Високата влажност в инкубаторите през първите дни освен че намалява изпарението на водата допринася за запазване на температурата в яйцата, която те получават от въздуха в инкубатора.

При втората половина на люпене температурата на яйцата се повишава поради засилената белтъчна обмяна и е по-висока от тези в инкубаторите. Тогава относителната влажност се увеличава, топлоемността му също и поема част от топлината при отделяне от яйцата и те се охлаждат.

Много от признаците за нарушено ембрионално развитие поради понижена влажност са сходни с признаците на прегряване, а на повишена влажност с тези на недогряване.

Не трябва да се забравя, че при много висока влажност се създават условия за развитие на плесени и бактерии в яйцата, особено при зацапаните. Те се развиват бързо, атакуват подчерупковата ципа, а по-късно белтъка и ембриона. Тези "запъртъци" често се пръскат и зацапват и инфектират както съседните им яйца, така и вътрешността на инкубаторите.

Докато през първите 3-6 дни високата влажност не оказва влияние върху ембрионите, то през средната фаза на люпене има вредно влияние. Ембрионите изостават в развитието и растежа си. Начукването на яйцата се забавя и продължава 2-3 дни. Алантоисът (извънзародишната обвивка) съдържа много вода. След изтичането й много пилета се давят. Изтеглената течност запушва пробитата черупка, образува се ципа, която изсъхва бързо, и пилетата се задушават. Излюпените пилета са със силно понижена жизненост, некачествени и се бракуват.

При много ниска влажност яйцето губи много вода и храненето на ембрионите се нарушава. Люпенето често започва по-рано, когато пилетата са още недоразвити и е съпроводено с висока смъртност.