Инес ЗЛАТАНОВА

113 държави в света произвеждат захар, като 42 от тях го правят от захарно цвекло - основно страни с умерен климат: Западна, Централна и Източна Европа, САЩ, Китай и Япония. Глобално се прибира реколта от около пет милиона хектара.

Производството на биоетанол, което изисква допълнителни площи за захарно цвекло, често се комбинира с традиционното производство на захар. В Германия и други страни цвеклото намира приложение и в биогазовите инсталации, тъй като е отличен субстрат с висока добивност на сухо вещество и лесна ферментация.

Либерализация и предизвикателства пред пазара

След либерализацията на пазара в ЕС през 2017 г., както захарните компании, така и производителите бяха подготвени за свободна конкуренция. Пет години по-късно стана ясно, че печелившото производство за глобалния пазар е трудно без държавна подкрепа. Това доведе до реорганизация и закриване на заводи, за да се оптимизират капацитетите и разходите.

Неблагоприятните климатични условия, болести като жълтеене и синдром на ниско съдържание на захари (SBR), както и високите енергийни разходи доведоха до спад в добивите и покачване на цените както на цвеклото, така и на захарта.

След десетилетие на бум в отглеждането и нарастващо търсене на техника, секторът преминава във фаза на поддържане и обновяване на машините, а не на разширяване. Принципът остава същият: да се прибере и оползотвори максимално всичко, което е израснало на полето.

Изисквания към съвременната техника

Днес целта е максимално пълно и щадящо прибиране на кореноплодите, които могат да бъдат ефективно преработени в заводите. Благодарение на селекционния напредък, главите на цвеклото съдържат по-малко нежелани вещества и също се използват за добив на захар.

Поради по-високите добиви, се налага транспортиране на все по-големи обеми от полето – това поставя нови изисквания: щадящо почвата, с минимални загуби, лесно за управление и икономично.

Многоредови машини

Сегментът на прибирането на цвекло е достигнал високо ниво на автоматизация и ефективност. Самоходните машини с 6, 9 или 12 реда и междинен бункер са стандарт. Началото е поставено през 1974–1975 г. с първите 6-редови модели „Südzucker Betaking 3000" и „Holmer-System Paintner".

Оптималната междуредова дистанция варира (30–60 см) според условията, но техниката трябва да осигури чисто прибиране на 100 000 растения на хектар. Много-редовите самоходни комбайни с един оператор постигат най-ниски загуби и щадят почвата.

В обширните равнини на Северна Америка и Източна Европа продължават да се използват прикачни 6-/8-/12-редови системи, където теренът е равен и времето за кампания е ограничено.

Системи за подпомагане на водача

Изискванията за качество – цели глави при биогаз или добре отрязани за захар – насърчават внедряването на електронни и сензорни системи. Машините стават все по-мобилни и лесни за управление, а ергономичните кабини осигуряват комфорт и безопасност.

Камери, тъчскрийн панели и автоматизирани функции помагат на оператора, но запазват необходимостта от познания за почвата и културата. Производителите, често в сътрудничество с научни институти, разработват автоматични системи за регулиране на скоростта, повдигането и почистването, съобразени с натоварването.

Окачване с балансиране и стабилизация при 2- и 3-осни машини подобрява работата на наклонени терени. Използват се по-леки, но здрави материали и „леки" сензори вместо тежки контактни колела.

Телематиката позволява отдалечена поддръжка и оптимизация на настройките, намалявайки разходите и времето за работа.

Минимално обрязване и обезлистяване

В САЩ традиционният метод с гумени и стоманени бичове доведе до развитие на по-прецизни сензорни системи за обрязване (scalping). Технологията за минимално обрязване се наложи бързо, тъй като осигурява 3–4% по-висок добив.

Двувалови челни системи за обезлистяване вече са стандарт при самоходните комбайни, докато прикачните тривалови се използват основно в Източна Европа и Америка.

Почистване и логистика

Ефективната обработка на цвеклото изисква непрекъсната логистика и почистване. Самоходният товарач „Maus" е основен елемент – всички производители вече предлагат модел с 10-метров приемен отвор.

При влажни условия производителите увеличават броя на ролките в почистването за по-голяма ефективност. Дебатът „ролки или турбини" остава, но турбинните системи печелят с по-ниско тегло и разходи.

Стационарните товарачи се използват все по-рядко, основно при специфични нужди като почистване от камъни.

Биогаз

При доставките за биогаз централна роля имат сухото или мокро почистване и отделянето на камъни. Поради нарастващия интерес от операторите на биогазови централи, редица производители предлагат машини за механично и физическо почистване и силажиране на цели корени, често базирани на техните естествени свойства като плаваемост във вода.

Електроника, телеметрия и ефективност

Модерните системи за прибиране и транспорт на цвекло са силно електронизирани и автоматизирани – от фабриката до биогазовия реактор.

Сензори, видеозапис, GPS и централизирани софтуерни системи координират прибирането, транспорта и отчетността. Данните се използват за фактуриране и управление на кампаниите без ръчна намеса.

Новите двигатели, съобразени със стандарт Euro V и AdBlue, намаляват разхода на гориво и шума, без загуба на мощност.

Опазване на почвата

Самоходните комбайни с 6-12 реда и междинен бункер са световният стандарт. В комбинация със съвременни гуми и офсетно задвижване се постига щадящо почвата прибиране, дори при неблагоприятно време.

Намаленото налягане в гумите (до 1,4 бара) увеличава контактната площ и намалява уплътняването. Ходовите системи с хидравлично окачване осигуряват стабилност и равномерно натоварване.

Простите прикачни системи остават актуални само в равнинните райони на Русия и Северна Америка. Междинният транспорт се осъществява с прикачни ремаркета с верижно или гумено окачване.

Перспективи

Почистването и товаренето с „Maus" са неразделна част от цялостната логистична мрежа при прибирането на цвекло. В страни с полево почистване машината с 10-метров захват е стандарт, докато във Франция например се използват системи с бункери и челни товарачи.

Дигитализацията на целия процес – от сеитбата до транспорта – оптимизира производството, намалява разходите и подобрява качеството.

Телеметричните системи и вградените кантарни устройства гарантират проследимост и улесняват поддръжката. Основните приоритети за бъдещето са намаляване на теглото, удължен живот на частите и по-ниски разходи.

Техническите иновации укрепват конкурентоспособността на цвеклото – както за захарни заводи, така и за биогазови централи.

В глобален мащаб, модерната техника и добре обучените оператори остават ключът към устойчиво и рентабилно производство на захар и енергия от цвекло.