В зависимост от това, къде са разположени върху клоните пъпките биват връхни и странични. А според това какви органи се развиват от тях - при семковите се делят на листни и смесени, а при костилковите - на листни и плодни.

0 Листните пъпките се разделят на дървесни, растежни, вегетативни и от тях се развиват вегетативни органи. Те представляват зачатъци на леторасли. Върху клончето заемат връхно и странично положение. Връхните пъпки са по-едри от страничните и конични по форма.

0 Плодните пъпки са по-едри и по-заоблени от листните. Разделят се на прости и смесени.

От простите пъпки се развиват само цветове, т.е. завръзи и плодове без листа и леторасли. Такива са плодните пъпки на всички костилкови овощни видове.

От смесените пъпки освен цветове се развиват още листа и дървесина. Смесени са плодните пъпки на ябълката, крушата, дюлята, мушмулата, малината и др.

0 Добавъчни, спящи и адвентивни са другите видове пъпки.

  • Добавъчни пъпки, които може да са една или две, се образуват в пазвите на листата, едновременно с редовната пъпка.

При прасковата и кайсията те са едри, добре развити и най-често плодни, а при ябълката и крушата са дребни и носят наименованието стипуларни.

  • Спящите пъпки са листни, разположени са по скелетните части. С нарастването и надебеляването на клоните се покриват с кора. Растежът им се провокира само при наличие на повече хранителни вещества.
  • Адвентивните пъпки са недиференцирани зачатъци от пъпки по скелетните части и корените, където никога не е имало листа. Прорастват при благоприятни условия и от тях се образуват листа и леторасли или коренови издънки.