24° C, предимно облачно
В Троянско създават нови ферми с Български тежковозен кон и Старопланински цигай
Таня Демирова с. Черни Осъм, с. Добродан
В последно време може да се каже, че се наблюдава една нова и много положителна тенденция в българското животновъдство, а именно създаването на нови животновъдни ферми като допълнителен бизнес
Защо някои бизнесмени вече се насочват към отглеждането именно на местни породи животни? Търсим отговор на този въпрос заедно със специалисти от Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството в рамките на проекта "За Балкана и хората" при посещението на две ферми в Троянско - в с. Черни Осъм и в с. Добродан.
Стойчо Илиев е от Ямбол, но от 30 години живее в троянското село Добродан. Животновъдството не му е съвсем чуждо. От 20 г. развива успешен основен бизнес - дърводобив, но преди това 10 години се е занимавал с птицевъдство - отглеждал е бройлерни патици. Сега инвестира в
15 Български тежковозни коне
Всъщност това изглежда съвсем логично, тъй като за дърводобива високо в Балкана той използва 25 каракачански коне. Стойчо не крие, че на този етаппървокласните му тежковози са хоби. Засега ги използва за събиране на сено, но те могат да влачат тежки трупи, както казва Илиев - "за влачка". От следващия сезон бизнесменът, който от 2010 г. има къща за гости и развива туризъм, смята да използва тежковозите си за туристически преходи. По този начин ще използва целогодишно Българския тежковозен кон: зимата - за дърводобив, лятото - за туризъм.
Специалистите отбелязват, че благодарение на съвместната работа Националната асоциация по коневъдство и на Стойчо Илиев във фермата си той отглежда едни от най-добрите екземпляри от двете основни линии на породата Български тежковозен кон. Във фермата му е оформено едно силно нуклеусно ядро, откъдето могат да се произвеждат разплодни животни.
Другият бизнесмен, който е направил мащабни инвестиции в местната порода овце Старопланински цигай, е Александър Петров от троянското село Добродан. Основният му бизнес е изработване на маси и столове, които изнася в Гърция, Кипър, Израел и Щатите.
Роденият и израсъл в Добродан 43-годишен Александър сега формира стадото си от 60 чистопородни овце от автохтонната порода Старопланински цигай и овце Ил дьо Франс. Започнал е да се занимава с животновъдство от 2 години. Освен овце отглежда и 40 телета от породите Абърдийн Ангус и Лимузин. Разполага с 400 дка земя, има 2 трактора и инвентар към тях. От млякото произвежда сирене в мобилна мандра, която я е взел под наем от Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян.
Планирал е кланичен пункт и за целта ще преустройва стара сграда.
Около 20 хил. лв. ще му струва кланичният пункт. А месото, както и първокачественото сирене, ще продава в собствен магазин, който ще заработи до 2 месеца. Засега продава сиренето на приятели и познати.
Амбициозният Петров е инвестирал и в овощарство. Засадил е 60 дка с нови градини с крушови и орехови дървлета
Петров обяснява, че именно колеги го посъветвали да направи стадо със Старопланински цигай. Породата е местна и затова е много добре адаптирана към предпланинските и планинските райони и може да се отглежда по билото на Балкана. Месото на тази порода е крехко и вкусно, млякото - много хубаво.
Доброданският бизнесмен е убеден, че субсидии трябва да дават само на животновъди, които вече са постигнали резултати - например за създаване на чистопородни стада, а не за сбироток. Обяснява, че всичко, което е изградил, е единствено със собствени средства и не е взел стотинка кредит.
Доц. д-р Иван Цочев е председател на Асоциацията за развъждане на цигайски и местни породи овце и е един от хората, които се борят за възстановяването на Старопланинсия цигай. Специалистът е включил породата в генофонда. Той обяснява, че в последно време все повече фермери проявяват интерес към тази порода.
А овцете в стадото на Александър Петров са много добри. Всичките му животни Старопланински цигай са със сертификат.
Петров смята да направи равносметка на животновъдната си дейност чак след 1-2 години. Едваи тогава ще може да каже дали тя се е превърнала в бизнес.
Така че отглеждането на местни породи животни не само дава поминък за селските райони, а вече ценните български животни се разглеждат като достатъчно добри възможности за инвестиции. Дано тази тенденция продължи да се развива и бизнесът с автохтонни животни да стане печеливш.
Коментари