Жени Владинова

От месеци фермерите чакат приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разискват текстове и дават свои предложения, които биха улеснили работата им. Но законът вече е факт, и то във вид, който успя само донякъде да ги удовлетвори. От окончателния текст на закона става ясно, че административната тежест се стоварва със страхотна сила върху тях. Притеснението на животновъдите идва от големия брой глоби и двойно увеличения им размер, които ги очакват при неспазването на нормативите. А Законът за ветеринарномедицинската дейност обхваща всички важни дейности във всяка ферма и отсега е ясно, че глоби ще има, и то много, за повечето фермери.

В процеса на обсъждане на закона напрежението при фермерите се нагнети. Може би защото предстои приемане и на Закона за животновъдството, както и на Закона за храните и контрола на магазинната мрежа, който е част от Закона за хранителната верига. Или както самите фермери казват задават се тежки времена за животновъдите

Защото един след друг много бързо ще се приемат последователно няколко основни закона, пряко свързани с работата на фермите. Не може да се отрече фактът, че по време на дискусиите на ветеринарния закон представители на говедовъдния бранш активно участваха с предложения за промени. Добрата новина е, че някои от техните искания бяха приети и Законът за ветеринарномедицинската дейност е вече факт.

Никой от професионалните животновъди не отрича, че трябва да има ясни правила и точно формулирани закони. Но обезпокоителното за фермерите е тази малка, но съществена подробност, че във всеки един от тези закони се говори само за наказания за фермера. Никъде не става и дума за права на фермера. Например, защо в новия Закон за ветеринарномедицинска дейност

двойно се увеличават глобите

Защото във всеки нов закон, който излезе или се промени, във всяка наредба или предписание се казва, че фермерите трябва да водят папки и тетрадки, чиито размери достигат обема на томове. Говорим за изписването и поддържането на огромни количества хартия. Само по отношение на Закона за ветеринарномедицинската дейност фермерът има задължения, за чието спазване трябва да води около 14 различни тетрадки. А задълженията на ветеринарните лекари са само 4. Тук е мястото да припомним, че законът се казва Закон за ветеринарномедицинската дейност. Тоест проследяването дали изискванията се спазват във фермите е изцяло приоритет на ветеринарните лекари.

Цялата бумащина, която набъбва, пречи на работата на фермерите. Дали са свързани с очертаване на площите, или с покриване на нормативите, няма значение.

Фермерите ни се превръщат в чиновници

Всичко това е съпътствано с хиляди листове за документи по различните програми. Документацията е огромна и фермерът губи много време, което би трябвало да отделя за животните и фермата си. Това бреме е особено тежко за ферма с 50-60 крави, когато работата в нея се извършва най-често от самия животновъд. И тъй като няма кой да се справи с документацията, той трябва да зареже животните и да започне да пише. И дано да не сгреши в попълването на формуляри и тефтери, защото тогава губи много. Губи време, пари, давани за консултанти, и накрая дори не успява да спази сроковете за кандидатстване.

Какво успяха да променят говедовъдите

Истината е, че при обсъждането на Закона за ветеринарномедицинската дейност от Националния съюз на говедовъдите в България правят 4 предложения.

Първият спорен въпрос - става дума за стадата с пастир. При положение, че фермерът има заградено пасище с електропастир той трябва да вкара животните си на заграденото пасище и да осигури човек, на когото да плаща да стои там, или по-точно да спи цял ден. Според говедовъдите това е страхотно недомислие, граничещо с безумие. Отпада изискването на пастир.

Втори проблем: По стария закон изискването бе на всеки два месеца да се прави не само проверка на фермата, но и цялостна инвентаризация. Това значи броене на животните 6 пъти годишно със съответните протоколи и подписи. И тези протоколи трябва и според новия закон да се пазят 3 години. Добре че и това предложение на НСГБ за отпадане е прието.

Трето недоглеждане: Според закона на 48-ия час трябва да се регистрират животните. За да се изпълни това изискване, фермерите твърдят, че нямат физическата възможност. Правилото сега е: ветеринарят дава бележка и до 7-ия ден животните се регистрират.

Има и абсурди:

В проектозакона е било заложено изискване за кучетата пазачи да са с намордник. Кого ще пазят кучетата с намордник, учудват се фермерите. Е, и това изискване отпада в окончателния текст на закона.

Много тежи на фермерите и друг проблем - не е уреден въпросът с клането на животните

Факт е, че имаме само две кланици - в Шумен и във Варна. Какво може да направи фермерът, който иска да заколи повече животни.

Единият вариант е да заколи едно животно за собствени нужди. Дотук всичко е о'кей, ще заколи една крава. Но той има още 150 животни, ако заколи още една - по закон има право да я даде дарение на бедните. Но ако иска да заколи още 3 крави, никой няма да му издаде ветеринарен документ, че животното е заклано за собствени нужди. Защото и там има определени правила, които също трябва да се спазват.

Иначе отново глоби, и то двойни! И какво ще направи той - ще ги заколи тайно, няма да ги свали от системата на БАБХ и ето така кравите стават виртуални. Няма да вкарва тези животни за субсидии, никой няма да ги търси и фермерът ще чака момента, когато ще може отново да ги заколи - същите виртуални крави за собствени нужди или за дарение.

Ето защо въпросът с клането остава много сериозен, защото по статистика България си осигурява месото на 25%. Къде тогава отиват тези 150 хил. крави годишно, никой не знае, твърдят говедовъдите. Може би скоро "мъглата" около клането на животните ще се вдигне и ще се разбере. В кланиците официално се колят около 30 хил. крави и останалите 150 хил. животни някъде се губят. Може би фермерите ядат цяла година кюфтета от телешко. За никого не е тайна, че цялата тази работа е в ръцете на добре организирана мафия, която управлява изключително печеливш, но сенчест бизнес.

Други два основни пункта:

идентификацията на животните остава постарому;

при животни, напуснали обекта, следва предупреждение, при следващо нарушение - клане.

Дотук с новия Закон за ветеринарномедицинската дейност.

И стигаме до следващия голям проблем - разглеждането и обсъждането на Закона за животновъдството

Според говедовъдите в провежданите досега разговори може да се чуят невероятни неща. Пример: Фермерът няма право да си купува семенна течност, която асоциацията за развъждане не му разрешава. Защото тя има разработена своя развъдна програма. Оттук следват много въпроси. Ами развъдната програма на една асоциация е за 7 тона млечност, обаче в тази асоциация има примерно 50 ферми, които са с 10 тона млечност. И какво излиза, че тези фермери ще купуват каквото им кажат, недоумяват говедовъдите. Има също така геномни бици. Всеки месец излизат някакви квалитетни бици и ако фермерите се подчинят на този едногодишен случан план, както искат специалистите селекционери, млечните говедовъди автоматично губят една цяла година.

В същото това време обаче Интербул на всеки четири месеца прави нова класация на породистите мъжки животни. Ако говедовъдите спазват едногодишния план, какво се получава: Бикът, който е определен на първо място в началото на годината, след това вече може да е на 35-о място в класацията. Какво прави тогава фермерът, отново питат животновъдите.

Лошото според тях е, че някои от големите селекционери у нас твърдят, че целият процес така трябва да бъде управляван. Но според животновъдите това дава много възможности за корупция

Как може и трябва ли една асоциация да принуди фермерите да работят с 10 конкретни бика, още повече, че те ще могат да се купят само от една-единствена определена фирма, питат говедовъдите.

Как стои въпросът с вноса на породисти животни: Всички вносни животни в България - например 100 животни, са от най-различни генеалогични линии, от най-различни бащи. А във фермата трябва да се ползват 10-15, дори 20 бика. Ако има линейна оценка, нещата стават вече съвсем други.

Позицията на НСГБ

Фермерите говедовъди няма да приемат и да се подчинят на тези изисквания на закона и ще оспорват вкарването им в обсъждания Закон за животновъдството. Те искат сами да планират развъдната си програма и са категорични, че не се нуждаят от "попечители". И е нормално, животновъдите не са невръстни деца, а хора професионалисти.

Има, разбира се, и други важни въпроси, които трябва да се променят. Например 10-годишните програми на развъдните асоциации. От НСГБ искат срокът да се промени на 5 г., защото в бранша нещата се развиват бързо, като с магическа пръчка, изключително скорострелно. И ако искаме да имаме модерно говедовъдство, трябва да се следят световните тенденции, напомнят фермерите.

От НСГБ са категорични, че няма да позволят развъдните асоциации да се "гаврят" с техните членове. Те са сезирали вече МЗХ за една развъдна организация и няма да допуснат да се прави държава в държавата. Тя работи с държавна пари, с пари на акционерите и е длъжна да изпълнява каквото кажат фермерите.

 Позиция на частнопрактикуващи ветеринарни лекари:

Има доста спорни текстове  в новия Закон за ветеринарномедицинската дейност

Те ще затруднят дейността и на ветеринарните лекари, и на стопаните:

1. Увеличава се бумащината, която стопаните трябва да попълват и вместо да си гледат и без това многото задължения в трудното си всекидневие. Ще трябва да попълват допълнително никому ненужни данни.

2. Обезвреждането в екарисажите е неразумно решение, тъй като в България има само 2 екарисажа, локализирани в Североизточна България - Шумен и Варна. Питаме: как ще се извозват трупове от Петрич например. Трупосъбирателните площадки и ями навсякъде са ликвидирани. Такива имаше във всяко село. Обезвреждането на СЖП-тата е още по-голям проблем.

3. Задължителното чипиране при регистрация на кучета. Поставянето на една ваксина, издаване на паспорт и преглед струва от 30 до 45 лева, дори до 60 лева. Но цената на едно чипиране се движи от 25 до 110 лв. Първото обезпаразитяване обикновено съвпада с първата ваксина и също струва поне 15-20 лева. Всеки може да си направи сметка колко ще струва първото посещение при ветеринарен лекар и дали всеки може да си го позволи. И логично - хората ще спрат да посещават кабинети, което ще доведе до още по-широко разпространение на болести и паразитози (кучешка тения, например).