От една страна въвеждането на млади свине-майки изисква допълнителни вложения, които се пренасят върху цялото поголовие, а от друга истинският потенциал на продуктивността на се проявява едва на 3-ото опрасване

Резултатите от изследвания, проведени от д-р Арнд Хайнце от НИИ по селско стопанство в провинция Тюрингия (Германия) и Мануела Фладе от Тюрингската организация по контрол и консултиране в свиневъдството показват как трябва да се формира структурата на поголовието на свинете майки и какъв ремонт осигурява оптимално съотношение между разходи и печалба

Икономическата ефективност при производството на прасета се определя от броя на годните за продажба прасета, получени от свиня-майка за 1 година, и разходите по тяхното отглеждане.

Трябва да бъдат ограничени периодите на непродуктивен "престой" на свинете майки и да се осигури оптимална възрастова структура на поголовието. Важна роля в това отношение игре ремонтът на стадото. С подмяната на една свиня-майка с по-перспективна и млада (получена в резултат на селекционна дейност) е възможно да се повиши продуктивността, а разходите за ремонта трябва да бъдат разпределени върху възможно най-голям брой прасета, получени от тази свиня-майка. Така при получения прираст от една свиня-майка на първо опрасване вложените 175 евро ще бъдат разпределени върху продадените прасета от първото опрасване (при 10 отбити прасета - 17,5 евро на животно).

В същото време при бракуването на свинята майка след шестото опрасване при 60 отбити прасета за този период за всяко прасе се падат само по 2,92 евро разходи.

ВАЖНО! Частта на свинете майки в продуктивна възраст в структурата на стадото да бъде голяма.

Възпроизводството - в проценти или части (квоти)?

За оценка на обновяването на поголовието се използват различни показатели (виж критериите). Докато преди мерило за оценка на обновяване на поголовието служеше процентът на възпроизводство, сега все по-често се използва част (квота) от ремонта. Показателят "процент възпроизводство" има своето неоспоримо предимство - лесното пресмятане, но при това остават без внимание някои икономически моменти като например процента бракувани млади женски свине преди първо опрасване.

По-честите опрасвания неизбежно имат като следствие по-висок процент на ремонт, въпреки че при предвиждане на отделните групи за осеменяване не се наблюдават никакви разлики.

Ситуацията с ремонта в съпоставими условия на възпроизводство в източногерманските федерални провинции е показана на таблица 1 на стр. 17-а. Освен това се дават и други данни по възпроизводството на стадото и по плодовитостта, получени от регионалните консултантски организации и от Съюза на свиневъдите на Централна Германия.

Когато ремонтът на стадото е прекалено голям

Изследванията показват, че между районите се наблюдават големи разлики в обема на добавяното поголовие. Докато обследваното поголовие във федералната провинция Саксония-Анхалт е отбелязан достатъчно нисък показател (50 процента), Тюрингия е лидерът с най-голямо откъсване (65 процента). Като резултат всяко четвърто осеменяване е на млада свиня-майка, което влияе на продуктивността на поголовието, на неговата структура и пожизнена продуктивност на свинете майки.

За оценка на продуктивното дълголетие е използвана методика, препоръчвана от Хюн (Huhn, 2006), изчислените показатели по райони са представени в таблица 1 на стр. 17-а. Средната продължителност на използване на свинете майки е по-малко от 2 години, за които те успяват да дадат само 4,2...4,9 прасила. Пожизнената продуктивност е от 40 до 47 прасета, което е значително по-малко от препоръчваното равнище (60 прасета).

В таблица 2 са дадени като пример фермите, обслужвани от Тюрингската организация по контрол и консултиране в свиневъдството. Оттук става ясно, че продуктивността зависи от поредността на опрасването.

Въпреки използването на постиженията на се-лекцията (изкуствено осеменяване) големината на прасилата на младите свине-майки е значително по-малка от тези на възрастните и това явление е биологично обусловено. Затова преобладаващата част опрасвания на млади свине-майки в поголовието не повишава пряко продуктивността на стадото, но в същото време обуславя по-високи разходи.