Изисквания към торенето

Какво казват европейските разпоредби

Азотните торове са един от основните източници на замърсяване на околната среда и водите с нитрати, затова на територията на Европейския съюз са разработени специални регламенти. Програмата за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници е задължителна за всички земеделски производители.

На базата на почвен анализ и изискванията на основните култури специалистите агрохимици съставят хранителен режим и определят торовите норми.

За любителски цели и собствено производство, без почвени анализи са разписани максимално допустими норми в Приложение към Заповед № РД 09-157/14.03.2014 г. на министъра на земеделието и храните и Заповед № РД 267/01.04.2014г. на министъра на околната среда и водите.

Взема се предвид и механичния състав на почвата. Почвите в България са групирани в 3 основни агроекологични групи - леки, средни и тежки.

Цялата информация за горепосочените изисквания може да се намери на сайта на Министерство на земеделието и храните.

Основни правила при внасянето

Зависи от културите

Всяка култура има различни изисквания по отношение на хранителния си режим.

Основното правило при всяко земеделско производство е през есен да се внесат оборският тор, фосфорът и калият, а предсеитбено или преди разсаждане на разсада - азотните торове.

Има и по-особени случай, като например на леки почви, калий и фосфор се внасят с първата обработка на площта, за да се намалят загубите през зимата.

Важен фактор е и на каква дълбочина ще се инкорпорират хранителните елементи. Оттук нататък всичко зависи от културата и нейните нужди през отделните фази и в различните условия на средата.

Бобовите видове искат молибден

Елементът липсва в кисели почви

Семейство бобови доста често няма нужда от допълнително подхранване, тъй като използва остатъчните количества фосфор и калий от предходната култура, а азот си набавя от въздуха чрез симбиоза с грудковите бактерии.

Единственият дефицит, които може да се прояви на кисели почви е на молибден.

Той се компенсира чрез третиране на семената преди сеитба с натриев молибдат или чрез листно подхранване с амониев молибдат.

Най-подходящите торове за домати

Кога е препоръчително да се внесат

В зависимост от направленията на отглеждане на доматите - ранно, средноранно, късно, полско или оранжерийно, те се подхранват основно с оборски тор, фосфор и калий.

Приблизителните норми са 5-6 тона оборски тор на декар, 12-16 кг фосфор и 10-12 калий.

Азотната норма е 20-26 кг/дка и се разделя на 2-3 части - 50-60% се внасят предсеитбено, а през вегетацията - останалото количество на един или два пъти.

Доматите реагират добре и на листно подхранване.

За получаване на повече продукция, препоръчително е доматите да се подхранват и листно

Основният азотен тор, който се използва е амониева селитра, която съдържа 33-34% азот в амониева и нитратна форма. Тройният суперфосфат е концентриран гранулиран 46% фосфорен тор и може да се използва на всякакви почви и за всякакви култури. Доматите са чувствителни към хлор, затова калиевият сулфат е подходящ. Той съдържа 50% К2О и 18% сяра, която също е важен хранителен елемент.

Пиперът е сред най-капризните

Да се тори с внимание

Пиперът има слаба усвояваща способност, което налага торенето да се извършва много прецизно. По правило оборският тор, който е бавноразградим, се внася с есенната обработка - 3-5 т/дка.

В този период се внасят и фосфорните торове в норма 18-24 кг/дка, както и калиевите, а препоръчителната доза е 10-12 кг/дка. 6-8 кг от азотния тор се внасят предсеитбено, а по време на вегетацията се подхранва 2-3 пъти с равномерни разпределени дози до 5 кг.

Подхранването с азот се преустановява 30 дни преди прибирането на продукцията, защото се влошават качествата и е възможно натрушване на нитрати в плодовете. Подходящите торове отново са амониева селитра, троен суперфосфат и калиев сулфат.

При култури с къса вегетация

Подхранват се преди сеитба

Зеленчуковите култури с къс вегетационен период, каквито са репички, марули, салати, лук и чесън за зелено се подхранват само предсеитбено с азот.

По-късното внасяне на хранителни вещества удължава вегетацията, влошава качеството на продукцията и не е изключено натрупването на нитрати.