Дали растенията говорят? А как? Кой може да говори езика им?

Няма опитен градинар, който да не разбира кога например едно или друго растение страда за вода, от преполиване, от жегата или от някой вредител. Това се учи. Ако не, викаме неволята. Друго обаче е по-интересно. То е забравено малко или много, а е пряко свързано с практиката и с времето.

Границите между сезоните сякаш се размиха. Вече няма така ясно изразени пролет, лято, есен и зима. Зимата не е истинска зима. Лятото не е истинско лято. Да не говорим за пролетта и есента. Още има дървета, запазили листата си от миналата година.

От тези промени следва, че и сроковете за засяване и засаждане на културните растения на открито, присаждането на дръвчетата също сменят обичайните си дати, както и редица други градински дейности в различните райони.

Как любителите градинари да се ориентират? Как да разберат кога и какво да правят в градината без да се водят по календара с датите? Като се научат да слушат растенията. Да се ориентират по естествените природни процеси и цикли. А те се повтарят. Само трябва да ги следим с разбиране. Ето няколко примери:

Според народните поверия, а и следвайки вече споменатия естествен ход на природните процеси, пролетното

облагородяване на плодните дръвчета

може да се извърши рано напролет

Това се знае. До тук е ясно. Кога, обаче е най-подходящият момент без да се водим от съседа, дебелите книги писани преди не по-малко от десет години и съветите в интернет форумите.

1. Сигурен знак, че сокодвижението е започнало са рано цъфтящите дървета и храсти. Такива са форзицията, леската, върбата, дряна и др.

2. Пчелите също могат да ви подскажат, че е настъпило благоприятно време за присаждане. Зажужат ли малките работливки, да си знаете, може да присаждате.

И понеже костилковите видове (сливи, джанки, череши и др.) се развиват по-рано, то и облагородяването им трябва да стане по-рано. Семкови видове може да се присаждат до края на март и началото на април. Затова побързайте, ако не сте свършили тази работа. Останалото е късмет!

Хубаво би било да знаем с каква почва разполагаме, нали? Е, тук на помощ идва

разбирането за самонастаняването на някои диви растения

Например, копривата не расте къде да е. Тя е сигурен индикатор за плодородна почва, богата на азот. Освен тази подсказка, копривата има много приложения в градината. От нея се приготвят различни отвари за поливане, пръскане, с цел подхранване на културните растения или защита от болести и неприятели.

Младите пролетни стръкчета действат тонизиращо на човешкия организъм и могат да се консумират като зеленчук. Цялото растение се употребява под различни форми в зависимост от болежката. Действа благоприятно при кръвоизливи, болезнени стави, хемороиди, анемия, проблеми с простатата и др.

Копривата може да се култивира целенасочено, но у нас е достатъчно разпространена в диво състояние. Ако искате да я отглеждате в двора си може да си купите семена. Не би трябвало да имате проблеми при отглеждането, защото не проявява капризи. Семената се засяват директно през пролетта или есента, а можете да си направите и разсад. Осигурете на растенията единствено богата почва и добър дренаж.

Още примери за определяне на характеристиките на почвата:

• Трицветната теменуга е индикатор за много кисела почва с рН около и под 5. Тя подсказва също, че почвата е предимно суха или умерено влажна.

• Киселецът показва същата киселинност. Той расте добре на песъчливи почви.

• Индикатор за неутрална почвена реакция е живовлекът, а също и белият равнец. Последният има повече от една ползи, както за човешкия организъм, така и в извеждането на растително-защитните мероприятия в градината.

Не забравяйте, че определянето на почвената киселинност става най-точно с химичен анализ и сравнително точно с любителски индикатори. Също, биоиндикаторите са подложени на комплекс от външни фактори. Затова не бива да съдите само по едно растение, а спрямо цялата флора в дадена площ.