Намираме се във втората десетдневка на ноември. Работата в градината все повече намалява, а става на моменти и доста неприятна заради есенното време. Макар да ни се иска все още всичко да цъфти, то това е практически почти невъзможно. Малко смелчаци сред цветята могат да се примирят със студените нощи и дъждове. Не посървайте обаче. Приготвили сме ви актуални, бързи и полезни съвети за забавления с цветя през този, а в зависимост от метеорологичните условия, и през следващия месец.

Съвсем скоро ще започнем да си говорим за коледни звезди, празници и вино. Дотогава работата на открито трябва да е приключила. Затова първият ни съвет е да почистите лехите окончателно. Всички растителни остатъци могат да намерят място в компостера или да бъдат наситнени и оставени на повърхността на почвата под формата на мулч.

Важно е да съобразите дали и какво е наличието на патогени и неприятели в тях. Ако такива има, изнесете растителната маса от градината и я унищожете, за да намалите поне малко запазването и размножаването на повече вредители догодина.

В зависимост от това как са се представили растенията през изминалите сезони, преценете дали е нужно да внасяте торове. Ако да, заложете на фосфор и калий и изключете азота. Само ще го загубите.

Ако сте традиционалисти и обработвате почвата в дълбочина, време е да го направите, за да е по-лесно напролет. Лехите с цветята не се различават от тези със зеленчуците например. Грижете се подобаващо и за тях.

През ноември все още може да се сее и засажда 

Една добра идея е да потърсите рози или други храсти и дървета на гол корен. Така ще спестите доста пари. Засаждането на такива растения следва стандартните правила – изкопава се ямка, на дъното може да се постави угнил оборски тор или компост, които да се смесят с почва, корените се опресняват, ако е необходимо, растението се засажда на същата дълбочина, на която е било в разсадника, почвата се уплътнява добре и накрая се полива.

С голям успех може да се заложат и резници с цел вегетативно размножаване на желаните видове. Процедурата: избират се здрави резници, ако листната маса не е отмряла се отстранява с ножица, резниците се подреждат в почвата, полива се обилно, а отгоре им се поставя стъклен или друг прозрачен похлупак. Напролет следим за развитие.

Относно сеитбите,

не е късно да се засеят двугодишни цветя като теменужките и незабравките

Към тях ще добавим и такива, които имат нужда от период на стратификация.

Например ерингиум, аюга, коридалис, сладък декоративен грах, армерия, саксифрага, силене и т.н.

Внимаваме за стайните 

Стайните цветя следим за неприятности. Например петна, нагризвания, промяна в цвета на листната маса. Ако растенията не спират да се развиват, редно е да не спираме и ние с подхранването. Ако обаче изпаднат в покой, прекратяваме торенето и намаляваме поливките.

Цветята разположени далеч от прозорците е редно да се преместят на по-светло място. Онези, които се намират близо до отоплителни уреди, трябва да се отдалечат. Ако отваряте прозорци, за да се проветрят помещенията в хладните сутрини, имайте едно на ум, че по-топлолюбивите видове може да пострадат. Въпреки това не си спестявайте освежаването. То е полезно и за растенията.

Цветята, които сега цъфтят, се поддържат по стандартния начин – редовно почистване на прецъфтели цветове и поливки. Ако е необходимо, подхранвайте.

Кога е времето за луковиците 

Много спорно е кога е точният момент да насадите луковиците. В литературата пише от септември до декември. Практиката варира в същите срокове. Но това е много, много дълъг период - цели 120 дни.

Та, как да разберете кога е този „най-подходящ момент"? Не е трудно, но ще ви трябва почвен термометър. С него ще бъдете независими от гореспоменатите срокове и ще можете сами да определите кога да започнете със засаждането.

Подходяща температура на почвата за засаждане на луковични цветя с пролетен цъфтеж е 10-12, максимум 14 оС на дълбочина около десетина сантиметра.

Ако сте избързали със засаждането, има голям шанс нарцисите да цъфтят през декември вместо през април. Ако пък закъснеете, ще закъснее и цъфтежа. Все пак, всичко зависи от това в кой район на страната се намирате и какви ще бъдат зимата и пролетта.

Сметки 

Нека вмъкнем малко размери и математика. Знаете правилото за дълбочина на засаждане, нали? Ако височината на луковицата е 2 сантиметра, дълбочината трябва да бъде 6-7. По-малките луковици остават плитко, докато едрите отиват в дълбочина.

Ако се чудите каква е причината за това правило, ще ви кажем. Тя се крие в запаса от хранителни вещества и, логично, колкото по-малка е луковицата, толкова по-малко запас има в нея, а следователно и енергията да се покаже растението над повърхността на почвата. Та, малките луковици, засаждайте плитко, а едрите – дълбоко.

Разстоянието между отделните растения също е важно. Препоръката тук е, колкото е широка луковицата, два пъти по толкова да е то. Тоест, двусантиметрови луковици се засаждат през 4 см.

Ако искате малко по-натурален вид в градината си, то тогава забравете последната препоръка. Засадете луковиците плътно една до друга, за да постигнете този „див" ефект или ефекта на букета. Помислете как да подредите и организирате видовете и сортовете, за да удължите максимално цъфтежния период. Ако пък харесвате нестандартни цветя, то ето няколко интересни предложения за разнообразяване на пролетната експлозия от багри.

Видове, които бързо се намножават, каквато е хианодоксата, ще ви изненадат много приятно само след година-две. Синьото цветенце не се плаши от студа и започва да цъфти още в края на зимата. Умалителното се отнася до размера. Той е едва десетина сантиметра. От друга страна обаче, хианодоксата се размножава толкова бързо, ако си хареса мястото, че е възможно дори да започне да превзема съседни площи.

Видът е подходящ за алпинеуми, тревни площи, цветни лехи и бордюри и дори за саксии. Изключително лесен е за отглеждане. Необходимо е да му се осигури слънчево място и добър дренаж.

Синчецът обича слънчеви места 

Докато сме на синя тема, нека споменем и синчеца. Обичаме го, но рядко го засаждаме в градините си, което е жалко. Този дребосък обича слънчеви до полусенчести местенца. Можете да го откриете в бяло и синьо. Също като хианодоксата се приспособява добре и бързо. Способен е да образува плътен килим от нежни цветчета само след няколко години. Ако искате това да стане по-бързо, засадете повече на брой луковички. Цената за една е под лев.

Малко по-скъп, но и доста по-ефектен на размери вариант е испанският синчец. Той много прилича на зюмбюл. Лесен е за отглеждане, устойчив е на болести и лошо време, а цъфтежът му е повече от обилен.

Ако обичате сините краски, пролетноцъфтящи видове, които може да грабнат вниманието ви са още мускари, иксиолирион, ифейон, трителия и други.

Листно декоративните видове 

За да разчупим изцяло рамките на цветното царство, предлагаме да отделите време и за листно декоративни видове, каквито са арумите. Например Arum italicum е многогодишен, вечнозелен и изключително интересен със своите прошарени листа. Като към тях добавим ярки и красиви плодчета в оранжево-червен цвят, няма как да му устоите.

Листата на арума са едри, лъскави, с мраморна шарка. Жегата ги мъчи, затова през лятото отмират, но в хладните сезони (пролет и есен) са много актуални. Ако зимата е мека, няма да спрат да красят кътчето си. Може да се използват и в аранжировки и украси, подобно на рязан цвят.

Арумите предпочитат влажни местенца на сянка или полусянка. Достигат 30-ина сантиметра във височина и още толкова на ширина. Те са чудесно допълнение към цветни бордюри в по-тъмните ъгълчета на градината, където малко други растения се чувстват добре.

Необичайни кокичета 

Хайде да сменим гамата. Какво ще кажете за снежно бяло? Освен любимите на всички стандартни кокичета, тук можем да добавим още няколко вида. Например блатното или вороновий. Последното е по-нисичко, но по нищо не отстъпва на другите две. Най-хубавото на кокичетата е, че цъфтят изключително рано и осигуряват храна за по-ранобудните пчели и други насекоми-опрашители.

Кокичетата също се отглеждат лесно. Важно е през няколко години да се изваждат от почвата, за да се подмладят. Добре е да се засадят веднага, защото луковичките изсъхват бързо.

В бяло са и орнитогалумите или т. нар. гарвански лук. В натурален вид представители на този род се срещат почти навсякъде у нас. Цъфтежът им е обилен, а цветчетата - звездовидни. Обърнете внимание, че както повечето луковични, и орнитогалумите не се чувстват добре в тежки, прекалено студени или преовлажнени почви. Предпочитат слънчеви места, но понасят и лека сянка.