Фермерските общности в държавите членки все още се надяват, че общият европейски аграрен бюджет ще измисли нещо и ще продължи в максимална степен да ги подпомага.

Логиката е проста. Увереност за това им дава фактът, че САЩ подпомага фермерите си и Европа трябва да е конкурентна в това отношение и при всички обстоятелства.

Европейски политици, особено евродепутати, признават, че увеличават вглеждането си в американската аграрна политика където се дават немалко пари на земеделците, но на друг принцип - под формата на покриване на рисковете им и попълване на доходността им чрез застрахователни и други адекватни схеми.

Засега наблюдателите на процеса в ЕС, които също още се въздържат от генерални изводи, очакват първо свиване на плащането на площ в общността.

За страни като нашата обаче подобен бъдещ модел се очертава като модел на бедност за фермерите ни.

В ЕС вече има притеснения и за програмите за развитие на селските райони, за където довчерашните идеи бяха да се насочат повече евросредства след 2020-а за сметка на парите на площ.

Ясно е, че колкото и да се променя бюджетната рамка на ЕС, тя под някаква форма ще трябва да предвиди хем да има агропари, хем те да се свият - нещо като "и вълкът сит, и агнето цяло".