опаковането (недостатъчно количество на намотаванията на мрежата). Трябва да се обърне внимание и на дебелината на нишките и разстоянието между тях. Те също трябва да са максимално близки до стойностите на мрежата, посочени от производителя на машината.

Мрежа с диагонално преплитане между основните нишки е по-здрава и по-добре обгръща рулона, а ако по отреза на мрежата отстрани има еластични нишки, то тя добре държи и закрива края на рулона.

На тези, които често сменят производители на сезал и мрежи, специалистите препоръчват да контролират положението на предварителното натягане на рулоните. Това обаче трябва да се прави по експериментален път. Например, ако в рулона се отделя горният слой на мрежата, значи натягането е лошо затегнато, а ако при разтоварването горният пласт на мрежата е разкъсан, значи е прекомерно натегната.

При опаковането в найлон специалистите съветват да се помни, че падането на рулона от голяма височина, особено върху острите растителни остатъци на полето, може да доведе до пропадане на целия труд по балирането - найлонът се къса, фуражът е съсипан. Поради това при изборът на сламопреса с функция за едновременно опаковане в найлон е целесъобразно да се поръча гумен скат - мостчета, по които рулонът може внимателно да се изтъркаля на полето, без да рискува да бъде пробит.

А още по-добре е да се поръча функцията “преобръщач” на рулоните. Така рулонът се поставя настрани, без да се рискува найлонът да се пробие.

При опаковане с найлон се намотават от 4 до 10 пласта. Освен това захващането на такива рулони при товарене трябва да става със специално оборудване с меки краища. Съхраняването им е желателно да бъде във вертикално положение. (БФ)