Диана Ванчева

Вместо да бъдат водещи, българските научноизследователски центрове днес са в ситуация, в която не могат да насмогнат на едновременната преса от две страни. Те са сериозната маркетингова дейност на западната конкуренция и в същото време изоставащите драматично в институтските полета техники и технологии.

Дори и тези селекционни родни звена, които произвеждат качествен продукт, не са в състояние да го изтъкнат по достоен начин и да се рекламират на фона на мощната западна конкуренция от семенарски компании, признават те.

Що се касае до българската селекция на пшеница, не е тайна, че тя отдавна е призната в други страни - тракийската част на Турция например инвестира в нея.

А в района на Коня, важен зърнен район за южната съседка, сорт Енола, селекциониран в Добруджански земеделски институт, е уважаван и търсен. В националната селекционна листа на Турция фигурират и други сортове пшеница на този институт като Аглика, Галатея, Ивета.

Не е тайна и това, че дългогодишни водещи специалисти в селекцията на пшеница напуснаха преди време института в Генерал Тошево и поеха към частния бизнес и чужди фирми. Там акцентират на научно-изследователската си дейност и са по достойнство възнаградени за нея. Но всичко това, уви, не е ново.