5° C, лека мъгла
Заразата се запазва в растителните остатъци и в клубените, оставени за съхранение
Градинарите, които още не са разчистили растителните остатъци от лехите, е важно да знаят, че тези от картофите, които са имали признаци на картофена мана, а също и други болести, трябва да бъдат изгорени или изхвърлени на безопасно място. Те не трябва да се поставят в компостния куп, тъй като патогенът, причинител на болестта, няма да загине при компостирането.
При съхранение
Понякога картофите, оставени за съхранение, са носители на заразата, като болестта се развива на по-късен етап. Така че в началото клубените може да изглеждат здрави, а след това да „отключат" болестта и признаците да се проявят.
Затова картофите, оставени за съхранение трябва редовно да се преглеждат.
Заразата
Картофената мана е една от най-опасните болести по картофите. Тя засяга и много култури, основно от сем. Картофови, към което спадат и доматите.
Причинителят е гъбата Phytophthora, която зимува като спори или мицел в почвата или върху заразени растителни остатъци. През пролетта патогенът се „събужда" и възобновява цикъла си на развитие при подходящи условия на средата.
Болестта може да се прояви както в култивационни съоръжения – парници, оранжерии, така и на открито в градината и на полето.
Симптоми
Инфекцията засяга всички надземни растителни органи.
Външните прояви на картофена мана са силно променливи и зависят от условията на околната среда.
0 По листата се появяват кафяви, дифузни петна със светлозелена рамка, които бързо се разширяват (особено при топло и влажно време).
0 Листните дръжки гният, стават кафяви и увисват. При влажно време по долната им страна се вижда белезникав налеп. При сухо време засегнатите части се извиват, изсъхват, ронят се и падат.
0 Стъблата покафеняват и гният, излъчвайки характерна миризма на мухъл. По стъблата и дръжките се виждат надлъжни кафяви петна или ивици от гниене. В засегнатите области се образуват свивания, което води до счупвания на дръжките, листата и стъблата.
0 По клубените се появяват леко хлътнали кафяви, светлокафяви или оловно-сиви петна.
При порязване на засегнатата област, кафява или ръждиво-кафява тъкан се простира дълбоко в сърцевината под формата на ивици и шнурове (наподобяващи въже или колан).
При картофите симптомите най-често се появяват през втората половина на вегетационния период - малко преди началото на цъфтежа. Инфекцията обикновено започва в долната част на листата и след това се придвижва нагоре.
Условия за развитие
За да се извърши заразяване, необходимо е дъждовно време и умерено високи температури на въздуха (18-26°C). Развитието на болестта се активизира и при резки промени в дневните и нощните температури, придружени от обилна роса и мъгла.
Превенция:
0 Правилно редуване на културите;
0 Регулиране на киселинността на почвата;
0 Използване на устойчиви сортове;
0 Засаждане на висококачествен и здрав посадъчен материал;
0 Третиране на семена/клубени преди сеитба/засаждане;
0 Избягване на гъсти насаждения;
0 Разрохкване на почвата;
0 Намаляване на поливането по време на студено време;
0 Борба с плевелите;
0 Премахване на върховете на растенията 12-14 дни преди прибиране на реколтата.
Примерна схема за растителна защита:
0 До цъфтежа - третиране с предпазни фунгициди на всеки 7-10 дни;
0 По време на интензивния растеж на картофите - максимум две пръскания със системни фунгициди през 14 дни;
0 След цъфтежа - при подходящи климатични условия за развитие на гъбата, третиране през 7-10 дни с продукти за растителна защита с контактно и проникващо действие;
0 След цъфтежа –при климатични условия, неподходящи за развитието на гъбата, третиране с контактни фунгициди през 10 дни;
0 При необходимост от предпазване на клубените от заразяване с патогена листната маса в края на вегетацията трябва да се унищожи с десиканти.
Коментари