Механизмът може да свие печалбата на българските фермери в зависимост от културите и пазарите

Европейското земеделие е изправено пред ново изпитание – въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Тази регулация, която ефективно влиза в сила от 1-ви януари 2026 г., е част от политиката на Европейската комисия за постигане на климатична неутралност и представлява облагане на вноса на въглеродно интензивни стоки. Целта ѝ е да постави пред равни условия производителите от ЕС, които заплащат въглеродни квоти за продукцията си, и производителите от страни, където липсват налози върху въглеродните емисии.

Както отбеляза в своята презентация по време на XIII Национален агросеминар 2025 „Земеделието в Рестарт" Георги Борисов, търговски директор на „Агрополихим", „CBAM е тема, която изисква координиран подход и конструктивно взаимодействие между индустрията, земеделските производители и институциите". Той подчерта, че устойчивостта и конкурентоспособността трябва да бъдат мислени заедно:

„Устойчивостта е немислима без запазване на конкурентоспособността на сектора - двете трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи."

На теория CBAM трябва да защити европейските производители от конкуренцията на вносните стоки от страни със слаби климатични стандарти. Зад благородната идея, обаче, стои икономическа реалност, която ще постави пред сериозно изпитание както индустрията, така и земеделците, плащащи цената на промяната.

От гледна точка на торове, CBAM е замислен като инструмент за стимулиране на по-чисто производство, като най-силно засяга амоняка – суровина за азотни, азотно-фосфорни и комбинирани торове. Между 2026 г. и 2034 г., заплащането на въглеродните квоти за производство на амоняк и торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на ключови продукти като амониев нитрат, карбамид, NP и NPK формулации. На практика това означава, че всеки тон тор, произведен или внесен в Европейския съюз, ще бъде обременен с допълнителна стойност – цената на неговия въглероден отпечатък. След 2026 г. поетапно ще отпаднат всички безплатни квоти по системата за търговия с емисии (ETS), като през 2034 г. изцяло ще липсват, а разходите за емисии ще бъдат напълно прехвърлени върху себестойността на продукта и върху цената, която заплащат земеделските производители.

Борисов подчерта, че предстоящите промени не са хипотетични, а очертаваща се регулаторна рамка, при която още в началото на следващото десетилетие производството на един тон амониев нитрат може да бъде оскъпено със значителен въглероден разход – около 150 евро на тон, при прогнозни цени на квотите между 120 и 200 евро.

Изглежда, че през следващите години Европа ще дистрибутира торовете с най-висока цена в света.

Повишаването на цената на торовете ще се отрази директно върху производствените разходи в земеделието, а това ще намали конкурентоспособността на фермерите и ще свие печалбата им с 25–50% в зависимост от културите и пазарите.

За износно ориентирани държави като България и Румъния, където голяма част от зърното отива към трети страни – основно в Северна Африка и Близкия Изток – последствията могат да бъдат сериозни. Купувачите от трети страни не са готови да платят по-високата цена на „по-зелената" европейска продукция, а фермерите няма как да компенсират поскъпването на торовете.

Борисов акцентира, че „Европейските производители ще трябва да оперират в среда, в която техните конкуренти извън ЕС не поемат аналогични въглеродни разходи. Това води до съществено разминаване в условията на конкуренция".

Земеделците в ЕС заплащат въглероден данък, който техните конкуренти от Украйна, Русия и други трети страни не заплащат, нито при производство, нито при внос в европейския пазар.

В настоящия си вид механизмът не осигурява достатъчна икономическа подкрепа за инвестиции в нисковъглеродни технологии, които са ключови за ускоряване на устойчивия преход. При липса на подкрепа и отворен диалог с институциите остават въпросите дали резултатът от CBAM няма да бъде обратен на замисъла му – насърчаване на внос вместо локално производство и стимулиране на „сиви" продукти със заплащане на налози, вместо на „сини" (нисковъглеродни), които са по-скъпи заради инвестициите в нови технологии и все още са с ограничено предлагане на пазара.

Тук Борисов постави ключовия въпрос, който според него е основният – „на кое глобално игрище можем да се срещнем с останалите играчи и да имаме шанс за победа?" Когато „само ние участваме в тази игра и само ние плащаме, а останалите не," конкурентоспособността на европейския сектор става сериозно застрашена.

Допълнителен проблем е липсата на яснота как и къде ще се разпределят приходите от CBAM. Ако тези средства не бъдат използвани за помощ на фермерите и на устойчиви производства, ефектът ще бъде контрапродуктивен - натоварване на земеделските производители. Борисов отново обърна внимание на това: „Разбираме наказанията, но къде са стимулите за запазване на конкурентоспособността? Съществува ясна необходимост от механизми, които да насърчат инвестициите в нисковъглеродни технологии и да подкрепят предприятията, които вече са предприели стъпки в тази посока."

Като водещ производител на минерални торове в Югоизточна Европа, „Агрополихим" подкрепя целите на зеления преход и вече инвестира в технологии за намаляване на въглеродния отпечатък. Компанията е сред пионерите в Европейския съюз, които внедряват нисковъглероден син амоняк в производството на торове, като от внесен син амоняк произвежда син амониев нитрат. Както подчерта Борисов, фермерите „все още не усещат премията, която компанията заплаща за този ресурс", но „от 2026 г. ефектът става неизбежен" поради промяната в регулаторната рамка.

Ние вярваме, че бъдещето на индустрията е в устойчивото производство, но то не може да се постигне, ако тежестта на прехода се прехвърли изцяло върху производителите и фермерите, и няма открит диалог с институциите.

Зеленият преход е обща отговорност – на индустрията, институциите и фермерите. Само ако вървим заедно, можем да стимулираме ефективна и устойчива промяна, която не жертва жизнеността на сектора. Или както заключи Георги Борисов: „Само чрез открит и последователен диалог между всички заинтересовани страни може да бъде намерен балансиран подход, който едновременно да следва климатичните цели и да гарантира конкурентоспособността на сектора."